След серия от еврошамари кабинетът “Борисов” размисли за НАТУРА и цифровото земеделие

Увеличават се средствата за компенсации за НАТУРА зони заради издадени нови зони от екоминистерството. [Pixabay]

Серия от еврошамари преобърна приоритетите на кабинета “Борисов”. След като през 2020 г. земеделското министерство тотално зачеркна възможността с европари да се прокарва широколентов интернет в селските райони, още в първите дни на 2021 г. тръгна да се поправя и дори отпусна по-голяма сума за целта.

Изненадващо с близо 30 млн. евро нараснаха и европарите за компенсации на земеделци за щадене на НАТУРА зони в България. Причината – най-накрая са издадени десетките заповеди за НАТУРА зони, които дават зелена светлина за усвояване на тези европари от местните общности. За тези “чудеса” си има причина – “тоягата на Брюксел”, която, за да ги постигне, е “играела” с години.

Интернетът и дигиталното земеделие се оказаха едва сега приоритет за правителството, което 14 години откакто сме в ЕС, не усвои и стотинка от европарите по Програмата за развитие на селските райони. Причината за промяната – най-накрая правителството разбра, че дигитализацията е топ приоритет на Брюксел в новата му стратегия “От фермата до трапезата”.

Разбра го по трудния начин. Оказа се, че ЕК многократно във видеоконферентни връзки е приканвала в последните около 2 години страната ни да създаде предпоставки за цифровизацията на земеделието, разказаха източници на EURAVTIV от аграрното министерство. Грижата към природата също се случва след шамар от ЕК, след като през лятото на 2020 г. Брюксел заплаши със съд България заради блокираното издаване на заповеди за защитените територии.

Европарите за интернет в селата набъбнаха до 42 млн. евро

На 13 януари т.г. правителството реши, че 42 млн. евро ще се насочват за широколентов интернет в селските райони. Новината дойде след като през 2020 г., след 2 години обещания, накрая министерството на Десислава Танева абдикира и не се стартира кандидатстване за 30 млн. евро за интернет в селата. Сумата бе пренасочена за фермерски субсидии, компенсиращи загубите от пандемията.

Сега от Министерство на земеделието се заричат да са отличници и обещават приемът за усвояване на средствата да бъде стартиран до края на януари. Отново целият проект ще се изпълнява от Държавната агенция за електронно управление, която вече била готова с проекта. Противоречащи си позиции между агроведомството и въпросната агенцията станаха причината за близо 3 години протакане по усвояването на тези пари.

Хронологията – още на 27 ноември 2018 г., когато министър на земеделието бе Румен Порожанов, земеделското министерство публикува за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по мярката за интернет в селата на стойност 30 млн. евро. Едва на 4 юни 2019 г. обаче управляващият орган на ПРСР обяви прием по нея. Година по-късно стана ясно, че кандидатстването е преустановено.

Танева обяви тогава: “Ние я отворихме (мярката за интернет – б.а.). Появи се проблемна тема с неуточнени детайли, тъй като по дефолт изпълнител е Държавната агенция за електронно управление. Три месеца се изчистват всички детайли. На практика сме в готовност да обявим тази мярка през февруари или март по график”.

Независимо че сега ведомството на Танева се зарича да стартира на юруш приема за широколентов интернет, реално то много закъсня. Доказателството са телевизионните репортажи в пандемията, които показваха ученици от селските и гранични райони на страната, които заради липсата на интернет не могат да участват в дистанционното обучение. Родителите им разказват как плащат допълнително за интернет, който се изчерпва за часове или в най-добрия случай за дни.

Защо нараснаха парите за интернет в селата?

Детайлно вглеждане показва, че сумата за прокарване на широколентов интернет за селата сега дори е увеличена с 12 млн. евро. Вместо 30 млн. евро, е набъбнала до 42 млн. евро. “Почти 2 години на повечето видеоконферентни разговори с главна дирекция “Земеделие” на страната ни бе обръщано специално внимание, че трябва да стартира прием по мярката за широколентов интернет. Именно затова, когато се отказахме преди месеци и парите отидоха за фермерски субсидии, министерство на земеделието обяви, че през 2021 г. ще се опита да стартира тази схема. Заради тези забележки на Брюксел и заради забавянето на страната ни парите са завишени”, разказа пред EURACTIV България служител от дирекция “Развитие на селските райони” на Министерство на земеделието, пожелал анонимност.

Другата причина е, че в Плана си възстановяване на ЕС България настоява да усвои и 102 млн. лв. за дигитално земеделие и ЕК трудно би одобрила този харч, ако страната ни не направи опит да усвои парите, които вече ѝ се дават за целта по Програмата за развитие на селските райони. Официално Министерството на земеделието посочи, че няма връзка между стартирането на мярката за интернет и кандидатстването за над 100-те млн. лв. по Плана за възстановяване на ЕС за дигитално земеделие.

Както EURACTIV България вече писа в Плана за възстановяване правителството пише, че 102 млн. лв. за дигитално земеделие средствата ще се разходват за “цифровизация на земеделските стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните, която ще даде възможност българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите с оглед оптималното планиране на агротехническите мероприятия и вземане на управленски решения”. Залага се и почти нереалистична цел това да се случи до 2023 г.

Важен детайл е, че част от средствата за дигитално земеделие в правителствения план ще се насочат и за създаване на платформа, която трябва да осигури връзка между фермерите и администрацията Т.е. част от парите чиновниците ще ги използват да си изградят свои цифрови системи. Крайната идея е системата да е достъпна до телефоните на фермерите чрез интернет приложение.

НАТУРА захапа още 30 млн. евро

В решението на правителството от 13 април също бе решено други близо 30 млн. евро ще бъдат насочени за разширяване на обхвата на подпомагане по мярка 12 “Плащания по “Натура 2000″ и Рамковата директива за водите”. Любопитна е причината – скромно се казва, че това се случва “във връзка с включване на нови защитени зони по Директивата за опазването на дивите птици и по Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна”.

“Изменението е важно, защото още от 1 март ще можем да предоставим компенсаторни плащания по мярката за НАТУРА на земеделските стопани, които попадат в обхвата на новоиздадените заповеди по НАТУРА”, мигновено избърза да се похвали земеделският министър Десислава Танева.

А истината е, че всичко това се случва, защото вече две  години играе пръчката на Брюксел. В началото на 2019 г. Европейската комисия предупреди България, Италия и Германия да завършат изграждането на своята мрежа НАТУРА. За целта трябваше да се издадат именно заповедите за позволените и забранените дейности във всяка отделна защитена територия. Комисията заплаши трите държави-членки с наказателни процедури. От съобщението на ЕК се разбра, че тогава България е определила само 9 от 230-те си зони за защитени местообитания. Въпреки заплахите, цяла година Министерството на околната среда не предприе никакви стъпки.

Тогавашният ресорен министър Нено Димов бе арестуван в началото на 2020 г. Промяна по отношение на НАТУРА настъпи при приемника му Емил Димитров – Ревизоро. Последно той докладва в Народното събрание в края миналата година, че е от януари дотогава са определени 120 такива зони със съответните заповеди.

Брюксел намести приоритетите на кабинета “Борисов” след 2 години предупреждения и заплахи. Но на каква цена? Не се усвояваха европари, нямаше дистанционното обучение за част от децата, губеха и местните общности, които не получават нищо срещу грижата си за природата.