Новите собствени ресурси в бюджета на ЕС ще дойдат от пазара на въглерод

Държавите от ЕС трябва да се съгласят с новите собствени ресурси или да изплатят фонда за възстановяване от COVID сами, посочи Йоханес Хан, комисар по бюджета и администрацията [Christophe Licoppe / EC Audiovisual Service]

Европейската комисия обяви намерението си да използва приходите от въглеродния пазар на ЕС, предстоящите гранични данъци, както и данъците върху мултинационалните компании, за да изплати парите, взети назаем чрез Фонда за възстановяване в размер на 800 милиарда евро в сряда (22 декември).

Тези три нови „собствени ресурса“ от приходи – възлизащи на 17 милиарда евро годишно от 2026-2030 г. – ще позволят увеличаване на бюджета на ЕС, без да се налага държавите-членки да ровят допълнително в джобовете си, за да осигурят допълнително финансиране, посочи изпълнителният директор на ЕС.

Те ще помогнат за изплащането на парите, взети назаем за фонда за възстановяване на COVID-19 от 800 милиарда евро, наречен „ЕС от следващо поколение“, и ще осигурят около 8 милиарда евро за предложения от блока фонд за социален климат.

Новите ресурси „не само ще осигурят постоянен поток от приходи, използвани за изплащане на „ЕС от следващо поколение“, но и ще приведат в съответствие приходната част на бюджета на Съюза с целите на политиката на блока –  зеления и цифровия преход“, посочи Йоханес Хан, комисар по бюджета и администрацията, докато представи плана.

Той добави, че има силна връзка между новите собствени ресурси и климатичните амбиции на Европа, особено тъй като те ще допринесат за предложения социален климатичен фонд, който трябва да предпази най-уязвимите домакинства от енергийния преход и да осигури инвестиции в зелени технологии.

Приходи от въглеродни такси и корпоративни данъци

От трите нови източника на приходи, схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), в която чрез търгове се позволява на определени индустрии да отделят въглероден диоксид, ще осигури най-голямото финансиране в бюджета на ЕС.

Понастоящем повечето от тези приходи отиват в националните бюджети, но изпълнителната власт на ЕС сега иска 25% от тях да се вливат в хазната на ЕС. Това, според Европейската комисия, се равнява средно на 9 милиарда евро годишно между 2023-2030 г., на базата на цените от 2018 г.

Вторият поток от приходи, свързан с климата, който Комисията иска да насочи към бюджета на ЕС, е механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите, който ще определи цена на някои въглеродно интензивни стоки, влизащи в ЕС.

След като влезе в сила, Европейската комисия ще получи 75% от приходите му, като се очаква да бъдат средно 1 милиард евро годишно от 2026-2030 г.

Междувременно Комисията предложи 15% от допълнителните приходи от корпоративния данък, които държавите-членки на ЕС ще прилагат след данъчната сделка на ОИСР този октомври, да захранят собствените ресурси на ЕС. Това ще осигури приблизително между 2,5 и 4 милиарда евро годишно, ако споразумението бъде финализирано.

Някои изразиха опасения, че превръщането на механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите в собствен ресурс би го направил несъвместим с правилата на Световната търговска организация (СТО), но юристите на Европейската комисия твърдят, че това не е така, посочи Хан.

Докато секторите, обхванати от таксата, постепенно излизат от финансовите си освобождавания по схемата за търговия с емисии със същия темп, с който влизат в механизмa за корекция на въглеродните емисии на границите, няма проблем, обясни той.

СТО се аргументира по подобен начин. По-рано тази година заместник-генералният ѝ директор Алън Волф посочи: „Ако тези задължения се върнат в общите приходи за подкрепа на ЕС като цяло, разбира се, няма проблем“.

Въпреки това той предупреди срещу използването на парите за субсидиране на индустриите, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, като каза, че това ще „промени уравнението на конкуренцията“ и ще създаде конфликт в СТО.

Съгласете се или платете сами

За да продължи напред, сега предложението на Комисията трябва да бъде официално одобрено от държавите-членки на ЕС и Европейския парламент.

Предложението за нови собствени ресурси ще изисква единодушие между страните от ЕС, докато Европейският парламент ще бъде консултиран по предложението.

Полша вече предупреди, че ще наложи „вето по всички въпроси, които изискват единодушие в ЕС“, ако Европейската комисия не освободи плащанията към Варшава, които се задържат поради продължаващ спор за независимостта на съдиите в страната.

Съгласно правно обвързващата пътна карта за новите собствени ресурси страните от ЕС трябва да гласуват предложението на Комисията до юли 2022 г.

Планът също така изисква целенасочено изменение на седемгодишния бюджет на ЕС за 2021-2027 г., договорен само преди година, за да позволи на Комисията да изплаща заеми от ЕС и да позволи допълнителни разходи за фонда за социален климат.

Това също ще изисква единодушна подкрепа от страните от ЕС след получаване на съгласие от Европейския парламент.

Някои държави от ЕС обаче са скептични относно повторното отваряне на вече договорения бюджет на ЕС за следващите седем години, известен като Многогодишната финансова рамка (МФР). На среща на министрите на околната среда няколко фискално консервативни държави се обявиха против.

„Загрижени сме за размера на [фонда за социалния климат] и за отварянето на сделката за МФР“, посочи финландският министър Терхи Лехтонен.

Сделката за седемгодишния бюджет на ЕС беше трудно и внимателно балансирано споразумение, което Финландия предпочита да не отваря отново, коментира финландски дипломатически източник пред EURACTIV.

Но Европейската комисия има силен аргумент за това страните от ЕС да подпишат: ако не го направят, те трябва сами да намерят парите.

Според Хан, страните от ЕС са знаели, че ще трябва да се споразумеят за нови собствени ресурси, за да изплатят парите за възстановяване и „ако това не е така, разбира се, държавите-членки трябва да финансират изплащането със своите национални вноски“.

Това е нещо, което се повтаря от двамата депутати, които изготвиха позицията на Европейския парламент по предложението – Жозе Мануел Фернандеш от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и Валери Хайер от центристката политическа група „Поднови Европа“.

„Рисковете са ясни: много по-високи национални вноски в бюджета на ЕС или съкращения на многогодишната финансова рамка в средносрочен план“, посочиха Фернандес и Хайер.

„Това очевидно не е в интерес на гражданите“, предупредиха те.