“От фермата до трапезата” – неподозиран потенциал за инвестиции

Европейската комисия ще предприеме действия за намаляване на общата употреба и риска от всички химически пестициди, както и използването и риска от високорискови пестициди с 50% до 2030 г. [Shutterstock]

Новата водеща политика на Европейския съюз в областта на храните – “От фермата до трапезата”, стартира  на 20 май. Тя потвърждава стремежа на Еврокомисията да промени начина на производство, разпространение и консумация на храни в общността, а  и извън нея.

Стратегията е в основата на европейската Зелена сделка, целяща да направи хранителните системи икономически ефективни, справедливи, здравословни и екологични.

В бъдеще ще залагаме на устойчиви хранителни системи, а пандемията само доказа, колко необходим е такъв подход. За постигането на целта обаче са необходими инвестиции и а иновативни технологии при производството на храни.

По отношение на потреблението, стратегията – “От фермата до трапезата” има за цел да подобри достъпа и цената на питателна и устойчива храна. Също така да насърчи консумацията на здравословни продукти от потребителите. Основните елементи включват подобряване на информацията за потребителите, подобряване на системата за доставки и насърчаване на приемането на фискални мерки, които подкрепят потреблението на здравословна храна.

Стратегията е и важна част от плана за възстановяване на ЕС на стойност 750 млрд. евро. Зам.-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс твърди, че стратегията  крие голям потенциал и може да създаде големи възможности за бизнес и инвестиции. А това е ключът за възстановяване на европейската икономика.

Макар че селското стопанство в ЕС е единственият от големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си на парникови газове (с 20% спрямо 1990 г.), той все още отговаря за около 10% от емисиите на ЕС. Около 70% от емисиите се дължат на животновъдството. Ако прибавим и производството, преработката, пакетирането и транспорта на храни, става ясно, че хранителният сектор има сериозно влияние върху промените в климата.

Проучване “Евробарометър” от април 2019 г. показва, че произходът (53%), цената (51%), безопасността (50%) и вкусът (49%) са най-важните критерии за европейците, когато те купуват храни. Две трети от запитаните заявяват, че са променили своите навици, след като са открили информация за рисковете от някои храни.

През 2017 г. над 950 000 смъртни случая в ЕС са били свързани с нездравословна диета, а половината от хората над 18 години са били с наднормено тегло. За по-лесен избор на здравословни алтернативи и вземането на информирани решения Комисията предлага да бъдат въведени задължително единни етикети за хранителните качества на продуктите върху предната част на опаковките.