Тютюнът пак е “злато”, но за изборите

Сушене на тютюн в Родопите

Тютюнът пак е “злато”, но за предизборни заигравки. Ден преди официалния старт на предизборната кампания, с директно включване във фейсбук премиерът Бойко Борисов обяви, че над 71 милиона лева са платени на тютюнопроизводителите. Парите са стигнали до 40 000 земеделски стопани. Дребният детайл, който не бе споменат в премиерското риалити шоу, е, че тези субсидии се дават за отказване от тютюна и за намиране на алтернатива. А нов поминък за хората в Родопите, въпреки трите си мандата власт, ГЕРБ така и не предложи.

По времето на “зрелия“ социализъм тютюнът бе “златният лист” на българската индустрия, като се пласираше предимно в Съветския съюз. Страната ни е изнасяла за там по около 60 000 тона годишно, докато сега цялото производство е около 7 000 тона. В наши дни тютюнът е “залязващ поминък”, който се използва предимно като предмет на предизборни заигравки.

Обещание за още милиони

“Успяхме да договорим с Европейската комисия тази схема (подпомагането за отказване от тютюна -б.а.) да продължи и през следващите 2 години. Много трудолюбиви хора са заети в този сектор и те винаги са имали нашата подкрепа”, каза още Борисов.

Така, премиерът вероятно успокои хората от Родопите, че поне още 2 години ще получават субсидиите. Но дяволът е в детайлите.

“Успехът” в договарянето с ЕК си е чист късмет. Той се дължи на факта, че Брюксел не успя да стартира новия програмен период от 2021 година заради забавяне около пандемията и заради спорове около новия бюджет на ЕС. Затова бе взето решение следващите две години да се превърнат в “преходен период”, през който да важат помощите и субсидиите, прилагани в периода 2014-2020 г. Затова бе постигнат т.нар. “успех” – запазено бе за две години досегашното подпомагане за тютюневия сектор.

Трябва да се отбележи, че за “подсещането” на правителството да заяви отново тази помощ, много активна роля има и Националната асоциация на тютюнопроизводителите, чийто председател Цветан Филев от 15 март оглави Европейската браншова организация на тютюнопроизводителите и преработватели. Филев стана първият българин, застанал начело асоциация, която представлява цял бранш на пазара на ЕС.

Ако се върнем към детайлите по подпомагането на тютюневия сектор, трябва да се каже, че парите не са европейски субсидии, а излизат от джоба на българските данъкоплатци. ЕК само позволява бюджетът да извърши подобно подпомагане, за да се помогне на производителите да се преориентират към друг тип земеделие.

Кой, какво и защо получава?

Общо 675 милиона лева е изплатила българската хазна за този тип подпомагане за последните седем години. През 2014 г. помощта е стартирала от 107 млн. лв. годишно и намалява с 5% за всяка следваща година. През 2021 г. тютюневият сектор получава 71.2 милиона лева. Спадът е с 34%,

ЕК не случайно заложи правилото за редуцирането на помощите. Още през 2013 г. Комиията обяви, че тютюнопушенето вреди на здравето на европейците и затова няма да подкрепя производството в земеделието на ЕС, осигуряващо суровината за цигарите. Бяха въведени и “плашещи” картинки върху кутиите на цигари в целия ЕС, с които се цели да откажат гражданите от пушенето.

Заради твърдите възгледи на ЕС за тютюна, българската помощ бе разрешана с условие, че тя ще стимулира преминаване към алтернативен поминък на близо 40 000 тютюнопроизводители. В подпомагането влизат тези производители, които през 2007, 2008 и 2009 г. са се занимавали с тютюнопроизводство. Парадоксалното е, че макар че помощта е за преминаване към алтернативен поминък, няма забрана фермерите, които я получават, да се занимават с тютюн. И около 5000 от тях реално го правят и в момента. За по-голямата част от останалите това подпомагане, на практика, е вид социална помощ, защото няма изискване да декларират към каква алтернатива са се насочили и как получените средства им помагат да я развиват.

През последните години земеделският министър Десислава Танева многократно се е оправдавала, че ЕК не изисква от България да измерва резултата от даваната държавна помощ за алтернатива на тютюна.

Докато подпомагането за отказ от тютюна се осъществява, без да се търсят резултати, то в други сектори, като например зеленчукопроизводството, съвсем не е така. Премиерът Борисов се похвали на 17 март, че в Държавен фонд “Земеделие“ е изплатил близо 83.5 млн. лв. за подпомагане на производителите на плодове, зеленчуци, оранжерийно зеленчукопроизводство, включително малинопроизводителите.

“Нещо, което те много отдавна искаха и са прави. Субсидиите са получени от 12 559 земеделски стопани”, каза той.

Подпомагането за плодовете и зеленчуците обаче се извършва по схемата за т.нар. “обвързана подкрепа”. За да се изплатят субсидии, производителите трябва да докажат произведени и продадени количества на пазара с фактури. Всеки може да сравни подпомагането за отказ от тютюн, което реално е социална помощ, без да се търси резултат, с подпомагането за плодовете и зеленчуците в България и да си направи изводите.

Могат да се сравнят и сумите 71 млн. лв. само за отказване от тютюна, срещу 83.5 млн. за плодове, зеленчуци, оранжерии, малини и др. В никакъв случай обаче не бива да се противопоставят едни производители на други в земеделието. Вероятно, ситуацията нямаше да е такава за бившите тютюнопроизводители, ако действително държавата им бе поне посочила алтернатива.

Хората сами си намират пътя си

Не само ГЕРБ, но и техните предшественици, се оказаха напълно неспособни да намерят смислена икономическа алтернатива за Родопите. През 2018 г. по време на среща на върха във формат „16+1” между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), проведена в София, бе съобщено, че е договорено българският тютюн да стане суровинна база за Китай и годишно да се изнасят 10 милиона тона сушени листа.

Спорно беше как ще се случи това като годишното производство в България е едва около 7000 тона. Очаквано бе, че нищо не последва.

Преди това офшорка, свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски приватизира цигареният холдинг “Булгартабак” по време на първия кабинет “Борисов”. Новият собственик продаде марките на българския цигарен холдинг, а след това постепенно и прекрати дейността му.

Но ако се върнем към Китай, азиатската страна не е първият мираж за земеделците от Родопите. Достатъчно е да се припомни, че още в далечната 2002 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган обяви, че ще внесе от Индия 12 000 биволи от елитни породи като “Моррах”, които да отглеждат хората в Родопите и да заменят тютюна. Сделката трябваше да се финансира от Ислямската банка за развитие. И от тази инициатива останаха само думи.

Както се случва в приказките, докато държавата предлага нереалистични идеи, накрая неволята помага. В последните години все повече хора в Родопите се ориентират към шафранов минзухар. Вече има и Българска национална асоциация на производителите на шафран, в която членуват над 8 хил. производители.

“През 2021 г. се очаква цената на културата да се повиши с 20-30%. Един грам вероятно ще се търгува между 13 и 15 лв. и съответно 1 кг – за 13-15 хил. лв.“, посочи наскоро председателят й Хасан Тахиров. Дали минзухарът ще се окаже дълго търсената алтернатива и ще пресече изливането на субсидии на калпак, свързани с популизъм и предизборно заиграване, предстои да видим.