Септичните ями – “мръсният” провал на ГЕРБ

30% от българите са без канализация. [Pixabay]

30% от българите нямат канализация и ползват септични ями за отпадните си битови води. Официалните данни на Министерството на регионалното развитие са красноречиви.

В 21 век такава е картинката и в София, където между 28-30% от столичаните също са без канализация, а управляващите от ГЕРБ не могат да решат този проблем, макар да разполагат с европари, предлагани им от Брюксел за тази цел. Най-честото оправдание за провала е Евросъюзът, който или залагал много високи изисквания за проектите, или променял правилата в крачка.

Подобно на удавник, хванал се за сламка, ГЕРБ ще се опита да решава “септичния” проблем с над половин милиард лева от евросредствата, заложени в националния План за възстановяване и устойчивост на ЕС, по който България ще получи общо 12 млрд. лв. от 2021 до 2026 г. Спешните действия дойдоха, след като чашата преля и Брюксел заплаши да изправи страната ни пред Съда на ЕС заради липсата на канализация.

Грандиозен провал преди Коледа за София

Местната власт в София грандиозно се издъни в дните преди Коледа именно в опитите за решаване на проблема със септичните ями. На последното заседание на Столичния общински съвет се разбра, че София ще кандидатства за едва 140 млн. лв. от ЕС за изграждане на канализация, въпреки че в предизборното време кметът Фандъкова обещаваше за целта да се усвоят цели 400 млн. лв. от програма “Околна среда”.

Т.е. София ще кандидатства за усвояване на с 65% по-малко евросредства спрямо въжделенията на Фандъкова от предизборното време. Очаквано виновен за провала се оказа Брюксел, който променил правилата на играта. Общинският съветник от ГЕРБ Прошко Прошков обясни, че консултантите по проектите за канализация от инициативата “Джаспър” посочили, че ЕК вече ще субсидира само проекти за разделна канализация, но не и за смесена. Т.е. няма да се финансира канализация, която събира на едно място отпадните води от домакинствата и дъждовните води.

В София канализацията е предимно смесена и затова Столичната община не е кандидатствала за пълния размер на финансиране, излезе от думите на Прошков. Обещанията са в средата на 2021 г. да започне подготовката за обновяване и изграждане на ВиК инфраструктурата в крайградската зона Симеоново-Драгалевци, в кварталите “Бенковски”, “Кръстова вада”, и на територията на Обеля, Банкя и Нови Искър. Общинският съветник от ГЕРБ призна, че новите правила са по-добри от гледна точка на екологични критерии.

“В множество интервюта през годините г-жа Ирина Савина, дългогодишен заместник-кмет в направление “Инвестиции и строителство” обещава, че до 2020 г. София ще се прости със септичните ями. Реалността обаче е друга. Вместо работа, работа, работа, по въпроса с канализацията столичната управа има единствено провал, провал, провал”, посочи общинският съветник Методи Лалов от “Демократична България”. Той поиска оставката Савина и посъветва Фандъкова да отиде при шефа си Бойко Борисов и да му поиска повече пари за канализация за София от Плана за възстановяване на ЕС.

“Настояваме г-жа Фандъкова да поеме политическата отговорност и като заместник-председател на политическа партия ГЕРБ да убеди своя председател, че канализацията е ключова за столицата на една европейска държава и средствата за нея трябва да бъдат включени от правителството в стълб “Зелена България” на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. План който според Европейската комисия следва да бъде пълен именно с подобна екологична инфраструктура”, уточниха от “Демократична България”. (За заложените пари по плана – виж по-долу.).

Брюксел очерта истинските измерения на проблема

Истинските измерения на проблема със септичните ями у нас бяха ясно очертани от Брюксел тази пролет. На 15 май ЕК обяви, че България е заплашена да бъде изправена пред Съда на ЕС, ако не предприеме спешни действия по изграждането на канализация в страната. Подобна депеша бе изпратена и към Чехия, Франция и Полша.

В детайли – България не е осигурила канализационна система в 48 големи агломерации, в 69 големи агломерации не е направено необходимото градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, да се подлагат на подходящо пречистване, а в 71 големи агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, не се подлагат на по-строго пречистване. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г., припомня ЕК.

Независимо от този развой оптимизъм цари в българските власти. Екоминистерството излезе с позиция, че вижда “видим напредък в сравнение с края на 2017 г., когато ЕК стартира процедурата за нарушение. За периода до момента България е осигурила канализационна система в 16 големи агломерации, в 16 големи агломерации е гарантирала, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на подходящо пречистване, а в 18 големи агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, се подлагат на по-строго пречистване”.

Мудната “водна реформа” бави проекти

Със сигурност и мудната водна реформа бави усвояването на евросредствата и води до липса на канализация. Докато в предходния програмен период на ЕС (2007-2013 г.) за средствата кандидатстваха самите общини, то в този (2014-2020 г.) за европарите може да кандидатства едно ВиК дружество, което обслужва цялата област. Новият модел още разпалва раздори. В средата на ноември т.г. 7 общини – Берковица, Брацигово, Кресна, Петрич, Сапарева баня, Струмяни и Троян се обявиха срещу новия Закон за ВиК, който предвижда принудително административно окрупняване на сектора – една област да се обслужва от един ВиК оператор.

От 28-те области у нас 6 не са постигнали консолидация към момента. Това са Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Монтана, Разград и Ловеч. Причините – местните управляващи са притеснени, че новият закон ще доведе до драстично поскъпване на водата в малките общини, където населението е най-бедно и качеството на услугата ще се влоши.

Слабите резултати на усвояването на средствата за канализация личат и от Системата за управление на средствата от ЕС – ИСУН, показа проверка на EURACTIV България. Изплатените средства за сектор “Води” по програма “Околна среда” са 694 млн. лв., което е едва 37% от ресурса по програмата.

575 млн. лв. за канализация от Плана за възстановяване на ЕС

Европарите са поредният шанс на ГЕРБ да излезе от гафа с канализацията. Над половин милиард лева – 575 млн. лв., залага кабинетът “Борисов” в националния план за икономическо възстановяване на ЕС. С тях ще се финансира програма за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води за агломерациите между 2000 и 10 000 жители, показа проверка на EURACTIV България.

Приоритет ще са агломерациите между 5000 и 10 000 жители, се уточнява в документа. С други 158.6 млн. лв. се залага цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите. Мярката цели установяване на контрол на използваните количества на водите на национално ниво, подобряване на управлението на водите в количествен аспект и ефективното им използване, включително установяване на контрол за осигуряване на минимално допустим отток в реките, чрез цифровизация за комплексно управление на използването на водните ресурси.