Трънливият път на биоземеделието в Полша

[ Maarten van den Heuvel/Unsplash]

Декларацията на Международния форум за агроекология си постави цел да намери начини да възстанови системата за производство на храни, разрушена от индустриалното земеделие. Но в Полша, изглежда, има твърде много пречки, за да постигне бърз успех.

През 1989 г. поляк със средната заплата можеше да си купи 68 килограма захар или 11 кг шунка. В наши дни може да закупи около два тона захар или 300 кг шунка. Потребителите имат повече възможности, а изборът ги е разглезил.

Експертите предупреждават, че пандемията е нарушила веригата за доставки на продукти и е разкрила мащаба на проблема.

Затварянето на границите засили натиска върху фермерите. В Полша, поради пандемията, украински работници нямаха право да идват за сезонна работа на полето.

Въпреки сериозните опасения, че клиентите ще спрат да купуват по-скъпите органични продукти заради кризата, това не се случи. Интересът към биологичното земеделие дори се увеличи.

“Жалко, че беше необходима такава ситуация, за да се повиши интересът към нашата работа“, каза фермерът Моника Стичек-Курилук, която заедно със съпруга си Роберт ръководи екологична ферма в Люблинското войводство.

“Няколко фактора допринесоха за по-големия интерес на потребителите: първоначалното прекъсване на глобалните вериги за доставки, покупката на любими продукти и накрая, обръщането на повече внимание на здравословни и безопасни продукти“, каза Моника Стичек каза за EURACTIV Полша.

Тя е основател и президент на фондация, която се занимава основно с екологично образование и подпомага развитието на ферми в Полша. Освен това е член на Асоциацията на производителите на биохрани  EKOLAND.

Фермата Моника Стичек-Курилук не използва пестициди, преработени торове или изкопаеми горива. На територията на общността има над 200 000 такива ферми.

“Агроекологията защитава почвата по-добре от конвенционалното земеделие. При прилагането на екологичните методи почвата почива по-дълго благодарение на по-дългото сеитбообръщение“, каза Моника Стичек. Тя обаче попита “ако има толкова много ползи, защо повечето фермери все още предпочитат конвенционалното земеделие?“

Агроекологията се разраства

Според доклад, публикуван от Евростат през 2018 г., Европейският съюз разполага с 13,4 милиона хектара, предназначени за биологично земеделие. А най-големите площи с биологични култури са в Испания, Италия и Франция.

Общата площ за биоземеделие в ЕС се е увеличила със 70% през последните десет години, а продажбите на дребно на биологични продукти са достигнали 34 милиарда евро през 2017 г., показват данните на Европейската комисия.

Доскоро мнозина в Полша гледаха на органичната храна като на екзотично хрумване. Днес обаче, заедно с повишаването на информираността на потребителите, тя започна да набира популярност. Въпреки това биологичното земеделие се характеризира с 20% по-ниска ефективност от интензивното земеделие.

Стипендиантката Ева Рембиалковска от Факултета по  хранене на Варшавския университет заяви, че на сегашния пазар фермерите са в състояние да произвеждат достатъчно биологична храна без нужда от разширяване на съществуващите площи на реколтата.

И все пак усвояването на органични продукти в Полша е бавно, но стабилно. През 2016 г. по-малко от 4% от новите храни и напитки, представени на полския пазар, бяха етикетирани като “органична храна“. През 2020 г. те стигнаха до 20%.

В същото време 46% от полските потребители вече смятат естествените съставки за най-важния критерий при избора на хранителни продукти. За тях това е дори по-важно, отколкото например ниското съдържание на захар (33%), съдържанието на мазнини или сол. Това показват резултатите от проучванията на Mintel и BNP Paribas.

Хората обръщат повече внимание на съдържанието на етикетите, състава и методите на производство, търсейки прости, “полезни“ съставки и храна, която не е “преработена“.

Индустриалното земеделие и евтиният внос възпрепятстват напредъка

Въпреки промяната в поведението на потребителите, рентабилността на екологичното земеделие в Полша не е висока.

“В полски условия не е лесно“, каза Моника Стичек-Курилук, като обясни, че търговските вериги предпочитат да внасят продукти от чужбина, отколкото да купуват от местни доставчици.

“Насърчавам невярващите да направят тест. Посетете който и да е магазин. Изберете няколко продукти и проверете етикетите им. По-голямата част – мога да ви уверя – ще предоставят информация за държава на производство, различна от Полша. Липсата на интерес на търговските мрежи към продукцията на фермерите ги да търсят други нестандартни търговски обекти”, обясни тя.

Търговският успех на биологичните фермери се определя и от тяхната ефективност при използването на новите технологии за работа в мрежа, маркетинг и дори директни продажби. Примерът с пандемията е добра илюстрация на тази връзка.

“Ако фермерът не поддържа собствена мрежа от контакти може да се провали. Интересът към биологичните продукти нараства, но пазарът е малък в сравнение с конвенционалните култури“, подчерта Моника Стичек-Курилук.

В Полша има и кооперации, които позволяват на фермерите да достигат директно до клиентите, най-вече тези, които живеят в градовете. По този начин семейство Стичек-Курилук си сътрудничи с няколко кооперации от Варшава, Краков и Люблин.

Фермерката обаче каза: “В Полша все още няма визия за правилното управление на хората, занимаващи се с агроекология. Ние сме малцинство и не сме в центъра на вниманието на властите“.

Стичек-Курилук предполага, че Брюксел може би не помага достатъчно на биологичните фермери. “Преди десет години, когато започнах земеделското си приключение, бях голяма оптимистка по отношение на всички стратегии на ЕС и предложих промени. Видях ги като възможност за промяна на навиците на макро ниво, каза тя.

С течение на времето обаче забелязала, че всяка следваща концепция донася малка промяна.

“Биологичното земеделие все още губи от големите компании за масово производство, които са враждебни към биологичното разнообразие и природата“, каза тя.

Според нея  Общата селскостопанска политика  на ЕС има известни предимства, но и някои недостатъци.

Предимствата включват отваряне на границите за потока от стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС; отпускане на безвъзмездни средства за подпомагане на производството; създаване на система за компенсация за природни бедствия; въвеждане на задължително етикетиране на храните, подобряване на качеството на растителната продукция в биологичното земеделие и, накрая, повишаване на жизнения стандарт на фермерите.

Някои от ключовите недостатъци за биологичните земеделски производители включват прекомерна бюрокрация; изплащане на субсидии на хектар, което ощетява биологичните ферми; приоритетно субсидиране на индустриалното животновъдство и недостатъчна подкрепа за биологично земеделие.

“Биофермерите се нуждаят преди всичко от доверие, а не от принуда – както често се случва при работа с администрацията. Продуктът с лошо качество така или иначе ще бъде изхвърлен от пазара. А служителите зад бюрото често са убедени, че знаят по-добре от нас как изглеждат нашите ежедневни борби “, каза Моника Стичек-Курилук.