Пиар балонът на ГЕРБ “български продукт в супермаркета” се спука

Хипермаркетите доброволно подписаха меморандум за място на БГ стоки на рафтовете им. [Pixabay]

Заради пандемията правителството на ГЕРБ задължи хипермаркетите за храни задължително да запазят място за български продукти на рафтове със стоки от ЕС. Властта оправда стъпката с намерение да намали загубите на българските фермери, чийто продажби страдаха заради затворените ресторанти и хотели. Мигновено, Брюксел стартира наказателна процедура за погазване на правото на свободно движение на стоки и услуги на общия пазар, но през цялата 2020 г. българските власти демонстрираха мускули и не отстъпиха назад.

Всъщност цялата история от самото начало се оказа един огромен пиар балон, програмиран да се разиграва пред камери и микрофони, да печели симпатиите на земеделците, и тихомълком да се изпусне, преди ЕК да има технологично време да постави въпроса пред Съда на ЕС.

Дяволът е в детайлите

Ябълката на раздора бе “Постановление 70” на правителството на Бойко Борисов, което задължаваше хипермаркетите да запазят квоти за български продукти. То бе обнародвано на 14 април 2020 г., а важният детайл е, че бе със срок до 31 декември 2020 г.

През 2020 г. във веригите се появиха български продукти с надпис “Регионални продукти”, макар че първоначалният вариант на нормата да бе доста омекотен и дори нямаше количествени изисквания за родната стока. През това време валяха предупреждения от ЕК, но ведомството на Десислава Танева бе непоколебимо и не отменяше нормата.

Проверка в последните броеве на “Държавен вестник” показват, че кабинетът “Борисов” не е подновил постановлението. С други думи – българските власти са капитулирали пред Брюксел по най-безшумния начин – просто не са удължили срока на постановлението, нищо че с действието му лъскаха имидж през 2020 г. .

Защо ЕК бе против квотите?

През май и октомври 2020 г. Брюксел изпрати две последователни предупреждения, че постановлението на ГЕРБ гази европейското право и с последната си депеша директно заплаши с поставяне на въпроса пред Съда на ЕС.

“Българското законодателство задължава търговците на дребно да излагат по виден начин и да осигуряват специални места за продажба за местните хранителни продукти, като мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, както и да закупуват 90 % от млякото и млечните продукти от местните производители. Тези задължения ограничават свободното движение на стоки, залегнало в член 34 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС)”, подчерта ЕК.

Ведомството на Десислава Танева контрираше, че “по никакъв начин не се нарушават досегашните доставки в търговските обекти на продукти, внесени от други държави и продукти, които могат да се предлагат на пазара във всички търговски обекти в страната”. Министърът добавяше, че изискването е въведено за подкрепа на българските фермери по време на пандемията.

И точно по Нова година, когато у нас отново бяха затворени хотели и ресторанти, и когато фермерите отново търпяха загуби, тихомълком властта не поднови нормата си, като хитро си спести съдебните разправии с ЕС.

Българският съд: Нормата е незаконна

Оказа се, че и Административен съд София-област на 3 ноември 2020 г., на първа инстанция, е обявил нормата за противозаконна. EURACTIV България разполага със съдебното решение, като жалбоподател е една от търговските вериги. Съдът казва, че с приемането на постановлението са допуснати нарушения, уреждащи свободата на движение на стоки.

“Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект, се забраняват между държавите-членки. Количествени ограничения на износа между държавите – членки, както и всички мерки с равностоен ефект се забраняват”, пише в решението. И се уточнява, че за мярка с равностоен на количествените ограничения ефект се счита определената от правителството на държавата-членка, която засяга цялата национална икономика и цели да ограничи вътрешнообщностните доставки чрез насърчаване на продажбите на национални стоки.

Дупка в контрола! Откъде са картофите?

В последните дни започнаха да валят съмнения доколко ефективно може да се контролира, че хипермаркетите действително предлагат продукти, произведени в България, независимо че така пише на етикетите им и че е имало такова изискване в постановление. Конкретният повод са публични съмнения на Националната асоциация на картофопроизводителите, че в българските хипермаркети се предлагат картофи от Германия, Франция и Белгия, на чийто етикети пише “произход България”.

Производителите подозират потенциална документална измама, която най-вероятно се прави от прекупвачите, които при препродажба на картофите на хипермаркетите представят фалшив документ, че са закупили преди това стоката от български производител, а тя реално идват от Германия. Така измамени потенциално са и самите хипермаркети. Асоциацията твърди, че никой не контролира декларациите, които прекупвачите предават на хипермаркетите и вписват, че са закупили преди това стоката от български производители.

“Търговци ни казват, че масово се внасят картофи от Германия, преопаковат се и се продават на смешни цени от 12 стотинки за килограм. При такава дъмпингова цена родното производство ще фалира, защото разходите ни само за 1 килограм са поне 26 стотинки”, разказа председателят на асоциацията Тодор Джиков. Той вече се е свързал с кооперативите на картофопроизводителите в Германия, и те са му потвърдили, че продават картофите си на тази ниска цена, защото получили щедри субсидии от правителството заради пандемията.

Асоциацията вече изпрати сигнала си до Българската агенция за безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и НАП. Подготвя се сигнал и до прокуратурата.

Мигновено БАБХ заяви, че се е самосезирала и не е намерила нарушения. Тодор Джиков обаче контрира, че БАБХ е направила това, което ѝ позволява Законът за храните, – проверка по документи, и е установила, че няма липсващи документи, но други компетентни органи трябва да проверят дали декларацията, в която търговецът посочва от кой български производител е купил картофите, не е фалшива.

Тепърва ще станат ясни резултатите от този сигнал, но те още от сега показват, че има дупка в контрола и е съмнително, че когато на картофа или зелето в хипермаркета пише “произход България”, това действително е така, а стоката не е например от Турция. А тези съмнения и потенциалното им потвърждаване поставят още по-тежко въпроса какво точно е гарантирало постановлението на правителството, което уж запазваше място на българските стоки в най-големите магазините.

Хипермаркетите: Няма нужда от намеса на държавата

Сдружението за модерна търговия, в което влизат най-големите вериги, нагледно показа на държавата, че няма нужда от намесата ѝ на пазара. Част от членовете му – Billa, Lidl, Kaufland, Фантастико и ПроМаркет са подписали меморандум с 8 мерки, които ще се прилагат през цялата 2021 г., а при нужда и по-дълго. Всяка от тези вериги ще осигури в магазините си място за продажба на стоки с български произход или произведени от български производители, включително средни и малки регионални производители. Родните продукти ще бъдат разположени в хипермаркетите според това дали са млечни, месни, яйца и др. и според сезонността при плодове и зеленчуци и др.

Наред с това веригите се ангажират към българските производители и за маркетингова подкрепа. “Търговците ще инвестират в допълнително маркетингово позициониране на отделни продукти на български национални и регионални  производители”, твърдят от Сдружението за модерна търговия.

Хипермаркетите, участващи в меморандума, обещават да договорят и по-кратки срокове за разплащане с българските производители. “Така ще бъдат осигурени по-бързо ликвидни средства за производителите и те ще могат да планират по-добре бизнеса си. Компаниите ще осъществяват индивидуални преговори за определяне на търговски условия – цени, количества, качество, срокове и др.”, добавят от СМТ.

Веригите ще организират и фермерски пазари, каквито някои от тях миналата година проведоха на паркингите на своите магазини.

В периода март-октомври 2020 г. членовете на Сдружението за модерна търговия, които държат общо около 40% от търговията с бързооборотни стоки у нас и имат почти 500 магазина, са сключили 368 нови договора с български доставчици на храни. “Тези продукти се доставят както от големи родни производители, така и от малки регионални фирми. За последните 8 месеца в шестте търговски вериги е реализирана българска продукция за повече от 1.1 млрд. лв.”, казват още от там.

Десислава Танева: Ще се радвам на успех на доброволния меморандум

Всъщност, покрай меморандума на хипермаркетите зейна вратата, че постановлението на кабинета Борисов не е подновено. Земеделският министър Десислава Танева реагира във Фейсбук.

Танева посочи, че в края на изминалата година е инициирала допълнителна среща, на която били поканени да присъстват браншовите организации в сектор “Земеделие” и представителите на търговските вериги. На нея били обсъдени “няколко варианта за предлагане на българската продукция във веригите, тъй като приетото през изминалата година ПМС изтече на 31.12.2020 г.”. Конкретни варианти обаче не се уточняват.

“Ще се радвам и подписаният меморандум между търговски вериги за подкрепа на българските производители да даде своя резултат – производителите да имат шанс да предложат своята продукция, а потребителите да имат възможност да изберат пресни продукти. Сигурна съм, че резултатите от този акт ще бъдат приветствани от българските производители, така както по време на последната ни среща представителите на браншовите организации в сектора обобщиха, че ПМС е дало своя резултат и е допринесло за повече регионална продукция по щандовете на големите магазини”, посочва Танева.

Като резултат от проведената среща била издадена и заповед през месец декември на министъра на земеделието, храните и горите, с която е създадена работна група в рамките на Националния съвет по храните, която да разработи “добри практики за подкрепа на българското производство на основни групи храни от местни производители и улесняване на достъпа на потребителите до местна и устойчива продукция“. Работната група има за цел да подобри координацията между производители и търговци, както и да гарантира наличието на достатъчно прясна и свежа храна за нуждите на потребителите. В работната група влизат представители на големите търговски вериги, както и представители на различни браншови организации в сектор “Земеделие”, информира Танева.

Така се спука пиар балонъ на българското правителство за протекционизъм на българските стоки. На ход са контролните органи, които тепърва ще кажат дали това, че на етикета пише домат от България, действително е истина или прекупвачи мамят и хипермаркети и производители и всички нас – потребителите.