Някои европейци все още обвиняват еврото за повишаването на цените

SЕвропейците живеят с евробанкноти и монети вече 20 години, но мнозина все още сочат с пръст единната валута за скритото повишаване на потребителските цени, въпреки множеството доказателства за обратното. [EPA-EFE/BIEL ALINO]

Европейците се разплащат с евробанкноти и монети вече 20 години, но мнозина все още сочат с пръст единната валута за скритото повишаване на потребителските цени, въпреки множеството доказателства за обратното.

„Еврото е катастрофа“, твърди Мария Наполитано, 65-годишна италианка, която живее във Франкфурт.

„Със 100 германски марки можехте да напълните количката си за пазаруване. Сега 100 евро не са достатъчни, за да напълните две торби“, оплака се тя.

Една германска марка се равнява на приблизително 50 евроцента.

Това е впечатление, което се споделя от мнозина в еврозоната, от Париж до Рим, Мадрид до Атина.

Виктор Ирун, 53-годишен учител от Мадрид, каза, че за испанците преминаването към еврото е „като влизане в клуб за богати хора, но с неподходящо облекло“.

„Имаме впечатлението, че все още не сме готови“, каза той пред Франс Прес. „Сякаш живеем в Испания, но плащаме с френски или нидерландски пари“.

Някои германци дори измислиха нов прякор за единната валута – „теуро“, игра на думи на немската дума за скъпо, „teuer“.

Възприемане и данни

В проучване от 2006 г. университетският професор Ханс Волфганг Брахингер състави индекс на „възприеманата“ инфлация сред германците, който измерва как  се усеща от гражданите увеличението на потребителските цени от седем процента между 2001 и 2002 г., в сравнение обичайните около два процента.

В действителност обаче официалната статистика не показа повишаване на инфлацията в най-голямата европейска икономика.

„В няколко страни имаше много силно усещане, че цените са се повишили, но все пак имахме официални статистически данни, които ни казваха друго“, каза Джовани Мастробуони, професор по икономика в Университета в Торино.

В подробно проучване по въпроса той проследява цените на различни стоки от първа необходимост в еврозоната — от плодове, зеленчуци и хляб, до напитки и ястия в ресторантите. Икономистът установи, че цените на някои евтини продукти наистина са се увеличили в резултат на преминаването към еврото.

И тъй като търговците на дребно са склонни да закръгляват нагоре, а не надолу, когато конвертират цената в единната валута, не беше изненадващо, че хората го усетиха и се почувстваха измамени.

„Нещата, които консумирате много често, като храна, кафе, са неща, които не струват толкова много. С течение на времето те ще оформят вашите възприятия, защото това са най-честите покупки“, каза Мастробуони.

Във Франция средната цена на обикновено кафе в бар се е повишила от 1,19 евро на 1,22 евро между края на 2001 г. и началото на 2002 г., според националната статистическа служба Insee.

Основната инфлация не е засегната

Според Мастробуони явлението е още по-забележимо в страни, където дистрибуторските сектори са по-малко концентрирани, тъй като малките търговци на дребно имат по-голяма свобода да вдигат цените си.

Европейската комисия изчислява, че действителното увеличение, свързано с въвеждането на еврото, е между 0,1 и 0,3%.

Основната инфлация обаче не беше засегната особено, тъй като цените на стоките от по-висок клас не се увеличиха, а в някои случаи дори спаднаха благодарение на подобрената производителност.

За всички 12 от страните, които приеха еврото от самото начало, средната годишна инфлация е била 2,3% както през 2001 г., така и през 2002 г., според статистическата агенция на ЕС Евростат.

Картината обаче варираше в различните страни.

В Испания инфлацията беше 2,8% през 2001 г. и 3,6% през 2002 г., докато повечето други страни регистрираха постоянна инфлация или, в случая на Белгия, Германия, Люксембург и Нидерландия, по-бавна инфлация.

Пиер Жале, изследовател в институтите Jacques Delors във Франция, каза, че профилите на потребителите играят значителна роля в това дали усещат несъответствие между реалното и възприеманото развитие на цените.

„Средната кошница на инфлация на потребителските цени съответства на средния бюджет на средния градски работещ човек“, коментира Жале.

Хората, които нямат високи доходи харчат по-голяма част от парите си за храна, така че се чувстват по-притиснати повече, аргументира се той и отбеляза, че потребителите като цяло помнят увеличението на цените, но не и намаляването им.