От данъчното споразумение на ОИСР печелят богатите страни

Лого на ОИСР.  (shutterstock)]

Богатите страни печелят повече от наскоро обявеното данъчно споразумение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отколкото развиващите се страни. Това са резултатите от ново проучване, което поставя под съмнение твърденията, че глобалната данъчна система е станала по-справедлива.

На 8 октомври 136 държави договориха глобално споразумение за 15 процента минимален корпоративен данък. Целта е да бъде прекратена практиката големите компании да укриват данъци или да избягват тяхното плащане. Освен това споразумението трябва да сложи край на започналата преди четири десетилетия надпревара между страните да привличат инвестиции и работни места, като ги облагат с минимални данъци.

Сделката бе наречена „историческа“, а председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен приветства резултата като „исторически момент“ и „голяма стъпка напред в превръщането на нашата глобална данъчна система в по-справедлива“.

Заради шумното одобрение от развитите страни беше лесно да пропуснем критиките от някои по-бедни държави, които твърдяха, че реформата е от полза основно за богатите. Робърт Суини, старши икономически и политически анализатор в агенция  за социална промяна, представи конкретни резултати от скорошно проучване.

Богатите печелят

Данъчното споразумение стои върху два стълба. Според първия, част от печалбата на големите и най-печеливши компании ще бъде разпределена за страните, в които се генерират приходите, вместо в страната, където са регистрирани. Според втория, минималният корпоративен данък от 15% трябва да спре спиралата на глобалната данъчна конкуренция.

Основната критика на Суини е, че разпределението на печалбите в първия стълб на данъчното споразумение се изчислява според приходите, които една компания генерира в дадена държава. Държавите с голямо и относително богато население генерират повече приходи за компаниите. По този начин те ще получат повече от данъчните приходи от страните, чиито граждани имат по-ниска покупателна способност.

„Ако разпределите данъчни права въз основа на това къде мултинационалните компании генерират своите приходи, това ще навреди на бедните страни“, каза Суини.

Според него други фактори, освен приходите, биха могли да определят разпределението на данъчните права, например къде се намират материалните активи или колко служители има. Тези фактори могат да бъдат комбинирани в метод, наречен „разпределение по формула“.

„Ако включите броя на служителите и материалните активи, това прави формулата по-прогресивна. Но доколкото формулата се базира спрямо приходите и заплатите, тя ще бъде регресивна. А сегашният ход за разпределяне на данъците според приходите е регресивен“, каза Суини, който разкритикува споразумението на ОИСР.

В своето проучване Суини изчислява, че страните с високи доходи биха получили 26% повече корпоративни данъци, отколкото днес, ако разпределението на данъците се основаваше изключително на приходи. Страните с по-висок среден доход (напр. Китай) биха загубили 10%, страните с по-нисък среден доход ще загубят 11%, а страните с ниски доходи ще загубят 50% от своите приходи от корпоративен данък при този сценарий.

Неравни резултати в Европа

Според тези изчисления ЕС ще увеличи приходите си с 14%.

В рамките на ЕС обаче разпределението според приходите би довело до много различни резултати. Белгия, Хърватия, Естония и Гърция биха могли да удвоят приходите си от корпоративен данък в система, базирана на приходи. Според проучването Кипър, Унгария и Полша ще намалят приходите си  повече от 50%.

Суини също изчислява ефекта на минималната ефективна ставка на корпоративния данък върху данъчните приходи. Въпреки че приветства налагането на минимална данъчна ставка, той смята, че тя трябва да бъде 25%.

„Има нелинеен ефект, когато преминете от 15% към 25% ефективна данъчна ставка“, обясни той. Преместването от 15% на 25% би довело до много повече допълнителни данъчни приходи, отколкото преминаването от днешната ситуация към наскоро договорените 15%.

Премахнете изключенията 

Експертът призна, че минималната ефективна данъчна ставка от 25% в момента не е политически осъществима. „Изглежда, че сделката е затворена и само техническите подробности тепърва ще бъдат изгладени“, каза той.

Една от тези технически особености е възможността за намаляване на облагането в споразумението за минималната ефективна данъчна ставка. „Компаниите ще могат да намалят размера на облагането с 10% от заплатите си и 8% от материалните си активи за първите години на споразумението“, обясни Суини.

„Когато сделката бъде финализирана, мисля, че би било възможно тези изключения да бъдат премахнати“, каза той.

Според ОИСР, която играе водеща роля в преговорите, сделката ще обхване 90 процента от световната икономика.

Очаква се на 30/31 октомври лидерите от Г-20 да подкрепят данъчното споразумение на ОИСР. Същото така Европейската комисия през декември ще предложи директива за прилагане на минималната ставка на корпоративния данък.

Изпълнението на реформата в разпределението на данъците трябва да започне  през 2022 г.