София диша опасно мръсен въздух насред пандемията

Периодично София е първенец по мръсен въздух. [bTV]

София тотално потъва в морето от фини прахови частици и все по-често жители й дишат опасно мръсен въздух. И тази есен столицата на България се нареди на челните места в ЕС и света по прашен въздух, редом до Делхи, Индия.

Основният проблем е ясен – замърсяващите дърва и въглища, с които се отоплява част от населението, следвани от трафика на старите и цапащи коли, ползвани за придвижване в града. Също така е очевадно и тоталното бездействие и липса на политическата воля от зам.-председателя на ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова, а и от началниците й в самата управляваща партия, за решаване на проблема.

Замърсяването е факт и в още в редица общини, заради което Брюксел води наказателна процедура срещу страната ни. “Изригвания” на фини прахови частици над нормата периодично се регистрират в Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Пирдоп, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен.

Доброволната смяна на печките в София – мисия, обречена на провал

Ситуацията е най-тежка в София, където вече живеят 1.4 млн. души, а набелязаните мерки за решаване на проблема са доброволни и брутално неефективни.

“Cпoрeд пocлeднoтo изcлeдвaнe нa Нaциoнaлния инcтитут пo мeтрoлoгия и хидрoлoгия, нaй-гoлямoтo зaмърcявaнe на въздуха – oкoлo 60%, ce дължи нa прoдуктитe нa битoвoтo гoрeнe, което се ползва от 55 000 дoмaкинcтвa. Те се отопляват с дърва и въглища”, посочи Лорита Радева, председател на комисията по околна среда в Столичния общински съвет.

Тези данни преди това изскочиха и от анализ на Световната банка, която е консултант на Министерството на околната среда за изготвената Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030 г. От там стана ясен и прелюбопитният детайл, че мръсните печки са разположени не само в крайните квартали като “Горубляне”, “Панчарево”, “Модерно предградие”, “Люлин” и т.н., но и в центъра на града, а също и в Бояна и Банкя.

В момента София бори проблема с два европроекта, по които обаче тотално е зациклила. Осигурени са средства, директно от Брюксел по програма Life и от оперативната програма “Околна среда”, и те възлизат на общо 77.3 млн. лв.

Тъжната равносметка – от 55 000 домакинства, отопляващи се на дърва и въглища в столицата, по-малко от 5700 заявиха интерес по двете европрограми. Т.е. успеваемостта към момента е едва 10.3 на сто, показва официалната статистика.

По програма Life могат да се заменят мръсните печки за 5000 домакинства, но за момента това се случва със 140 домакинства, които са в т.нар. демонстративна фаза. В проекта са включени кварталите “Требич”, “Филиповци”, “Абдовица” и “Димитър Миленков” и селата Волуяк, Мрамор, Кубратово, Световрачене, Негован, Чепинци, Казичене, Бусманци и Кривина.

По другия споменат проект по “Околна среда” интерес заявиха 5500 кандидати. Ако стане чудо, по този проект и се кандидатства за всичките, европарите, могат да стигнат за подмяната на отоплителните уреди на почти двойно повече – около 9500 домакинства. Като общият брой уреди, които ще бъдат доставени и монтирани, ще бъде над 14 600, в това число до три климатика на домакинства, пелетни устройства за отопление и котли на газ и отделно ще бъдат доставени и 11 023 радиатора за вътрешно-сградните инсталации на домакинствата. Цели, които едва ли ще се постигнат.

Всъщност, зациклянето на тези мерки бе прогнозирано от консултантите от Световната банка. Те още през 2018 г. предупредиха, че без силов елемент на смяна на печките, с такива на пелети или друг тип по-екологично отопление, проблемът с чистотата на въздуха трудно ще се реши. Никой не ги послуша и ето го и резултата – доброволната смяна на мръсните печки постигна 10% интерес.

Още тогава същите експерти дадоха и препоръка за предсрочно въвеждане от България на регламент на ЕК 2015/1185, който забранява от 2021 г. в магазините да се продават старите печки и котли. Препоръката е у нас той да влезе в сила от 1 януари 2020 г. за 28-те общини, в които са установени нива на ФПЧ над нормите. Нито едно от двете не бе направено.

За “крутите мерки”

Общинският съветник Борис Бонев от “Спаси София” също смята, че проблемът може да се реши само с крути мерки и посочва, че по данни на Световната здравна организация годишно 900 софиянци умират от фините прахови частици. А в цяла България жертвите са 15 000 на година.

“Мерките за решаване на проблема с мръсния въздух изискват доста голяма доза политическа смелост, защото са непопулярни. Трябва да има категорична забрана за горене на въглища и дърва и на нафта. Трябва да има и тежки санкции за горене на боклуци на открити огньове”, смята той. Идеята на Бонев е да се даде преходен период до 3 години за подмяна на печките с безплатни и нецапащи и след това употребата на мръсни печки да бъде тотално забранена.

Експертът предлага дори използване на дрон с термокамера, с който да се следи кой какво гори в частните дворове.

Ами, слънчевата енергия?

Цял набор от идеи за справяне с мръсния въздух в София и въобще в България даде и екоорганизацията “Грийнпийс България”.

“През последните години се наслушахме на обещания и предписания за мерки за повишаване на качеството и чистотата на въздуха в София. Очевидно е, че това си останаха само обещания, защото фактите показват, че столицата продължава да не изпълнява необходимите стандарти за чистота на въздуха, а жителите и гостите на града дишат въздух, опасен за здравето им”, посочи Меглена Антонова, координатор кампании “Грийнпийс” – България. В знак на протест, дни преди Коледа неправителствената организация се закани да подари на кмета Фандъкова преспапие с мръсен въздух от София.

Основните мерки, предлагани от организацията, акцентират върху използването на слънчева енергия за собствени нужди на жилищни, служебни и обществени сгради. А също и реализиране централно отопление в града от възобновяеми източници, без изгаряне на отпадъци, изкопаем газ или биомаса.

Периодично, властите в София размахват идея минералните извори да се използват за геотермално отопление. През 2009 г. се обсъждаше в София да бъдат изградени слънчева централа и осем ВЕЦ-а. От слънчевата централа се очакваше да се произвежда 1500 мегаватчаса годишно енергия и да се спестяват 3100 т въглероден диоксид. Обещаваше се във всеки един от 24-те софийски района да се проучат възможностите за изграждането на фотоволтаична централа с мощност 1 мегават. Тези идеи останаха само на думи.

Друга част от мерките на “Грийнпийс България” визират данъчни облекчения за жилищната собственост, в зависимост от това колко нискоенергийно е едно жилище. Една от целите е в следващите 5 години да бъдат постигнати 20 000 “енергийни граждани”.

От “Грийнпийс България” са категорични, че това ще се случи, ако бъде създаден фонд за финансиране на ВЕИ проекти към Столичната община и изработване на програма за общински субсидии за енергийни граждани. И не на последно място природозащитниците посочват, че цялата енергия за електротранспорта (метро, трамваи, тролейбуси, електробуси) трябва да идва от възобновяеми източници.

Една напред, две назад

През 2020 г. Столична община даде идея за една принципно добра мярка, но планира да я реализира пилотно доста противоречиво. Идеята е за общински автобуси, които да обслужват училища в центъра на столицата. Така се цели да се спре потокът от коли на родители към училищата, да се намали трафикът, а оттам и замърсяването на въздуха. Спорно е обаче доколко мярката ще има ефект, защото тя пилотно стартира само с две училища в центъра и дори при разрастването й се загатва, че са анализирани само учебни заведения в центъра, но не и в останалите квартали на града.

За момента пилотната схема ще се финансира от общината, а многократно граждански асоциации са споменавали, че от нея ще има ефект, ако се прилага в целия град и се финансира от родителите, които и без това ще пестят средства от автомобилите си.

Схемата пилотно ще стартира от 2021 г., в рамките на два поредни месеца, с учениците от 1 до 4 клас в 18 СУ “Уилям Гладстон” и 32 СУ “Свети Климент Охридски”.

Друга на пръв поглед добра новина е, че в дните преди Коледа Столичният общински съвет реши да се смъкне прагът на замърсяване с фини прахови частици, при който се въвежда т.нар. “зелен билет”. Таванът бе намален от 200 микрограма на кубик на 150 микрограма. Т.е. при по-малко прашен въздух над нормата гражданите ще могат да ползват цял ден транспорта в София срещу 1 лев. Стимул, който евентуално би ги поощрил да оставят цапащите си коли в гаражите. За зла беда обаче остана спорното и скандално изискване технологичното стартиране на “зеления билет” да се случва не на база прогноза за такова замърсяване, а на база доказано превишение на фини прахови частици с данни от последните 24 часа. Т.е. столичани отново ще ползват “зелен билет” в дни, когато замърсяването вече е отминало, което е демотивиращо.

Извън София споменатите в началото общини с превишени фини прахови частици, предимно реализират проекти за частично поставяне на филтри по комините, а също и могат да усвоят 500 млн. лв. за електротранспорт по програма “Околна среда”. 218 млн. лв. от общата сума са за София. 97,7 млн. лв. от тях са за трамваи. Варна може да получи 70 млн., Бургас – 65 млн., Ст. Загора – 45 млн., Русе – 39 млн., Враца – 26 млн., Плевен – 15 млн., Перник – 6 млн., Хасково – 5 млн. Проектите се бавят административно и заради обществени поръчки и тепърва ще се види какво въобще ще се усвои.

Имитацията на действия на българските власти срещу мръсния въздух съвсем не остава незабелязана от Брюксел. Затова и на 3 декември ЕК предяви иск за налагане на финансови санкции срещу страната ни пред Съда на ЕС. Аргументът е, че реално България 3 години нищо не е направила, за да реши проблема.