Плуваш или потъваш? Биоземеделието удря на камък в България

Биопроизводството може да се окажe "спасителен пояс" за малките ферми на ЕС. [Pixabay]

Плуваш или потъваш? Такава дилема пред малките и средни ферми в ЕС очерта в края на март еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски. Спасителният пояс за тези стопанства, за да не фалират, и да останат на пазара, е преориентиране към биоземеделието, смятат агроексперт № 1 на ЕК.

Прогнозата на еврокомисаря дойде не само по време на пандемия, но и в момент, в който Брюксел готви с нов план ударно и солидно подпомагане за биоземеделието. Парите са оправдани, защото то е водещ приоритет за постигането на целите на Зелената сделка, за икономика на ЕС, неутрална за климата. Перспективата пред българските малки ферми да се научат да “плуват” с биоземеделието е повече от предизвикателство, най-малкото защото и в тази сфера кабинетът “Борисов” завещава хлъзгави подводни камъни.

Възможността

“Ако се вгледаме в процесите от последните години в земеделието на ЕС – много малки и средни ферми изчезнаха. Те не издържаха на конкуренцията на индустриалното, интензивно земеделие”, мотивира се Войчеховски. И добави, че със силна подкрепа тези ферми ще могат да участват в конкуренцията и не само да оцелеят, но и да увеличат доходите си като стопанства, произвеждащи органична (био) продукция.

Прогнозата за запазване на малките ферми чрез “превключване” към биоземеделие бе направена от Войчеховски на пресконференция, с която ЕК съобщи, че е одобрила екшън-план за развитието на органичното производство в общността във времето от 2023 до 2027 г.

Еврокомисарят подчерта, че биоземеделието е възможност за всички видове ферми. “Ако големите ферми искат да се преориентират към него, те са свободни да го направят. Аз наблягам на малките ферми, защото за тях е въпрос на – да бъдеш или да не бъдеш – т.е. или ще се научат да плуват, или ще потънат”, мотивира се той.

Войчеховски влезе в детайли и посочи, че единственият начин малките фермери да печелят повече с малка продукция е биоземеделието. То създава по-малко, но по-качествени продукти, които се радват на по-добра цена на пазара. Обикновено тя е поне с 25% по-висока спрямо традиционното производство.

“Ако предложим подкрепа за органичното производство, фермите ще продължат да съществуват, имайки малък брой животни. Връзката между органичното земеделие и животновъдството е много близка”, каза още Войчеховски.

Еврокомисарят не пропусна да коментира и притесненията в ЕС, сочещи, че развитието на органичното земеделие ще доведе до по-слаби реколта и продукция, а в най-черния сценарий ще застраши и продоволствената сигурност на общността. Подобни тревоги изригват периодично откакто ЕС категорично заложи в стратегията си “От фермата до трапезата” – увеличение до 25% до 2030 г. на площите в общността, заети с биопроизводство. От думите му стана ясно, че няма опасност, защото традиционното земеделие ще продължи да има по-голям дял, но органичното също ще се увеличава.

Залагат се помощи за десетки милиарди

В момента около 8,5 % от земеделската земя в ЕС се използва за биологично земеделие и тенденциите сочат, че при сегашния темп на растеж този дял в ЕС ще достигне 15 – 18% до 2030 г., което е доста под целта в Зелената сделка за 25% органични площи до 2030 г. Именно затова ЕК предлага споменатия екшън план с помощи за десетки милиони.

“Към момента около 1,8 %, (7,5 милиарда евро) от средствата по Общата селскостопанска политика се използват за подпомагане на биологичното земеделие. Бъдещата ОСП ще включва екосхеми, обезпечени с бюджет в размер на 38-58 милиарда за периода 2023 – 2027 г., в зависимост от резултатите от преговорите по ОСП”, се казва в документа, като се уточнява, че екосхемите ще се използват за стимулиране на биологичното земеделие.

Със средствата ще се подпомага и подобряване на хуманното отношение към животните, гарантиране на наличието на биологични семена, намаляване на въглеродния отпечатък на сектора и свеждане до минимум на използването на пластмаси, пилеене на вода и енергия. И още – стимулиране на по-широкото използване на биологични продукти в обществените столове чрез обществени поръчки и засилено предлагане на биологични продукти в рамките на схемата на ЕС за храни в училищата.

И не на последно място, комисията ще насърчава развитието на мрежи за свързан с биологичното производство туризъм посредством формиране на „биорайони“. Уточнява се, че „биорайоните“ са области, в които земеделските стопани, гражданите, туристическите оператори, сдруженията и публичните органи работят заедно за устойчиво управление на местните ресурси, основаващо се на принципите и практиките на биологичното производство.

Подводните камъни

Шансът на малките и средни ферми на ЕС – биоземеделието е повече от предизвикателство за България. Първият подводен камък е приложен към материалите по плана, където лъсва факта, който вече е посочван и в редица материали на EURACTIV България – страната ни е на дъното по биоплощи в ЕС.

Данните на Главна дирекция “Земеделие” показват, че едва 1.9% от 32 млн. дка земеделска земя у нас е биологично чиста, а други 0.44% са в период на изчистване по данни от 2019 г. Под България са единствено Ирландия и Малта. В същото време над 25% от площите в Австрия са органични, в Естония са над 19%, а в Швеция над 18.5%.

Важният детайл е, че въпреки че ЕК залага обща рамка, Брюксел ще изисква от страните-членки да приложат собствени планове за биоземеделие, които трябва да се одобрят.

Любопитно е да се види какъв план ще изпратят властите в България и как чрез него ще стимулират малките и средни фермери за превключване към “екоземеделието”. Още повече при смяна на правителството и опитите на абдикация от задължения, които кабинетът “Борисов” вече демонстрира с националния план за възстановяване, само може да се предполага какви “трикове” предстоят за плана за биоземеделие, по който правителството в оставка твърди, че е работило.

Ударно държавите в ЕС залагат навлизането на биопродуктите в училищата. На пръв поглед правителството в оставка на Бойко Борисов може да се похвали, че и България от 13 февруари 2021 г., с приемането на изрична наредба, за първи път даде зелена светлина биохрани да бъдат допуснати в менюто на училища и детски градини.

Да, но това се оказва само на хартия, без възможност за реална реализация.

“Най-вероятно биопродуктите няма да влязат в столовото хранене, въпреки че ще станат допустими, защото цената на купона е константна за години напред със спечелване на договора на наемателя на стола. Тя си остава непроменена от момента на сключване на договора за период от 3 до 5 години. Цената на купона и в момента е социално ниска, при нас тя е 3,31 лева за първо, второ, трето, направено само с продукти по БДС с много високи изисквания. Няма как да се добави и още една компонента да бъдат биопродукти, защото само цената на едно малко био кисело мляко на щанда на един магазин е около 1,50 лева.”, коментира още при общественото обсъждане на наредбата Диян Стаматов, директор на столичното 119-о училище “Академик Михаил Арнаудов”.

Що се отнася за бъдещето на “биотуризма” и “биорайоните” в България, то от сега е трудно да се предполага, но надеждата е съдбата му да е по-различна от злополучните “къщи за гости”, финансирани с европари, които се оказаха вили за частна употреба и то на хора, близки до властта.