Учените ще активират валежи за справяне със сушата

За градския съвет на Леуварден изследванията, които се провеждат във Водния кампус, носят не само иновации в технологиите за пестене на вода. Кампусът също спомогна за съживяването на целия район. [Hindrik Sijens / Flickr]

През последните петдесет години сушите в Европа зачестяват. Изменението на климата не само намалява наличното количество вода, но и влияе върху чистотата й, защото наводненията внасят в почвата и други елементи във веригата за водоснабдяване.

“Темата за водата придобива все по-голямо значение“, каза Питер де Йонг, представител на Европейския съюз в WaterCampus в Леуварден, Северна Холандия.

“Изменението на климата само ще увеличи този натиск върху наличните водни ресурси“, добави Де Йонг.

Половината от регионите от общността вече са изправени пред хроничен недостиг на вода. Фермерите в Испания, Португалия, Гърция, Италия и някои части на Франция са свикнали с дългите периоди на суша.

Недостигът на вода вече става проблем и в региони като Северна Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург, които доскоро не са страдали от суша. Това съвпада с нарастващия брой на населението и увеличаващото се потребление на енергия, храна и потребителски стоки.

“Ако попитате някого колко вода използва, повечето хора ще кажат 120-160 литра на човек на ден, защото това е отбелязано във вашата сметка за вода“, обясни Де Йонг. “Но беше изчислено, че ако погледнете общото потребление на вода за всичко, което правите, или което е направено чрез купените от вас стоки, тогава ще си дадете сметка, че реалната употреба е от порядъка на 4000 литра вода на ден.“

Ролята на валежите

Един от начините за справяне с недостига на вода може да бъде чрез увеличаване на валежите. Дъждът се появява в два цикъла, малки цикли, причинени от изпарения, които се издигат в атмосферата и след това падат в същия район, и дълги цикли, при които водата изминава значително разстояние между изпарението и валежите.

Проектът, разработен в Леуварден, се опитва да пресъздаде валежи с малък цикъл, които намаляват с векове в силно населените райони, особено в Близкия изток и Северна Африка, но също така и в Европа.

“Това, което показват изследванията, е, че ако има повече гори до брега на реките и  моретата, това може да задейства образуването на дъждовни облаци“, обясни Де Йонг.

Проектът има за цел да проучи кои фактори влияят върху изпарението и валежите, които задействат водния цикъл, за да възстановят самостоятелните екосистеми.

“Много се надяваме, че по този начин можем да помогнем на по-сухите райони и може би цели държави да станат по-плодородни. Има планове да работим например с Близкия изток или Северна Африка, за да видим дали това може да се приложи в голям мащаб “, каза Де Йонг, който обаче добави, че изследванията все още са в начален етап.

Повторно използване на водата

Други техники, които се разработват във института в Леуварден, са събирането и съхраняването на вода, когато вали.

Повторното използване на водата става все по-необходимо, за да се избегне пресъхването в Европа. Повторното използване на вода в домовете може да помогне за намаляване на използването на вода от чешмата, а също на потреблението на енергия.

Hydraloop, стартираща компания, базирана в Леуварден, която спечели три награди на Асоциацията на потребителските технологии през 2020 г., има за цел да въведе система за рециклиране на “сива вода”, която може да се използва  повторно.

“Сива” е оставащата отпадна вода у дома, освен водата от тоалетните, която се нарича черна. Водата, с която мием съдовете, от душа и прането, представлява между 50 и 80% от отпадналата вода в домакинствата. Вместо да се оттича в канализацията, тя може да бъзе използвана отново за други цели, например за напояване на градината.

За разлика от много временни екологични решения, употребата на “сива вода” е част от генералното решение на много сериозни проблеми и най-вероятно като цяло ще се наложи по необходимост в близко бъдеще.

Стартиращата компания изчислява, че домакинствата могат да спестят над 45% от водопроводната мрежа с технологията си. Освен това до 45% от емисиите на отпадъчни води могат да бъдат намалени, като същевременно се пести енергия и намаляват свързаните с това емисии на въглерод.

“От фермата до трапезата”

Други технологии, разработени във WaterCampus, са свързани с повторното използване на водата в земеделието. По-рано тази година Европейската комисия представи своята стратегия „От фермата до трапезата“ като част от усилията за производство на здравословна, устойчива храна.

„Основното предизвикателство пред загубата на биологично разнообразие в Европа, освен загубата на самите местообитания, е на ценни хранителни вещества. Свидетели сме на замърсяване в реки, езера, морета, гори и естествени местообитания.“, каза де Йонг.

Новите инициативи целят връщането на тези хранителни вещества от пречиствателните станции към почвата.

Подкрепеният от ЕС проект, Scalibur , произвежда биополимери, които консумират мастни киселини в пречиствателните станции. Те могат да се използват като биоразградими капсули и да намалят замърсяването с пластмаса.

Решаване на локални проблеми

За градския съвет на Леуварден изследванията, провеждани във WaterCampus, донесоха не само иновации в технологиите за пестене на вода. Кампусът също спомогна за съживяването на целия регион, който по-рано страдаше от традиционните проблеми в селските райони: отдалеченост, ниско платени работни места и обезлюдяване.

Сега градът е оживен заради  чуждестранните студенти, учени и представители на бизнеса, които обикновено имат по-високи заплати и покупателна способност от средната.