Разширяване на еврозоната – преглед

Проучването показва, че към януари 2022 г. в 13 страни, предимно в Източна и Южна Европа, минимална заплата и под 1000 евро месечно. Shutterstock

Еврото съществува от повече от 20 години, но много държави-членки на ЕС все още не са се присъединили. Основният препъникамък е колебанието по политически и икономически причини.

Докато всички страни членки на ЕС, с изключение на Дания, на теория са задължени да приемат еврото, Швеция, Полша, Чехия, Румъния, Унгария, България и Хърватия все още не го използват.

Швеция, например, може бързо да се присъедини към еврото, ако имаше достатъчно политическа воля за това. Но след като шведският народ гласува против приемането на валутата на референдум през 2003 г., Швеция продължава да избягва да отговаря на един от критериите за присъединяване, като по този начин отлага присъединяването си към еврозоната.

Присъединяването на Хърватия през 2023 г.?

България и Хърватия бяха допуснати до Механизма на обменните курсове (ERM II) през юли 2020 г., който обвързва националните валути към еврото само с малък марж за колебания на обменния курс. Държавите трябва да престоят най-малко две години в ERM II, т. нар. „чакалня на еврозоната“ преди да въведат еврото.

„Това е един вид тестов период, за да се види как националната икономика на страната-кандидатка може да функционира без възможност за колебания на обменния курс“, обясни Жолт Дарвас, старши сътрудник в икономическия мозъчен тръст Bruegel.

България се надява да въведе еврото през 2024 г., а Хърватия се стреми към януари да го направи през 2023 г.

За да постигне целта си, Хърватия се нуждае от положителна оценка от Европейската комисия през пролетта на 2022 г. и последващо решение на Съвета на ЕС през лятото на 2022 г.

Може ли инфлацията да бъде препъникамък?

Хърватската народна банка е оптимистична, че Хърватия, чиято икономика разчита до голяма степен на туризма и услугите, ще изпълни критериите на ЕС за присъединяване.

„Хърватия де факто спазва критериите за конвергенция непрекъснато от 2016 г. насам,  коментира говорител на банката за EURACTIV.

Поради скорошния скок на инфлацията, Хърватия може да наруши критерия за ценова стабилност. Въпреки това, тъй като покачването на цените се наблюдава и в еврозоната, Хърватската народна банка твърди, че все пак държавата трябва да се счита за отговаряща на критерия.

Повечето хървати смятат, че въвеждането на еврото би имало положителни последици за страната, според проучване на Евробарометър от 2021 г. 70% обаче считат, че това може да доведе до увеличение на цените.

Политически причини в Полша

Полша, най-голямата държава членка на ЕС, която все още използва националната си валута, не се очаква да се присъедини към еврозоната при сегашното правителство.

„Правителството е против еврото, опозицията е за еврото и голяма част от общественото мнение подкрепя еврото, но най-вече по политически, вместо по икономически причини“, посочи Стефан Кавалец, полски икономист и бивш заместник-министър на финансите.

Според него, много поляци се опасяват, че сегашното дясно правителство може да изведе Полша от ЕС. За тях присъединяването към еврото би било начин Полша да се обвърже със Съюза, като по този начин се предотврати „Полекзит“.

От икономическа гледна точка обаче Кавалец е скептичен относно достойнствата на присъединяването към еврото от страна на Полша.

„Поради националната валута имаме антицикличен механизъм, който обслужва нашия икономически растеж в дългосрочен план.

„Когато глобалната икономика е в добро състояние, поддържайки нашите експортни пазари, полската злота има тенденция да поскъпва, което смекчава икономическия бум. Но ако имате влошаване на световната икономика, ще видите обезценяване на полската злота, което действа по обратния начин“, обясни Кавалец пред EURACTIV.

Ползите от местната валута

Дарвас на Bruegel е съгласен, че обменният курс може да бъде важен инструмент за приспособяване към икономическите сътресения.

„По време на световната финансова криза полската злота, унгарският форинт и чешката крона поевтиняха с 20-30% спрямо еврото, което помогна на тези икономики да се адаптират“, аргументира се той.

За България и за Хърватия обаче тази полза от местна валута на практика не е налична. България, например, обвързва валутата си към еврото през 1999 г.

Междувременно в Хърватия има висока степен на „евроизация“, което означава, че еврото вече играе важна роля в икономиката чрез индексирани в евро пасиви.

„За Хърватия загубата на парична автономия е по-скоро теоретична, отколкото практическа, като се има предвид високото ниво на евроизация и доста ограниченото пространство за чиста политика на свободно плаващ валутен курс“, каза Хърватската народна банка в коментар за EURACTIV.

Търпение в Румъния

За Румъния условията отново са различни, тъй като тя отчасти базира политиката си на действията на регионалните икономически партньори.

„Не очаквам Румъния да бърза да се присъедини към Европейския валутен съюз, освен ако Полша не се доближи до приемане на еврото“, посочи Андрей Радулеску, директор на макроикономическите изследвания в Banca Transilvania.

В момента Румъния не отговаря на критериите за конвергенция.

Според Радулеску, Румъния може да успее да изпълни критериите за присъединяване към еврото до 2025 г., когато според него, въпросът за присъединяването към еврозоната трябва да бъде преразгледан.

„Да бъдеш член на Европейския съюз, но не и на еврозоната не е ефективно от икономическа гледна точка”, каза Радулеску пред EURACTIV.

„В средносрочен план, докато съществува еврото, Румъния трябва да бъде член на еврозоната“, добави той, като изтъкна, че оставането извън еврозоната означава по-високи транзакционни разходи и лихвени проценти.

Дарвас, който анализира как се справят икономически страни-членки на ЕС в и извън еврозоната, установи, че страните могат да просперират и в двата случая.

„Присъединяването към еврото е политическо решение. Икономическите аргументи не дават превес на едната опция пред другата“, посочи той пред EURACTIV.