„От фермата до трапезата“ е обект на все по-ожесточени критики

"От фермата до трапезата" очертава редица цели, насочени към екологизиране на агрохранителния сектор на ЕС. Стратегията предизвика ожесточени дебати още от представянето си през май 2020 г., като заинтересованите страни предупреждават за сериозни последици в бъдеще. [ SHUTTERSTOCK ]

Селскостопанската производителност може да спадне, ако се вярва на няколко проучвания за въздействието на стратегията „От фермата до трапезата“. Критиците обаче казват, че проучванията не рисуват цялата картина и водещата хранителна политика на ЕС е на прав път.

Стратегията „От фермата до трапезата“ очертава редица цели, насочени към екологизиране на агрохранителния сектор на ЕС. Тя предизвика ожесточени дебати още от представянето си през май 2020 г., като заинтересованите страни предупреждават за сериозни последици в бъдеще.

За някои резултатите от тези първоначални проучвания стигнаха до заключението, че целите на стратегията са постигнати, но рискуват значително намаляване на производството на храни в ЕС и доходите на фермерите. Така те потвърждават  най-лошите опасения за въздействието на стратегията върху сектора.

Екологичните организации обаче побързаха да подчертаят недостатъците на проучванията. Те казват, че не разглеждат пълния набор от ползи, които по-устойчивото производство би донесло за сектора.

Основното разделение между двете страни е, че индустрията иска цялостна оценка на въздействието на „От фермата до трапезата“. В същото време зелените асоциации смятат, че оценката на всяка мярка в стратегията ще бъде достатъчна.

Сред наскоро критикуваните документи е дългоочакваният технически доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия за целите за устойчивост в Общата селскостопанска политика (ОСП), който беше публикуван още в средата на август.

В изявление, публикувано на 12 октомври, европейските асоциации на земеделските производители и редица агро-хранителни компании обединиха усилията си, за да изразят загрижеността си за резултатите от доклада.

„Данните ясно сочат за въздействие върху търговията, доходите на фермерите и в крайна сметка върху потребителските цени“, се казва в изявлението. Там се добавя предупреждение, че промяната на хранителната система при тези условия ще бъде по-трудна. Освен това налагането на данъци върху потреблението – както е предложено от Европейския парламент – може да го направи социално несправедливо.

Въпреки това наскоро публикуваните проучвания не са изчерпателни, според Хесус Барейро-Урле, старши икономист в Съвместния изследователски център на Комисията и един от авторите на оспорваното проучване.

„Нашето проучване се съсредоточи върху гледната точка на производителя, основно фермерите, но пропускаме всички други части, като поведението на потребителите“, посочи той по време на скорошно събитие на EURACTIV.

Четирите избрани цели „привлякоха цялото внимание, но те не дават пълна картина“, заключи Хесус Барейро-Урле.

Този въпрос беше повдигнат и от еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски, който написа в Туитър на 18 октомври, че трябва да се отнасяме към докладите „с предпазливост“, тъй като „покриват само ограничен набор от цели“. 

Повечето  изследвания са критични 

През ноември 2020 г. Службата за икономически изследвания на Министерството на земеделието на САЩ публикува доклад, който анализира потенциалните икономически и свързаните с тях въздействия от „От фермата до трапезата“.

Проучването заключава, че в краен случай на глобално приемане на стратегията на ЕС цените на храните ще се повишат в световен мащаб с 89%, а  селскостопанската продукция ще намалее с 4%.

Джейсън Бекман, земеделски икономист в Службата за икономически изследвания на Министерството на земеделието на Съединените щати, каза, че продоволствената несигурност може да се увеличи поради зелените цели на ЕС.

„Ако имате по-малко продукти на пазара, ще последва увеличение на цените“, подчерта той.

По същия начин резултатите от по-скорошно проучване, проведено от изследователи от университета във  Вагенинген, Нидерландия, по поръчка на европейската индустрия за растителна защита, Croplife Europe, също сочат „значителна загуба на добив“. Загубите могат да достигнат средно от 10 до 20%, както обясни Йохан Бремер, старши изследовател по здравеопазване на растенията и пазарни проучвания в университета.

Въпреки това, за Барейро-Урле от ЕК всички публикувани досега проучвания се основават на предположението, че нищо няма да се промени в останалата част от света.

Като посочи, че тези промени в политиката не се случват във вакуум, изследователят подчерта, че „когато проблемът стане приоритет за всички заинтересовани страни и правителства на цялата планета, ще започват да се случват неща, за които се смяташе за невъзможни“.

Чашата е  полупразна

Друга критика срещу проучванията е, че те „изобщо не се разглежда положителното въздействие на стратегията „От фермата до трапезата“, според Селия Нисенс, служител  в Европейското бюро по околна среда.

„Цялата критика се основава на предположението, че не променяме нищо от страна на търсенето“, каза тя пред EURACTIV, като посочи, че, напротив, „вече има инициативи, например за с промяната в храненето в ЕС“.

„Спадът в производството наистина ли е такъв проблем, когато е ясно, че трябва да намалим разхищаването на храна и да променим диетата си?“,  тя попита.

За френския зелен евродепутат и член на комисията по земеделие на Европейския парламент  Беноа Бито, ние „вече знаем отговора“.

„Ако има нещо, което трябва да имаме предвид, то е, че от една страна имаме възможност за правилен път, от друга – порочен, ако останем в статуквото“, каза той пред EURACTIV.

„И ние знаем, че ако преминем от порочния към правилния път, можем да разрешим всичките си проблеми – изменението на климата, приходите на фермерите, качеството на храните – като същевременно гарантираме перфектно продоволствената сигурност“, подчерта той и призова лобистите да „спрат своите апокалиптични послания”.