“Троянският поток” на Русия под Черно море

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, руският президент Владимир Путин, сръбският президент Александър Вучич и премиерът на България Бойко Борисовприсъстват на церемонията по откриването на проекта "Турски поток" в Истанбул, Турция, 8 Януари 2020 г. [Kremlin pool/EPA/EFE]

Мълчаливото приемане от страна на Европейския съюз на “Турски поток” е сериозна и опасна погрешна преценка на опасностите, които този диверсионен тръбопровод представя, пише Олга Биелкова, директор по държавни и международни отношения, и газопреносната система на Украйна.

“Богатите на енергия авторитарни държави използват своя енергиен износ за икономически печалби, но и като инструмент за външнополитическо влияние“,  така започва доклад, поръчан от Европейския парламент.

“Турски поток” който се разработва от руския монополист за транзит на газ “Газпром“, е пример за точно това – опит за разполагане на тръбопровод в преследване на геополитически цели. Европа може и трябва да действа, за да спре този проект или поне да изисква пълното съответствие със законодателството на Европейския съюз, известно като Трети енергиен пакет.

Изпразването на съществуващ тръбопровод, за да се изгради нов, който да снабдява същите клиенти със същия газ, няма смисъл, ако целта е рентабилност и ефективност. И все пак “Газпром” пръска милиарди долари за този безсмислен търговски проект. В продължение на десетилетия страните от Югоизточна Европа се снабдяваха с природен газ по трансбалканския тръбопровод. Сега той работи ефективно на празен ход (работи при около 5% от капацитета си от 27 милиарда кубически метра годишно), докато обещанията са, че газовите потоци през “Турски поток” ще са с капацитет от 31 милиарда кубически метра годишно.

България вече се присъедини към “Турски поток”. Сърбия завърши полагането на около 400 км. на тръби и се очаква да пусне компресорната си станция през следващите месеци. Унгария, която има пряк достъп до масивната транзитна мрежа на Украйна – пет пъти по-голяма от размера на “Турски поток”, планира вместо нея  да започне да доставя руски газ от сръбската граница.

Мълчаливото приемане от страна на ЕС на “Турски поток” е сериозна и опасна погрешна преценка на опасностите, които този диверсионен тръбопровод представя. Продължаващата експлоатация на алтернативния газов път не трябва да се приема за даденост. Тъй като страните от Югоизточна Европа преминават към внос на газ чрез новия газопровод, отстъпвайки под натиска на “Газпром”, Трансбалканският коридор неизбежно ще бъде премахнат. И Европа ще се окаже заложник на непредсказуема геополитическа ситуация.

Също така не трябва да подценяваме риска от нестабилност в региона на Черно море и клопките, присъщи на офшорната инфраструктура за пренос на газ. Русия демонстрира отново готовността си да използва енергийното си превъзходство като оръжие. С “Турски поток” тези рискове ще се задълбочат още повече, предвид бурните отношения между Москва и Анкара, както и заради конфликта между Гърция и Турция заради газовите находища в Средиземно море.

Аргументът за икономия на разходи също бързо се разпада при внимателно проучване. Крайната дестинация на “Турски поток” е енергийният център Баумгартен в Австрия. В момента природният газ от Русия достига Австрия през две страни: Украйна и Словакия. Промяната на маршрута не е просто въпрос на излишно удължаване на маршрута. Ако “Газпром” постигне целта си и превърне “Турски поток” в основна газова артерия за Югоизточна Европа, той ще постави няколко трансгранични връзки на върха на опасен подводен тръбопровод. При дългото пътуване до Баумгартен руският природен газ ще трябва да премине под Черно море към Турция, България, Сърбия и Унгария.

Геополитическата, а не търговската мотивация зад “Турски поток” е очевидна, особено като вземем предвид факта, че “Газпром“ е договорил предварително с България пълния капацитет на Трансбалканския газопровод до 2030 г. Договорът е структуриран така, че България да си получи обещаната сума, независимо от цената на тръбопровода. Готовността на “Газпром” да плаща два пъти е напълно логично, ако целта е да бъде заобиколена Украйна, независимо от разходите. Но не се заблуждавайте, след като газът потече, европейските крайни потребители ще трябва да поемат всички тези разходи.

“Газпром” ревностно инвестира в изграждането на тръбопроводи в цяла Европа. Било то подводна инфраструктура в Балтийско и Черно море или сухопътни тръбопроводи в България и Сърбия. Но нека не се заблуждаваме. Тези инвестиции ще  доведат до зависимост на Европа от руския газ, въпреки декларирания от ЕС ангажимент за обратното.

Деривативен риск, който Брюксел трябва да отчете, е по-нататъшната милитаризация на Черно море. А наличието на стратегическа инфраструктура ще служи като претекст за засиленото военно присъствие на Русия. Това несъмнено ще повлияе на търговското корабоплаване и, което е още по-лошо, може допълнително да обтегне и без това напрегнатите отношения между НАТО и Русия.

Тази ситуация е ужасна, но не е необратима. Европейският съюз вече разполага с мощно средство за защита. Нарича се Трети енергиен пакет – рамка, създадена да гарантира лоялна конкуренция. Европа трябва да настоява за пълното съответствие на новите газопроводи, щедро финансирани  от “Газпром”, с ключова разпоредба, която гарантира достъп на трети страни.

Секретариатът на Енергийната общност публично изрази загрижеността си за  сертифицирането на сръбския транзитен оператор на газ. “Тръбопроводът всъщност не е обхванат от Третия енергиен пакет и ние съжаляваме за това“, коментира заместник-директорът  Дирк Бушле и добавя, че това не вдъхва голямо доверие към “Турски поток”  и стойността, която обещава да предостави.

Ако целта е да се внесе повече газ в региона, предвид факта, че ЕС работи за постепенно премахване на въглищата от производството на електроенергия, най-добрият начин да се постигне това е да се преразгледа антимонополното споразумение с “Газпром”, което бе уредено извън съда през 2018 г.

Би било редно Брюксел да се изисква “Газпром” да се откаже от монопола  си върху транзитната инфраструктура и да предостави достъп на стотиците руски енергийни компании (напр. Новатек, Роснефт и Лукойл), както и производителите на газ от Централна Азия, които снабдяват Европа в началото на 2000-те . Такова средство за защита, прилагано универсално за всички тръбопроводи, контролирани от “Газпром”, ще помогне за постигането на две цели: ускоряване на декарбонизацията и осигуряване на лоялна пазарна конкуренция.

Правителствата на България и Унгария трябва внимателно да обмислят плюсовете и минусите от пълната промяна на своя внос на газ, която ще дойде след като бъде завършен “Турски поток”. Балансираният подход, при който част от търсенето се задоволява през трансбалканския маршрут, а другата част през Черно море, би бил начин да се запази силна позиция за преговори с “Газпром”. И може би по-важното е, че това ще бъде най-добрият начин за запазване на сигурността на доставките, ако един от двата маршрута стане недостъпен.

Трансбалканският коридор позволява двупосочни газови потоци. Този стратегически инфраструктурен актив осигурява пряка свързаност между страните от Централна и Източна Европа, както и достъп до най-голямото европейско хранилище за газ в Западна Украйна. Невъзможно е да измисли по-добра гаранция за регионалната енергийна сигурност и въпреки това „Газпром“ работи активно, за да го подкопае, докато ЕС гледа в друга посока.

Като разсъждавам върху “Турски поток”, ми идва на ум мита за троянския кон. Той изглеждаше доста привлекателна възможност  за защитниците на древния град. Троянците приемат коня като дар за сключване на мир – чудо на майсторството, дървеният кон вдъхва любопитство и възхищение. Но всички знаем как завършва историята. “Троянският поток” на дъното на Черно море не е по-различен. Обещанието е примамливо, но истинските му намерения са пагубни.