Трета страна може да помогне за деблокирането на износа на зърно от Украйна

Военно решение, включващо военноморска мисия на НАТО или ЕС, за деблокиране на пристанищата на Украйна беше изключено поради риска от потенциално въвличане в конфликта. [Shutterstock/IVAN KUZKIN]

Редица европейски държави активизираха усилията си за отваряне на морските коридори за транспортиране на украинско зърно, вероятно с помощта на трета страна, която да играе ролята на гарант за сигурност. Все още обаче не е ясно дали Русия ще се съгласи на каквато и да е сделка.

Русия е завладяла някои от най-големите пристанища на Украйна, а военноморските ѝ сили контролират основни транспортни маршрути в Черно море, като блокират украинските доставки и задълбочават световната продоволствена криза в зависимите държави в Африка и Азия.

По-рано Украйна заяви, че работи с международни партньори за създаване на подкрепяна от ООН мисия за възстановяване на транспортните маршрути в Черно море и за износ на украинска селскостопанска продукция.

„Украйна е готова да създаде необходимите условия за възобновяване на износа от пристанище Одеса“, написа в Туитър външният министър Дмитрий Кулеба.

„Въпросът е как да се уверим, че Русия няма да злоупотреби с търговския маршрут, за да атакува град Одеса. Засега няма гаранции от страна на Русия. Търсим решения заедно с ООН и партньорите“, добави той.

Военно решение, включващо НАТО или военноморска мисия на ЕС, за деблокиране на морските пристанища на Украйна беше изключено поради риска от потенциално въвличане в конфликта.

Трета страна като гарант

„Трябва да освободим пристанището с помощта на трета страна, която ще [гарантира] сигурността като арбитър“, заяви министър-председателят на Словакия Едуард Хегер на форума GLOBSEC в Братислава, говорейки заедно с австрийския канцлер Карл Нехамер в петък (3 юни).

Организацията на обединените нации или Турция биха могли да послужат като потенциални гаранти за сигурността при повторното отваряне на украинското пристанище Одеса, за да се гарантира безопасното транспортиране на зърно и хранителни продукти, намиращи се в страната, каза Хегер.

„Това е начинът, по който можем да доставим зърното“, допълни той, като подчерта, че възможностите за автомобилен и железопътен транспорт няма да предложат достатъчен капацитет за превоз на милионите тонове зърно, заседнали в страната.

„Нуждаем се от пристанища [и] най-важният въпрос е как да постигнем тази цел“, повтори австрийският представител Нехамер. „Най-важният проблем е, че нямаме време – светът се нуждае от зърно сега“.

Европейската комисия активизира усилията си в опитите да координира износа на милиони тонове зърно чрез пътна и железопътна инфраструктура през съседните държави-членки на ЕС, но се сблъсква с проблеми, свързани с инфраструктурата и капацитета.

Най-доброто решение би било да се пренасочат един милион тона зърно, заседнало в Украйна, през Беларус, но това бива затруднено от исканията на Минск и Москва за отмяна на санкциите на ЕС срещу Беларус.

Запитани от EURACTIV дали са склонни да отменят санкциите на ЕС в замяна на деблокиране на Черно море – цена, за която намекна руският президент Владимир Путин, двамата премиери отрекоха това да е сериозен вариант.

„Не става въпрос за санкции по въпроса за извeждане на царевицата“, заяви Нехамер.

„Санкциите определено не трябва да са въпрос на това дали той [Путин] ще освободи [украинските] пристанища или не – това е напълно отделен въпрос и трябва да се третира като такъв“, повтори Хегер.

Продоволсвената дипломация на Русия

„Ако не предотвратим [проблемите с доставките], ще станем свидетели на политически хаос в Африка и Азия и на следваща миграционна криза в Европа, когато хората, страдащи от глад, потърсят убежище другаде“, заяви ден по-рано пред същата аудитория президентът на Украйна Володимир Зеленски.

„Много правителства ще трябва да обяснят на протестиращите защо нашият континент е заложник на една държава и един човек в Москва, който даде заповед за морска блокада на Украйна“, добави Зеленски.

Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко заяви в четвъртък (2 юни), че Киев призовава „страните, чиято продоволствена сигурност може да пострада повече от руската агресия срещу Украйна, да използват контактите си с Москва, за да я принудят да вдигне блокадата на украинските морски пристанища и да прекрати войната“.

Пропагандата и заплахите на Путин обаче изглежда попадат на плодородна почва отвъд границите на Европа, особено в трети страни, уплашени от потенциален глад.

Лидерите на ЕС призоваха африканските страни да не се поддават на водената от Русия пропагандна кампания, която приписва вината за настоящата глобална продоволствена несигурност на западните санкции срещу Москва.

Президентът на Сенегал Маки Сал, който в момента председателства Африканския съюз, замина за Сочи в петък, за да моли Путин да освободи запасите от зърно и торове, които Русия държи като заложници с блокадата на Черно море.

Африканските страни са силно засегнати от разрастващата се криза, която доведе до рязко покачване на цените на зърнените храни, маслата за готвене, горивата и торовете.

След като се срещна с руския президент само три дни след разговорите с лидерите на ЕС, посланието на Сал поразително следваше руската линия по въпроса.

„Путин изрази пред нас готовността си да улесни износа на украински зърнени култури. Русия е готова да осигури износа на своята пшеница и торове“, заяви Сал.

Той не каза дали Путин е поставил някакви условия към предложението си, но „призова всички партньори да отменят санкциите за пшеницата и торовете“.

Понастоящем няма западни санкции за руската пшеница и има много слаби квоти за внос на руски торове.