Томислав Дончев: Четири стълба ще ни изправят на крака

Вицепремиерът Томислав Дончев [Council Newsroom]

България е на прага на уникален шанс за реформи. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в петък по време на онлайн представянето на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Целта е да се постави началото на поредица от публични дискусии за посоката за развитие на страната ни.

Планът ще включва четири основни стълба – Иновативна България, включващ 20% от ресурсите, Зелена България – устойчиво управление на природните ресурси с 37% инвестиции, Свързана България с акцент върху регионалните икономики и тяхната конкурентоспособност и Справедлива България с инвестиции в социалната сфера, здравеопазването и други значими области.

Вицепремиерът категорично подчерта, че “планът не е самостоятелна реалност, а само част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес“.

“През следващите 6 години трябва да бъде инвестиран поне 2 млрд лв. публичен ресурс, който ще дава възможност за реинвестиции“, обясни Дончев и подчерта, че страната ни ще разполага с до 12 млрд лв. финансиране и до 9 млрд. лева кредитен ресурс. Средствата по плана трябва да бъдат изразходвани до 2026 г., като близо 70% от тях следва да бъдат усвоени през първите две години.

Според вицепремиера обаче въпреки ефективната работа на мярката 60/40, има риск от увеличаване на безработицата.

“България отделя и ще отделя за 2021 и 2022 г. близо 2,4 % от БВП за справяне с пандемията и непосредствена подкрепа на хората и компаниите във върлуващата икономическа криза. Това, обаче, са мерки за спасение. А на страната са нужни дългосрочни предпоставки за растеж. Затова ни е необходима комбинация от инструменти – инвестиции от националния бюджет, инвестиции от традиционните инструменти по кохезионната политика, оперативни програми, програма за развитие на селските райони и фокусирани инвестиции по Плана за възстановяване и развитие“, обясни Томислав Дончев.

През програмния период 2021-2027 г. България ще разполага почти с 18 млрд. лв. от оперативните програми. Вицепремиерът допълни, че от нас зависи как ще изразходим европейските пари.

“Предизвикателствата пред България са добре известни – реформи в публичните сфери, социалната сфера, образованието. Има огромна нужда от инвестиции в частния сектор, за да произвежда продукция с по-малко разходи. От ключово значение е България не просто да произвежда повече, а производството да е с по-висока добавена стойност”, коментира вицепремиерът.

Дончев уточни, че трябва да сме в крак с зелените политики на общността.  Целта, която ще преследваме, е ограничаване на въглеродните емисии с 55 % до 2030 г., като крайната цел да имаме чиста от въглеродни емисии икономика до 2050 г.

“Фондът за справедлив преход е отделил за България сума от близо 2,3 млрд. лв. Има една специфика. Планирането и осъществяването на проектите ще се случва на регионално ниво. Първоначалното предложение на ЕК беше три области в България да бъдат включени в този план: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними причини. Там са концентрирани голяма част от мощностите, които произвежда електроенергия от въглища. България, обаче, счита, че по-голяма част от територията й трябва да е допустима за финансиране от Фонда и предложи още 8 допълнителни области, които също ще бъдат засегнати от тези политики“, допълни той.

Дългосрочните планове са възможни благодарение на Next Generation EU – новия инструмент на Европейската комисия за устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите-членки на общността от кризата, породена от пандемията. Комисията предвижда разгръщането на инструмента чрез три стълба – оказване на подкрепа на държавите-членки за тяхното възстановяване, стимулиране на икономиката и частните инвестиции, извличане на поуки от кризата.

Бюджетът на общността ще бъде 1.824 трилиона евро и ще съдържа фонд от 750 милиарда евро за икономическо възстановяване. Фондът, който е под формата на грантове и заеми ще се използват за противодействие на последиците от предизвиканата от Ковид-19 рецесия. Предвижда се средствата за възстановяване да бъдат осигурени чрез заем от капиталовите пазари, изтеглен от Европейската комисия.