Пчеларството спира западането на земеделските райони в Испания

Участниците в курса по пчеларство. [Laura Provincial Simón]

Все повече градски жители в Испания търсят екологични и устойчиви алтернативи на градския живот, за да се върнат към природата и да избягат от замърсената градска среда и нездравословно претъпканите пространства. Особено сега в пандемията.

Много малки испански градове се опитват да привлекат разочарованите от „дигиталния прогрес“ и да помогнат за спиране на обезлюдяването на селските райони, известно като “España vaciada” (“изпразнената Испания”). За целта в цялата страна има редица проекти.

Мигел Анхел Касадо, ентусиазиран експерт по пчеларство, се е заел да рационализира процеса, който насърчава устойчивостта и биологичното разнообразие, помага да не се изпразват малките села и региони и създава работни места на местно ниво.

Касадо е бивш председател на Испанската асоциация на пчеларите и Асоциацията на пчеларите от централния регион Алкария. Той работи съвместно с група преподаватели от Професионална гимназия Сиерра де ла Вирхен в Июека, град с 3000 жители в Арагон регион Ел Аранда.

Касадо е и кмет на Хомбрадос, провинция Гуадалахара, който има само 32 жители. Но той вярва, че „повече хора ще пристигнат, за да се установят“, когато здравната ситуация позволява.

Местното население напусна малки градове като Июека, особено след икономическата криза от 2008 г., която силно удари една от основните местни индустрии: обувките.

Много хора се завърнаха в селските райони през последните няколко години, но това възраждане на селския свят изисква създаването на работни места, за да бъде устойчиво и да привлече младите хора.

Проектите на Касадо за “устойчива пчеларска индустрия” са разположени в няколко региона между Сарагоса и Гуадалахара. Той също е учител и носи своите познания за пчеларство там, където земята е най-благодатна и където е помолен да дойде и да помогне за популяризиране на местното биоразнообразие.

Неговият кръстоносен поход за био-пчеларство го е накарал да обучава студенти от всички възрасти за пчеларство. Пчеларството допринася решаващо за насърчаване на биологичното разнообразие, посочва Касадо.

Малките градове стават ценни по време на пандемия

“С въздействието на кризата с COVID много хора се връщат в малките градове и села, защото могат да живеят с по-малко пари и в естествена среда. Вече няколко души поискаха да се заселят за постоянно в Хомбрадос. Имат говеда, кози. Други искат да разработят проект за „пчеларство и селски туризъм“ в региона”, каза Касадо пред EuroEFE.

Една от дейностите, разработени в Хомбрадос, е за мед, събран с конструкции от кирпич и плочки, които заместват пчелните кошери. “Тази система би позволила например на петчленно семейство да си изкарва прехраната тук”, обясни Касадо.

Обучение на бъдещото поколение пчелари предприемачи

Касадо и неговият екип започват да преподават нови техники в традиционното пчеларство. Този учебен предмет е избран от около 20 ученици на възраст между 14 и 18 години. “Тази година, въпреки COVID, успяхме да го развием”, каза Касадо.

“Учениците се учат как да създадат своя собствена пчеларска компания, как да я управляват, как да я организират и кои продукти произвежда един кошер. Ние ги учим от самите основи до техники на изкуствено осеменяване на пчелната майка. В Испания много малко пчелари обучават на това, освен нас”, подчерта той.

Отдадена на каузата на Касадо е и Лаура Провинсиал, една от преподавателките в гимназията в Июека. През учебната 2019-2020 г. обучението върви нормално, COVID-19 не е повлиял много в градчето. Училището предлага два обучителни цикъла: основно професионално обучение по горско стопанство и друг, фокусиран върху използването и опазването на природната среда, каза Провинсиал пред EuroEFE.

Учениците гледат на пчеларството като бъдеща постоянна работа

“В началото дори не разглеждах пчеларството като работа. За мен това беше като нов и напълно непознат свят. Малко по малко научих повече за това, благодарение на Лоура и другите ми учители, и в крайна сметка бях много ентусиазиран. Сега наистина мисля да работя в сектора”, казва 18-годишният ученик Алваро Андалуз пред EuroEFE.

“Всяка сутрин в учебен ден обикновено започваме много рано с поддръжката на кошерите, което е много важно, но прекарваме и много часове в повторното залесяване на цялата област”, ​​обяснява той.

Ентусиазмът на младите хора за работни места, които съчетават селското стопанство и природата, е от съществено значение, за да се осигури смяната на поколенията. В Испания и други страни от ЕС над 90% от фермерите и животновъдите са в пенсионна възраст, съобщава Efe agro.

Пчеларството като начин за насърчаване на по-голямо биоразнообразие

Едно от най-големите предимства на устойчивото пчеларство, казва Провинсиал, е подобряването на местното биоразнообразие.

“Нашият проект е междусекторен: ние не само се фокусираме върху експлоатацията на горите, но, например, вместо да засаждаме борове и червени дъбове, които вече са добре познати в района, ние предлагаме да произвеждаме медоносни растения (липа, евкалипт, лешник, дъб, върба) и ароматни растения”, обяснява тя.

“Създадохме пчелини, за да помогнем на опрашването на цветя и следователно допринасяме за увеличаване на биологичното разнообразие. Когато кошерите се поставят на места, където преди това не е имало, цъфтежът е по-интензивен и с цветни видове, които не са били виждани преди. Пчелите са от съществено значение за биологичното разнообразие”, казва тя. И припомня цитат, приписван на Алберт Айнщайн: Ако пчелите изчезне от Земята, тогава на човека ще останат само четири години живот.

Касадо подчертава, че пчеларството може да е  решаващо за връщането на природата към нейния нормален цикъл. “В момента – и не само заради кризата с COVID – виждаме, че целият цикъл на природата е небалансиран. Зимите вече не са зими, пролетта вече не е пролет, лятото също не е лято. Стигнахме до точка, в която не знаем през кой сезон сме. Това са ясни признаци на драматичната реалност на изменението на климата”, каза той.

Подобряване на разнообразието на местната флора и фауна

“Районът, където сме сложили пчелини, не е безплоден, но няма много растителност. Нашата цел е да засадим там нови видове, подходящи за района. Ще засадим невен, мащерка, розмарин и лавандула, а също така ще отглеждаме някои видове медоносни декоративни растения, които допринасят за обогатяването на района”, казва Провинсиал.

За да помогнат за продължаването на тази дейност, те получават финансова подкрепа от региона Аранда.

Биопчеларството обаче също е изправено пред заплахи. “Сред най-сериозните са хербицидите и пестицидите, като глифозат и неоникотиноиди. Хората използват твърде много отрови. Ние, заедно с други засегнати сектори, се борим срещу глифозата”, обясни Касадо.

“Селски пчелен туризъм” за стимулиране на местната заетост

Но Касадо и Провинсиал мислят за нови идеи, свързани с пчеларския туризъм. В Хомбрадос Касадо планира да организира туристическа пътека през зоните на пчелина, която да минава пред близкия замък Зафра и зелени маршрути за конна езда в региона.

“В допълнение към пчеларството, селският туризъм скоро ще бъде нашият втори голям икономически лост. Поради кризата с COVID хората търсят зелени площи. Наричам го “тих туризъм”. Хората идват, за да избягат от шума”, каза Касадо.

“Много хора се връщат към традиционния начин на живот. Те имат пет или шест пчелина, селскостопански животни и зеленчуци за тяхна консумация. В крайна сметка тази криза ни принуди да се върнем към корените, да уважаваме природата. Поне има този положителен аспект”, каза той.

Тази статия е част от нашия проект “Опазване на биологичното разнообразие в Европа: Устойчивостта ли е отговорът?”

Можете да прочетете тази статия и на английски, испански, полски, румънски и хърватски.