Сделката за „Боинг“ и „Еърбъс“ предвещава нови търговски отношения между ЕС и САЩ

Американският президент Джо Байдън по време на срещата на върха ЕС-САЩ на 15 юни. [ЕС]

Първата среща на върха между лидерите от Европейския съюз и американския президент Джо Байдън завърши във вторник (15 юни) със сделка за  продължаване с пет години на отмяната на взаимните мита, като стъпка за решаване на продължаващия 17 години конфликт за неправомерните субсидии за „Еърбъс“ и „Боинг“. Сделката проправя пътя за по-силно сътрудничество срещу предизвикателствата, породени от китайския икономически модел.

След 17 години съдебни битки за субсидиите, които Европа и Вашингтон отпуснаха на големите си производители на самолети, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви споразумение, което спира за пет години митата от 11 милиарда долара, наложени от двете страни върху продукти, включително вино и мотоциклети.

Сделката има потенциала да зададе редица параметри за ограничаване на финансирането, което европейските правителства и американските власти могат да предложат на своите производители на самолети.  

„Това наистина отваря нова глава в нашите отношения, защото преминаваме от съдебни спорове към сътрудничество в областта на въздухоплавателните средства – след 17 години спорове“, каза  Фон дер Лайен пред репортери след срещата на върха в Брюксел.

„Това показва новия дух на сътрудничество между ЕС и САЩ и че можем да решим и другите въпроси във взаимна полза“, добави тя.

За САЩ споразумението представлява възможност за сближаване с Европа и за посрещане на нарастващото предизвикателство, което представлява Китай, включително в областта на гражданската авиация. 

Двете страни се споразумяха да си сътрудничат за справяне с непазарни практики на трети страни, които могат да навредят на техните големи граждански  авиоиндустрии.

„Това е модел, върху който можем да надграждаме за други предизвикателства, породени от китайския икономически модел“, каза Байдън в изявление. Противно на обичайната практика, той не разговаря с репортери след срещата на върха с лидерите на ЕС. 

В разговор с медиите, включително EURACTIV след срещата на върха, търговският представител на САЩ Катрин Тай подчерта значението на споразумението не само за решаване на 17-годишния спор, но и за по-широките икономически отношения.

„Това беше тест за нашите взаимоотношения и способността ни да изграждаме доверие, което ще ни отведе в бъдеще, където конкуренцията ще става все по-строга и по-строга“, обясни Тай.

Тарифи за стомана 

Въпреки напредъка по отношение на субсидиите, ЕС и САЩ  не постигнаха значителен напредък в решаването на другия спор, предизвикан от решението на администрацията на Доналд Тръмп да накаже износителите на стомана и алуминий в ЕС.  

През март 2018 г. Тръмп реши да наложи допълнителни мита върху износа на стомана и алуминий от ЕС, влизащ в САЩ. Митата бяха определени на 25% за стомана и 10% за алуминий. Според Европейската комисия това представлява търговия на стойност 6,4 милиарда евро.

В заключенията на срещата се казва, че двете страни „ще се включат в дискусии, за да разрешат съществуващите различия по отношение на мерките за стоманата и алуминия преди края на годината“.

Фон дер Лайен заяви пред журналисти, че Брюксел и Вашингтон се нуждаят от „малко повече време“, тъй като приоритетът за преговарящите преди срещата на върха е да се постигне напредък по спора за въздухоплавателните средства. Въпреки това тя е уверена, че преди края на годината ще бъде постигнато решение.

Картин Тай подчерта важността на превръщането на сегашното напрежение между ЕС и САЩ в сътрудничество и в случая със стоманата и алуминия, тъй като и двете страни имат „задължение“ към своите компании и работници да се справят с свръхкапацитета, подхранван главно Китай – най-големият производител и на двата материала в света.

Тя обаче не се ангажира с това какви резултати могат да бъдат постигнати през следващите пет месеца и половина, тъй като ЕС и САЩ ще трябва да се изправят пред „тежки въпроси“ и „силни емоции“.

Американските мита върху вноса на стомана и алуминий бяха наложени от съображения за национална сигурност, тъй като Вашингтон смяташе, че те могат да представляват заплаха за сектор, критично важен не само за икономиката, но и за нацията. 

Тази мярка служи за защита на промишлеността и работниците в щатите, които ще бъдат от значение за междинните избори в САЩ през 2022 г.

Нови търговски отношения

ЕС и САЩ се ангажираха и с реформата на Световната търговска организация, което е един от приоритетите за по-добро справяне с нелоялните търговски практики на Китай.  Двете страни се споразумяха да актуализират правилника на СТО „с по-ефективни мерки за индустриалните субсидии, несправедливото поведение на държавните предприятия и изкривяването на други търговски и пазарни практики.“ 

Освен това Брюксел и Вашингтон ще си сътрудничат за решаване на „дългогодишни въпроси“ на системата на СТО за уреждане на спорове, която спря защото САЩ блокираха процеса за номиниране на нови членове в апелативния орган.

Лидерите също се договориха за създаване на нов Съвет за търговия и технологии между ЕС и САЩ, за да се засили сътрудничеството в технологиите, дигитализацията и веригите за доставки, но също така и по отношение на стандартите и регулаторната политика, като се търси сближаване, където е възможно.

В светлината на сегашния недостиг на полупроводници и концентрацията на производство на тези стратегически продукти в Азия, ЕС и Вашингтон се ангажираха да изградят партньорство за балансиране на глобалните вериги за доставки на полупроводници и да повиши сигурността на продукцията, като предлага „най-мощните и ефективни продукти“.

ЕС и САЩ също обявиха намерението си да установят съвместен диалог за политиката на конкуренция в областта на технологиите.