Френски експерти: Преходните разходи за агроекология са голямо предизвикателство

[Shutterstock]

Тази статия е част от нашия специален доклад “Амбиции за устойчиво земеделие: между Общата селскостопанска политика и Зелената сделка”.

Повече продукция, но и намаляване на въздействието върху климата и околната среда: това е предизвикателството, пред което е изправен селскостопанският свят днес. EURACTIV Франция изследва потенциала на агроекологията за справяне с предизвикателството.

“Изправени сме пред извънредна ситуация, както в икономически, така и в екологичен план”. Това посочи Фредерик Ламбер, ръководител на европейския и международен отдел във френското министерство на земеделието и храните по време на Форума за бъдещето на земеделието на 16 март.

Според доклада на водещия френски земеделски съюз (FNSEA), земеделието е отговорно за 11% от емисиите на парникови газове в ЕС и 17% във Франция.

Докато селскостопанският сектор във Франция е призован да стане по-екологичен, да намали употребата на пестициди и да отговори на нарастващото обществено търсене на здравословна храна, произведена устойчиво, френското правителство си е поставило за цел постигане на продоволствен суверенитет по време на пандемията.

Но големият въпрос тук е: как можем да произвеждаме достатъчно, но и качествено в сектор, характеризиращ се с ниски доходи, прекомерен дълг и ежедневни фалити?

Агроекологията една “умна” практика

В плановете си за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) ЕС разчита на укрепването на агроекологичните практики.

Това включва земеделски практики, които имат за цел да намалят натиска върху околната среда, да въведат биологичното разнообразие и да запазят природните ресурси чрез системен подход. Те включват биологично земеделие, но също и агроекологични и климатични мерки в конвенционалното земеделие и практики, с висока екологична стойност.

“Агроекологията намалява въглеродния отпечатък в селското стопанство, насърчава възстановяването на биологичното разнообразие, възстановява плодородието на почвата, предотвратява замърсяването на въздуха и водата и увеличава икономическата устойчивост на фермите, произвеждащи здравословна и достъпна храна”, аргументира се Комитетът на регионите на ЕС в становище, публикувано на 4 март.

Това би било “интелигентно” земеделие, в съответствие с природата, което ще отговори на предизвикателството на “системната промяна в методите на земеделското производство”.

Това е необходимо за постигането на европейските цели за “значително намаляване на употребата на химически торове и пестициди, както и на антибиотици, до 2030 г.”, както е очертано във водещата политика за храните на ЕС, стратегията “От фермата до трапезата”.

Разходите, свързани с прехода – основна пречка пред промяна в системата

Докато агроекологичните практики могат да се окажат печеливши в средносрочен план, преходът често генерира значителни разходи в краткосрочен план.

Разходите, свързани с прехода “несъмнено са основна пречка пред промяна в системата”. Това се казва в изявление, публикувано миналия август от France Stratégie, правителствен консултативен орган, занимаващ се със социални, икономически и екологични въпроси.

Консултативният орган също така подчертава липсващата връзка между най-щадящите околната среда практики и финансовата помощ, която се отпуска за тях. В изявлението органът подчертава, че субсидиите за ОСП все още са “твърде далеч от екологичните изисквания”, наложени на фермите.

Въпреки това, с наскоро предложените екологични схеми, Европейската комисия иска да подкрепи екологосъобразните земеделски практики.

Позицията на Европейския парламент в настоящите преговори за ОСП подкрепя позицията 30% от директните плащания за земеделските производители да се изплащат по този критерий.

“Екологичните схеми позволяват да се вземат предвид рисковете, които фермерите поемат, като въвеждат повече екологични практики”, посочи Ламбер. Твърди се, че Франция “усилено настоява за задължителни екологични схеми” в преговорите за новата ОСП.

Водещата стратегия на Комисията “От фермата до трапезата” разчита на конкурентоспособността и желанието на европейските граждани да променят хранителните си навици.

Според Европейската комисия променящите се желания на гражданите са причина за значителни промени на пазара на хранителни продукти и това трябва да се разглежда като възможност за земеделските производители да превърнат устойчивостта в своя запазена марка.

Устойчивата хранителна система, както е заложена в стратегията “От фермата до трапезата”, би била “от съществено значение за постигане на целите на Зелената сделка за климата и околната среда, като същевременно подобри доходите на земеделските производители и засили конкурентоспособността на Съюза”.

Възнаграждение за прехода

Френската FNSEA настоява за редица условия, за да се даде възможност на земеделските производители да постигнат прехода, на който всички в сектора се надяват.

Това включва публични политики, съизмерими с климатичните амбиции, премахването на бариерите за иновации и развитие за конкурентно земеделие, по-привлекателни инструменти за управление на риска и външна политика, съобразена с климатичните ангажименти на ЕС.

Според доклада, земеделските производители трябва да бъдат обезщетявани, заради ангажимента си в борбата срещу изменението на климата.

“Не регламентите и още по-малко санкциите” ще позволят на земеделските производители да започнат преходa, се казва в доклада. В него се добавя, че ОСП, “поне не с настоящия бюджет” не може да стимулира адекватно прехода към устойчиво земеделие.

В крайна сметка, според FNSEA, само справедливото възнаграждение ще позволи на земеделските производители да се включат в агро-екологичния преход. “Това ще стане или чрез цената на земеделската продукция, или чрез пълно възстановяване на екологичните разходи в рамките на обновена договорна политика”, добавя докладът.