Някои страни от ЕС смятат, че националната финансова стабилност е застрашена

Министрите на финансите на държавите-членки се срещат, за да обсъдят макроикономическите перспективи, фискалната политика и капиталовите изисквания по Базел III на 9 ноември 2021 г. в Брюксел. [EU Council Press service]

Държавите-членки със значително присъствие на чуждестранни банки се опасяват, че предложението на Европейската комисия за прилагане на споразумението Базел III жертва тяхната национална финансова стабилност заради интегрирането на банковия сектор на ЕС.

Споразумението Базел III е набор от финансови реформи, разработен от Базелския комитет за банков надзор, с цел засилване на регулирането, надзора и управлението на риска или провал на компания, отрасъл, финансова институция или цяла икономика.

Във вторник (9 ноември) финансовите министри на ЕС се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят предложението на Комисията за прилагане на споразумението. То бе представено  от Комисията в края на октомври и  има за цел да адаптира капиталовите изисквания за банките от ЕС към международно приетите стандарти.

Капиталовите изисквания целят да направят банките по-устойчиви на икономически шокове и по този начин да увеличат финансовата стабилност. В зависимост от риска, който банката държи в своя портфейл, тя трябва да го покрие с повече или по-малко от собствения си капитал.

С промените се предвижда увеличение на капиталовите изисквания, но то ще бъде постигнато постепенно – с по-малко от средно 9% до 2030 година, като за преходния период до 2025 година повишението ще бъде от около 3 на сто.

Предложението цели да се предотврати подценяване на рисковете при използваните от банките „вътрешни модели“ за изчисляване на капиталовите им изисквания и оттам – да се осигури наличието на достатъчен капитал за покриването на тези рискове.

В момента банките могат да разчитат на вътрешни модели, за да определят риска на своите активи. Следователно до известна степен те могат да контролират колко капитал трябва да притежават. Това може да стимулира банките систематично да подценяват риска за намаляване  на този обем.

Предложението на Комисията се опитва да ограничи този риск чрез въвеждане на т. нар. „минимален праг“, който определя минимално капиталово изискване, което нито един вътрешен модел не може да подмине. В мултинационалните банки в рамките на ЕС този минимален праг ще се прилага само на консолидирано ниво, а не във всяко от техните национални дъщерни дружества.

Например нидерландската банка ING ще трябва да приложи минималната граница към своя консолидиран баланс, включващ дъщерните й дружества в ЕС.

„Рискове за финансовата стабилност“

Финансовите министри на Белгия, Литва, Словакия, Португалия и други страни разкритикуваха предложението. Те изразиха опасения за националната финансова стабилност, ако дъщерните дружества на банките, които са активни на съответния национален пазар, не трябва да притежават същия размер на капитала като местните банки.

„Съжалявам, че този пакет прилага минималната граница само на консолидирано ниво“, каза белгийският министър на финансите Винсент Ван Петегем. „Това създава опасен прецедент за държавите-членки, които приемат банки от други европейски държави-членки, особено при положение, че банковият съюз е недовършен“, добави той.

Освен това латвийският министър видя „сериозни рискове за финансовата стабилност на национално ниво“.

Вилем Питер де Хрун, ръководител на отдела за финансови пазари и институции в Центъра за европейски политически изследвания, обясни подхода на Комисията, като се позова на целта за интегриран европейски банков пазар. „Ако имате единен пазар, е трудно да се разбере защо минималната граница  трябва да се изчислява на което и да е ниво, различно от консолидираното ниво в рамките на ЕС“, каза той.

Въпреки това той намира съпротивата на някои държави-членки за разбираема. „Ако погледнете откъде идват критиките, те са предимно от страни, чиито банкови пазари са доминирани от чуждестранни банки“, посочи Де Хрун.

„Тези страни смятат, че все още няма достатъчно гаранции за тяхната финансова стабилност, а в някои специфични случаи може да са загрижени и за конкурентната позиция на местните банки“, добави експертът.

ЕК защити предложението 

Попитан за този спор между страните-членки на ЕС, заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис защити предложението.

„Това е модел, който избрахме, защото искаме да насърчим интеграцията на банковия сектор в ЕС“, каза той.

„В същото време е ясно, че също така трябва да уверим приемащите страни, че капиталът действително е наличен в дъщерните дружества, в случай че има някакви проблеми“, добави Домбровскис. Той обясни, че докато общите капиталови изисквания се определят на консолидирано ниво, тогава капиталът ще бъде разпределен пропорционално между компаниите майки и дъщерните дружества.

Белгийският министър на финансите обаче не е убеден в успеха на този подход.

Според Де Хрун дискусията е поне отчасти следствие от факта, че  банковият съюз е незавършен. „Ако банковия съюз функционираше в пълен капацитет, това нямаше да бъде основен проблем за отделните държави“, аргументира се той.