Фермерите очакват по-ниски доходи заради “Зелената сделка”

По-голямата част от площите в България са засети със зърнени култури

По-слаби реколти, с по-ниско качество на добивите, а оттам и по-ниски доходи прогнозират български фермери заради новите “зелени политики” на ЕС. В епицентъра на тревогите им е заложеното чувствително намаляване на употребата на пестициди и торове до 2030 г., показа допитване на EURACTIV България.

Българските земеделци са песимисти, че ЕК ще предложи бързо биозаместители на химическите препарати, които да са толкова ефективни срещу вредителите, че да продължат да гарантират оптимално добри реколти. В момента производителите разчитат на пестицидите. Представители на земеделството министерство коментират, че са на наясно с тревогите и обещават страната ни да защити бонус евросубсидии за всички фермери, които прилагат устойчиво земеделие и редуцират употребата на химикалите в нивите.

Защо Брюксел “реже” пестицидите?

Редуцирането на химикалите в нивите е заложено в новата аграрна стратегия на ЕС – “От фермата до трапезата”. Тя е част от т.нар. “Зелена сделка”, известна още като “Зеленият пакт”, който “чертае” политики за постигането на новата цел на ЕК за икономика, неутрална за климата до 2050 г.

“Употребата на химически пестициди в селското стопанство предизвиква замърсяване на почвите, водите и въздуха, както и загуба на биологично разнообразие и може да навреди на растения, насекоми, птици, бозайници и земноводни”, посочва стратегията.

За да се пресекат тези практики, ЕК си поставя за цел намаляване на употребата на химическите препарати с 50% до 2030 г., а също и на торовете поне с 20 на сто.

Успоредно с тази цел стратегиря цели да улеснява пускането на пазара на пестициди, съдържащи биологично активни вещества. Заедно с това трябва да се съкратят тромавите процедури, чрез които в момента се одобряват нови препарати.

“Земеделските практики, които намаляват употребата на пестициди, ще бъдат от първостепенно значение и стратегическите планове следва да отразяват този преход и да насърчават достъпа до консултации”, се казва още в документа.

Споменатите стратегически планове ще обхващат периода от 2021 до 2027 г. и в тях всяка страна от ЕС трябва да заложи и защити пред ЕК политиките и схеми за финансова подкрепа, чрез които ще стимулира фермерите да изпълняват целите на ЕС.

Представители на Министерство на земеделието посочиха пред EURACTIV България, че до края на 2020 г. ЕК ще даде на България препоръки с колко конкретно да намали употребата на пестициди. Фермерите са получили гаранции, че за тях ще има и финансови стимули за постигането на новата цел.

“След получаването на препоръките от ЕК и информация за конкретните национални цели за намаляване на употребата на пестициди ще бъде извършен анализ за социално-икономическите ефекти от постигане на целите на “Зелената сделка”. Ще се предвидят интервенции за подпомагане на земеделски стопани, които практикуват устойчиво земеделие и прилагат добри земеделски практики за намаляване употребата на пестициди”, уточнява министерството.

Така става ясно, че освен финансиране на обучения и консултации за редуциране на пестицидите, земеделците ще получават и допълнителни субсидии. Те могат да са под формата на директни финансови помощи или индиректни – под формата на изкупуване на продукция от Интервенционната агенция на ЕС, на цена по-висока от пазарната.

Тревогите

Независимо от обещанията за биоалтернативи на пестицидите и запазване на доходите на земеделците, българските фермери вече са притеснени за поминъка си.

“Очакванията за по-ниски добиви, по-лошо качество на реколтата, са абсолютно основателни, ако в следващите 10 години рязко се ограничи употребата на пестициди. Причината е, че просто няма алтернатива на химическите препаратите. Процедурите за одобрение на споменатите биологични алтернативи ще отнемат години и е спорно дали те ще бъдат толкова ефективни срещу болести и вредители”, коментира пред EURACTIV България Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Именно този бранш е водещ в българското земеделие, като на над 80% от нивите в страната се произвеждат зърно. Той прогнозира, че новите заместители ще са и значително по-скъпи. И даде пример, че през тази година изтича разрешението за използването на много пестициди, а новите с които се заместват, които дори не са и биологични, са до 10 пъти по-скъпи.

Костадинов казва, че е мит, че в българското земеделие се използват много пестициди. Той твърди, че зърнопроизводителите пръскат прецизно, защото за тях препаратите са разход и затова се търси непрекъсната оптимизация на употребата им, каза той.

“В България употребата на пестициди и торове е под средното ниво на ЕС. Не е логично да се иска страната ни да я намалява с 50%, защото браншът ще се окаже тотално неконкурентоспособен на общия пазар на ЕС. Логично е у нас свиването да е по-малко от 50%, а в държави, където ударно се ползват препаратите, то да е с над 50%”, коментира пред EURACTIV България доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия.

Той е и водещият автор на “Анализ на състоянието на селското стопанство и хранителната верига”. Това е ключовият анализ, на който кабинетът “Борисов 3” се обляга, за да формулира новите си приоритети и политики в земеделието във времето от 2021 до 2027 г. В документа се цитират данни, че общото количество на продадените пестициди в ЕС през 2017 г. е 320 млн. тона, като делът на химикалите, продадени в България, заема едва 1% от това количество. За сравнение Франция заема 20% от това количество, Испания – 19%. Като цяло 70% от всички продажби държат Франция, Испания, Германия и Италия. Очаквано това се обяснява и с високия дял на използваните земеделски земи там.

Вглеждане в цифрите обаче показва, че във времето от 2012 до 2017 г. у нас делът на закупените хербициди(за унищожаване на плевели), нараства значително – със 120%, на инсектицидите (за борба с насекоми и други неприятели) с 350%, а на фунгицидите(за борба с болести по растенията) с 171%. Фермерите обаче твърдят, че няма бум в употребата на пестициди.

“Наблюдаваният ръст отчита закупените торове и препарати в нашата страна. Няма гаранции, че всички те са употребени в българските ниви. България е на границата на ЕС и от тук конкретни продажби се случват за трети страни”, коментира тенденцията Костадин Костадинов. От сектора на плодовете и зеленчуците също казват, че щадящо използват препаратите.

“За разлика от зърнопроизводството, където пестицидите широко се използват за повече добиви, при плодовете и зеленчуците употребата им е ограничена. Надяваме се, да се има предвид кой подсектор на земеделието колко използва от пестицидите, а не всички да намаляват употребата еднакво до 2030 г.”, коментира пред EURACTIV България Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България.

Представители на асоциацията на фирмите, вносители на пестициди на този етап отказват коментар и обявиха, че ще го направят след по-ясни очертания на политиките в “Зелената сделка”.

БГ науката: Целите на ЕС не са за пренебрегване

“Новата политика на ЕС не е за подценяване и е в правилната посока. Има други възможности, чрез които по естествен път да се направят посевите по-устойчиви”, категоричен бе пред EURACTIV България проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

Той посочи, че трябва да се заложи на интегрирано управление на вредителите, което успешно се прилага в Англия, Унгария и Полша. То се постига чрез т.нар. сеитбообороти – редуване на културите, така че по естествен път да се подсилят почвите, а не с десетилетия в едни и същи ниви да се отглежда само пшеница или само царевица или само слънчоглед.

Други стъпки в правилната посока са бързо да се засичат и унищожават болни растения чрез прилагане на адекватен мониторинг. Да се използват химически препарати само при крайна необходимост и то селективно само за засегнати участъци, а не тотално в нивите. Не на последно място внимателно трябва да се анализират какви сортове се използват в нивите.

“Когато една група житни сортове, които имат една и съща генетична основа за устойчивост се разпростят на 4-5-10 млн. декари, тези болести се променят и преодоляват тази генетика. Именно затова на подобни площи трябва да има сортове с различна генетична основа, за да са по-устойчиви на болести и вредители”, заключи професорът.

Мариана Милтенова смята, че биоалтернативи на пестицидите не бива да се подценяват по отношение на ефективността им. Тя разказа, че преди няколко години е била на обучение в САЩ, където във ферма им е демонстрират биопрепарат, произведен от остатъци от риба, който ефикасно поразява насекоми и други вредители по растенията.