Най-големите европейски икономики внесоха заедно плановете си за възстановяване

Бруно льо Мер (вляво) и Олаф Шолц през 2019 г. [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

Четирите най-големи европейски икономики – Германия, Франция, Испания и Италия, внесоха заедно националните си планове за възстановяване в Европейската комисия. Икономическите им министри Олаф Шолц, Бруно льо Мер, Надя Калвиньо и Даниеле Франко обявиха в общо видеообръщение в сряда, 28 април, че “само като действаме заедно, можем успешно да излезем от кризата”.

Във вторник Франция и Германия заедно обявиха националните си програми за възстановяване. “Беше важно да ги представим заедно, защото Германия и Франция работиха ръка за ръка от самото начало на кризата”, каза льо Мер и изрази надежда френската икономика да се върне към нивата си от 2019 г. през 2022 г.

ЕК има няколко критерия, за да отпусне финансирането: 37% от разходите трябва да бъдат за екологичните цели на ЕС – с основната цел за въглеродна неутралност до 2050 г. – и 20% на цифровизацията на икономиката.

Льо Мер каза, че Франция би трябвало да получи първите €5 млрд. преди края на лятото, а не в началото му, както бе обявено по-рано.

Кризата като възможност

“Никога не пропускайте възможността от една добра криза да се провали” е една от най-интересните мъдрости на Уинстън Чърчил, според когото всяка криза предоставя и възможности. За Италия пандемичната криза се оказа възможност на стойност 248 милиарда евро.

Третата икономическа сила в ЕС ще получи лъвския пай от възстановителните помощи на Европа. Всъщност цялото “упражнение” на Брюксел е заради Италия и Испания, които ако се сгромолясат ще повлекат цяла Европа след себе си.

Помощите ще са под формата на заеми и грантове, а за да направи възможно най-добрата заявка за средствата, Рим дори смени правителството си в началото на годината и начело на новия италиански кабинет застана бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги.

Драги представи италианския Възстановителен план за ратифициране от парламента и проектът бе гласуван от депутатите с впечатляващо мнозинство.

Драги и неговите сътрудници имаха само седмици, за да пренапишат плана, след като поеха властта през февруари. Именно споровете за качеството на проекта свалиха предишния премиер Джузепе Конте и неговото правителство.

Българският премиер в оставка Бойко Борисов заяви, че София ще изпрати в Брюксел Плана за възстановяване и устойчивост във вида, в който е разработен, без да чака Народното събрание да се произнесе по него.

Според Ивайло Калфин Възстановителният план не бива да се използва за политически битки. “Това е огромна възможност. Никога досега ЕС не е генерирал толкова средства извън бюджета. България ще има достъп до 60 млрд. лева през следващите няколко години. Голяма част от тези пари няма и да връщаме. Въпросът е не как ще се похарчат тези средства, а къде искаме да отиде държавата ни през следващите десет години и как тези пари могат да ни помогнат. По този начин трябва да върви логиката, водеща трябва да е визията. Такова нещо аз обаче не виждам”, каза той пред БНР.

Европейската комисия постави индикативен срок за представяне на проектите за финансиране до края на април т.г, но уточни, че по-важно е качеството на проектите отколкото бързината, тъй като европейските пари ще отидат там където Брюксел види най-смислени проекти.

Около 40% от финансирането на Италия ще бъде разпределено за зелени програми и преходът към т. нар. зелена икономика, а 25% са насочени в цифрови проекти, като приоритетите включват инфраструктура и високоскоростни влакове.

“Зеленият преход трябва да обхване всички индустриални сектори и това е приоритет за различни области в нашия план”, каза Драги във вторник в отговор на въпросите на законодателите. Индикацията на Европейския съюз е “зелените проекти” да са 37%. Една трата от италианската програма е насочена за наука и образование, а за проектите за здравеопазване са над 15%.

Специално внимание е насочено към младите, които ще ползват извънредни облекчения и ще получават бързо и директно кредитиране.

Италия си дава срок за начален старт на програмата в рамките на 500 дни. За сравнение Германия посочва 200 дни, но Брюксел от своя страна препоръчва да се обмисли добре планът и ако е необходимо, да се забави процедурата, а не да се избърза с лоши проекти.