Парите на ЕС предизвикаха интереса на българските партии към “зелените” политики

Саниран блок с държавно финансиране с графит на Иван Вазов върху него [МРРБ]

С наближаващите парламентарни избори на 4 Април, българските партии показват жив интерес към зелените политики. Тази политическа новост може да се обясни с милиардите евро, които ЕС ще отпусне за инвестиции в опазването на околната среда през следващите години.

За разлика от други западноевропейски държави като Германия и Франция, проблемите свързани с околната среда не се радват на голям интерес сред българите. На последните парламентарни избори Партията на Зелените получи едва 0,3% от гласовете.

Сегашната предизборната кампания показва, че повечето партии променят отношението си. Те започват да предлагат зелени политики и дебатират за създаването на нов устойчив икономически модел.

Очаква се България да бъде сред най-големите бенефициенти на европейски средства на глава от населението от новия бюджет на ЕС до 2027 и инструмента за възстановяване – Next Generation EU.

Фондът за възстановяване и устойчивост (част от Next Generation EU), заделя до 10,4 милиарда евро за България, което се равнява на 17% от БВП на страната. От тази сума, €6,3 милиарда ще бъдат изплатени под формата на грантове и €4,1 милиарда като евтини заеми.

След сключването, през декември, на историческото споразумение на стойност €1,8 трилиона за бюджет и възстановяване на Европа, стана ясно, че средствата ще бъдат отпускани на база критерии за устойчивост. Над 1/3 от финансирането трябва да бъде използвано за зелени инвестиции.

Именно поради тази причина политическите формации адаптират предизборните си програми спрямо дневния ред на европейския зелен преход. Вицепремиерът Томислав Дончев наскоро заяви, че който и да сформира правителство ще трябва да преведе държавата през предизвикателствата на Зелената сделка. Следващите управляващите трябва да дефинират новия икономически модел на растежа в страната.

Водород – новата политическа мантра?

В предизборната си програма, БСП предлага ускорен икономически растеж, увеличение на заплатите и намаляване на неравенствата, благодарение на икономическа трансформация базирана на два стълба – дигитализация и водородна икономика.

Слави Трифонов и партия „Има такъв народ“ също предвиждат „устойчиво, иновативно и зелено възстановяване“ на икономика чрез целеви инвестиции, внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени.

От предизборните програми става ясно, че Зелената сделка също e приоритет за ДПС и Демократична България. Двете партии ще заложат на дигитализацията и водородните технологии за ускоряване растежа на българската икономиката.

Председателят на коалиция Изправи се БГ., Мая Манолова, също обяви, че ще използва средствата от фонда за възстановяване и устойчивост, за да увеличи доходите, запази работни меса и направи икономиката по-зелена.

Зелената сделка е табу за ВМРО. Лидерът Красимир Каракачанов не веднъж се е обявявал против нея. Като основен аргумент той посочва тежките последиците, които тя би нанесла върху икономиката, най-вече свързани със загубата на работни места.

Все пак, българските политици внимават с шумните зелени обещания, за да не отблъснат традиционно скептично настроените спрямо зелената идеология български гласоподаватели.

Преход под въпрос?

Рейтинговата агенция “Фич“ обаче поставя под въпрос възможностите на България да осъществи зелената трансформация, най-вече заради липсата на опит и участие в климатични и енергийни програми.

В доклада на “Фич” е посочено, че за периода 2021-2027, България ще получава средства от ЕС в размер на около 5,5% от БВП всяка година.

Зеленият преход заема водещо място и в българския План за възстановяване и устойчивост, като в тази посока са концентрирани почти половината (47%) от общите предвидени разходи.

Въпросът е дали парите могат да се използват ефективно, за да доведат до реална трансформация на българската икономика, а не просто за нейното саниране като най-изостаналата в ЕС.