Стратегията за развитието на Южна България: хаос и недомислици

Над 2 млрд. евро са реализираните инвестиции в икономическа зона Тракия.

Орел, рак и щука – така изглеждат приоритетите за развитието на Южния централен район (ЮЦР) в написана за целта правителствена стратегия за 2021-2027. Спорни, тотално противоположни и дори хаотични са заложените цели. Да покрие повечето от тях капацитет има само Пловдив и отчасти Пазарджик.

Има доста неясноти, например как ще се постигне икономически подем в Хасково, Кърджали, Димитровград, Смолян и Пазарджик.

В документа от една страна се отбелязва, че един от големите проблеми е ниската образованост и квалификация на населението и дори се подчертава, че работната ръка не е достатъчно дисциплинирана. А от друга страна се залага развитието на високотехнологичен хъб и иновации.

Набелязват се редица проекти за нови индустриални зони, но успоредно с това се прави уговорка че те ще се случат с подкрепа от държавата или общината само при “надежден” инвеститор. И не на последно място, като първи бъдещ проект за Родопите в туризма се отбелязва “Супер Перелик”, но се забравя да се посочи “дребният” факт, че проектът е замразен от 10 години и стои на трупчета без реална възможност за рестарт.

Без образование към иновации

Хаосът и контрапунктът в целите за следващите 7 години особено силно резонира по отношение на образованието и работната ръка. “В ЮЦР всяко пето дете не е обхванато в системата на предучилищното образование. Трудностите с намирането на работа и разминаването между придобитата квалификация и възможността за реализация водят до известен отлив от професионалното образование на немалка част от младите хора, макар че през последните години има минимално увеличение на учениците”, пише в споменатата интегрираната стратегия за развитие на региона. Като особено критична се посочва ситуацията в Кърджали.

В отговор на този проблем се залага привличане на децата и младежите към образованието и гарантиране на техния равен достъп до класните стаи, намаляване на преждевременното напускане на училище и в същото време обучение на населението, което дори вече е в зряла възраст. Очаквано, на последното ще се разчита на местния бизнес, макар че за редица предприемачи предизвикателство ще се окаже мисия невъзможна. Повод за това е проучване на Агенцията по заетостта, което отчита, че около 80% от работодателите се оплакват от липса на дисциплина, организираност и отговорност на служителите.

Независимо от тази статистика като добър и работещ пример се посочва създаденият Обучителен център “Тракия” в Тракия икономическа зона. В него ще се квалифицират и преквалифицират кадри на фирмите. По предварителни разчети над 600 ще са обучаваните на година, с тенденция за увеличаване.

Примерът е хубав, но той е работещ за Пловдив и Пазарджик, където в споменатата икономическа зона са ситуирани редица ИТ и аутсорсинг компании, които не само осигуряват работа на програмисти и хора, знаещи чужди езици от тези градове, но дори вече успяват да привличат и специалисти от София. Този пример обаче е абсолютно неработещ за другите градове от региона като Кърджали, Хасково, Димитровград, където образоваността на населението чувствително изостава и поради тази бариера хората от региона не могат да достигнат до високотехнологични производства.

Що се отнася до икономическа зона Тракия, то тя наистина успя да постигне сериозни успехи. Под шапката ѝ са всъщност 6 индустриални зони – “Марица”, “Раковски”, “Куклен”, Индустриален парк “Пловдив”, Парк “Иновации” и Агроцентър “Калояново”.

За над 20 години и с обща площ от 10.7 млн. квадрата от дружеството отчитат реализирани инвестиции за над 2 млрд. евро и открити над 30 000 работни места. Доста показателно бе, че през 2019 г., когато концернът Фолксваген оглеждаше България за бъдещия си нов завод, вниманието му бе привлечено и от парцел на Индустриална зона “Тракия”.

Или на принципа “копи-пейст” в плана за развитие на региона директно са заложени цели, преведени от някой евродоклад като “икономика 4.0”, която няма как да се случи без иновации и дигитализация, или действително цялата стратегия е писана главно за Пловдив, където единствено те имат шанс да се случат в момента.

Прави впечатление залагане на изграждане на Европейски цифров иновационен център (хъб) по Програма “Цифрова Европа” (2021-2027), “който ще стимулира широкото приемане на модерни цифрови технологии от промишлеността, от публичните организации и академичните среди”.

А също се набелязва и развитие на мобилните мрежи от пето поколение (5G). “За разлика от 4G мрежите, 5G мрежите са ориентирани повече към индустрията”, пише в документа. Заложените цели трудно кореспондират с днешната действителност в целия регион и ниското ниво на дигитализация на бизнесите извън Пловдив. Написаното за 5G по-скоро звучи като принципни хипотези за технологията, отколкото реално да кореспондира с конкретни идеи за икономически подем на региона.

Юруш на индустриалните зони

На хартия в стратегията за развитие на Южния централен район са заложени и цял куп индустриални зони. Изграждане на индустриална зона Кърджали върху терен от 100 дка, доизграждане на новата производствена зона в Димитровград. И още изграждане и развитие на нови индустриални зони “Белово”, “Ардино”, “Кричим”. И не на последно място, доизграждане и развитие на индустриална зона “Юг – Кърджали”. И сега, внимание – отбелязано е че “резервирането на места за нови индустриални зони не означава, че веднага трябва да се промени предназначението на земята, (т.е. да се превърнат в строителни площадки, бел.а.). Това става само когато се появят инвестиционни инициативи от инвеститори с доказано ефективно използване на зоните в полза на местните общности”. Доста любопитно е кой и как ще пресява тези “ефективни” инвеститори и как ще се преодолява субективният фактор.

Добавя се и че “за по-ограничени инвестиционни инициативи за отреждането и съоръжаването на индустриални терени инвеститорът следва сам да поеме разходите по изграждане на вътрешната техническа инфраструктура”. С други думи предстои дълго чакане, като най-вероятно случването на част от тези зони ще бъде заложено и в плановете след 2027 г.

В документа се посочва, че за да се подпомогне предприемаческата инициатива на местните, трябва да се създадат “предприемачески хъбове” във висшите училища в региона, а също и да се осигуряват стимули за иновативни стартъпи. Всъщност, целта е новите индустриални зони да са магнити за инвестиции и на юг от Пловдив, които от своя страна да задържат местните в региона, а не да ги отпращат на сезонна или постоянна работа в Гърция и Турция.

Нови ГКПП-та към Гърция

Независимо че целта е да има поминък за местните в региона, а не те да търсят реализация в Гърция, в стратегията се залага разкриването на нови гранични контролни пунктове, “които биха подобрили отварянето на района към Гърция”.

Визират се ГКПП “Еледже” (Рудозем-Ксанти), област Смолян и още пункт “Горна Арда-Паранести” (Смолян-Драма). А също и “Аврен-Миртиски” (Крумовград-Гюмюрджина) и туристически ГКПП “Кожари-Еталия” (Гърция) с 5 км свързващ път, с. Борино.

Със сигурност подобни пунктове биха създали възможности за нови общи бизнеси от двете страни на границата, биха привлекли и транзитно преминаващи към Гърция туристи през този район, но и ще станат врата за по-бързо търсене на работа в южната ни съседка.

Очаквано и характерно за мандатите на ГЕРБ, и в тази стратегия се предвижда леене на асфалт. Набелязано е изграждането на редица инфраструктурни проекти, сред които скоростен път “Русе – Велико Търново – Хасково – АМ Мариц””, рехабилитация на отсечката АМ “Марица – Кърджали – ГКПП “Маказа” и доизграждане и разширение на самия граничния пункт. И още изграждане на скоростен път Пловдив – Асеновград и модернизиране на пътя Асеновград – Смолян – Рудозем. Изграждане на скоростен път Димитровград-Александруполис с изграждане на обход Кърджали и др. И не на последно място и изграждане на жп връзка с летище Пловдив.

Изгубени в туризма

Четири ключови туристически проекти в Родопите се предлагат за реализация във времето от 2021 до 2027. Съвсем не на шега, като първи е посочен изграждане на спортно-туристически център “Перелик”. Фигурирането на този проект е повече от абсурдно, защото той е замразен от 10 години насам, тъй като парцелите за него бяха осигурени със заменки с държавата. Още първият кабинет на Бойко Борисов наложи мораториум за строежи върху земи, взети със замени, а Брюксел стартира наказателна процедура за разваляне или доплащане на сделките, ако се докаже, че са неизгодни. По последни данни частните лица, взели подобни имоти, трябва да доплатят на държавата 80 млн. лв.

Преди година, през септември 2019-а, дори стана ясно, че изпълнителният директор на “Перелик Инфраструктурна Компания” АД – Смолян, Кирил Асенов е подал жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България. Жалбата е именно срещу въведената през 2009 г. с решение на Народното събрание абсолютна забрана за промяна на предназначението (съответно застрояването) на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица чрез замяна.

Другите предлагани проекти за планината са проучване, развитие и изграждане на инфраструктура за оползотворяване на лечебния потенциал на Родопите. Нова туристическа инфраструктура в зони за отдих на язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец”. И създаване и развитие на регионален туристически продукт за туристически район “Родопи”. Отделно от това за целия район се залага на балнео и спа, както и винен туризъм.