Освен от Русия, Германия ще се бори срещу икономическата зависимост от Китай

Зависимостта на Германия от китайските суровини все повече привлича вниманието на правителството, тъй като то продължава, заедно с ЕС, да работи на пълни обороти за освобождаването си от руската икономическа зависимост. [ Shutterstock/cdrin ]

Зависимостта на Германия от китайските суровини все повече привлича вниманието на правителството, тъй като то продължава, заедно с ЕС, да работи на пълни обороти за освобождаването си от руската икономическа зависимост.

В тясно сътрудничество с ЕС Германия иска да се откъсне от едностранната си зависимост от Китай, обяви правителството.

Министерството на икономиката на страната вече работи усилено по нова стратегия за суровини и има за цел да разшири вътрешния добив и да диверсифицира веригите за доставки.

Новият тласък за повече стратегическа автономия „от една страна касае Русия, защото трябва да се откъснем от силната зависимост от евтината енергия, и Китай, от друга, с оглед на зависимостта от суровини“, коментира пред EURACTIV Франциска Брантнер,  държавен секретар в министерството на икономиката.

През последните десетилетия ЕС става все по-зависим от Китай за критични суровини, като почти два от всеки три ресурса, които се смятат за критични,  се добиват в азиатската страната.

„Твърде дълго ние просто работихме според принципа да купуваме там, където е най-евтино, а това често са суровини, които идват от Китай“, каза Брантнер.

Особено тревожна за германското правителство е зависимостта в първия етап на обработка.

„Тук почти няма производствени обекти, независими от Китай. За много от редкоземните елементи тази зависимост е дори почти 100%”, подчерта Брантнер.

Въпреки това стремежът към по-голяма стратегическа независимост не трябва да води до протекционистични тенденции, защото „имаме нужда от глобализация, но да е справедлива и устойчива“, добави тя.

Следователно Германия също така залага на диверсификация на веригите за доставки. Вместо да поддържа едностранната зависимост от страни като Китай и Русия, германското правителство планира да разшири допълнително сътрудничеството с други незападни държави и да насърчи германските компании да инвестират там.

По тази причина  Брантнер се отправя към Южна Америка в средата на юни, където иска да насърчи по-силно икономическо сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници и суровините.

Нарастващи нужди

Според оценките на Световната банка търсенето на критични суровини се очаква да нарасне бързо в близко бъдеще, а с около 500% до 2050 г.

„Поради експоненциалния ръст на търсенето съществува риск тези съществуващи зависимости да се задълбочат още повече“, коментира изпълнителният директор на EIT Raw Materials Бернд Шефер пред EURACTIV.

Според него сега ЕС трябва да засили усилията си за диверсификация на веригите за доставки и насочване към добива на тези критични суровини в целия блок.

Европейската комисия вече предприе някои инициативи в това отношение. Това включва увеличени инвестиции в кръговата икономика, която има за цел да намали търсенето на критични суровини, като в същото време се рециклират суровините, които вече са преработени в продукти.

Принципът вече е залегнал в някои законодателства на ЕС. Например, Регламентът за батериите в сегашния му вид предвижда, че определен процент от батериите трябва да се рециклира за оползотворяване на суровини.

Подобен подход е възприет и в Директивата за екодизайн, която в момента се преразглежда. Към момента редките земни елементи имат степен на рециклиране под 4%, затова Европейската комисия има големи амбиции за подобряване на оползотворяването на суровини, особено в тази област.

„Важно е също така да се намали общата консумация на суровини и да се рециклира повече. Тук все още има голям потенциал за много суровини. Ние сме ангажирани с европейска кръгова икономика в това отношение“, каза Брантнер.

Закон за суровините

Големият взрив по въпроса за независимостта на суровините обаче тепърва предстои, тъй като в момента Комисията работи по собственото си предложение за стратегическа независимост на критичните суровини – Закона за суровините.

Въпреки че все още не е известно каква форма ще приеме новото законодателно предложение, се очаква много от разпоредбите му да бъдат направени по модела на Закона за чиповете. Този закон разглежда проблеми, свързани със слабите места в доставките на полупроводници.

Освен всичко друго, Законът за чиповете предвижда повече от удвояване на производствените мощности на полупроводници в Европа до 2030 г.

От гледна точка на Германия обаче този подход не може просто да се пренесе в Закона за суровините.

„Комисията не трябва да се фокусира само върху увеличения добив на суровини в Европа“, подчерта Брантнер. По-скоро трябва да се съсредоточи и върху диверсификацията на веригите за доставки и увеличените инвестиции в трети страни, добави тя.

„Нуждаем се от справедливи, конкурентни условия, така че ако прилагаме високи стандарти за устойчивост към добива на суровини у дома, тогава това трябва да важи и за вносните суровини. Освен това имаме нужда от повече инструменти за наблюдение и проследяване на веригите за доставки и стимули за диверсификация, ефективност и рециклиране“, каза още Брантнер.