Хърватски фермери протестират, за да запазят семената като основно човешко право

Протест на инициативата "Семената са наше право". [Cropix]

Тази статия е част от нашия специален доклад “Амбиции за устойчиво земеделие: между Общата селскостопанска политика и Зелената сделка”.

Хърватия се превърна в една от водещите страни в ЕС по биологично земеделско производство. За това помага и собственото й производство на семена. Но фермерите, които се занимават с органично земеделие, сега се опасяват, че приемането на нов Закон за семената може да застраши това, разказва EURACTIV Хърватия.

Проектът на закон, представен през декември, има за цел да опрости производството и сертифицирането на семена, особено за стари и местни сортове. Той обаче се оказа противоречив, като се чуват предупреждения, че може да има дългосрочни последици за хърватското земеделско биоразнообразие.

Както водещата политика на ЕС в областта на храните, стратегията “От фермата до трапезата”, така и стратегията на Комисията за биологичното разнообразие, говорят за важността на запазването на семената и необходимостта да се улесни достъпът на местни сортове до пазара.

“Комисията ще предприеме мерки за улесняване на регистрацията на сортове семена, включително за биологично земеделие, и за осигуряване на по-лесен достъп до пазара на традиционни и местно адаптирани сортове”, се казва в стратегията “От фермата до трапезата”.

По същия начин, по втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП), има разпоредба за “опазването и устойчивото използване и развитието на генетичните ресурси в селското стопанство”.

Законът обаче включва редица проблемни елементи, твърди хърватската асоциация за устойчиво земеделие Biovrt. Заедно с Хърватската асоциация на биологичните производители (HSEP) и асоциацията на хърватските семейни ферми Život, през януари тя стартира кампания “Семената са наше право”.

Кампанията призовава производителите да имат право да подбират и отглеждат семена в собствената си ферма и досега е получила подкрепата на 135 хърватски асоциации и над 31 000 граждани.

Силвия Колар-Фодор, президент на Biovrt, посочи, че новият закон засяга пряко хиляди фермери. Той предупреди, че ще се стигне до значително увеличение на цената на продукцията и има риск от по-нататъшно увеличение на цените на семената.

“Хърватското производство на семена е недостатъчно за задоволяване на нуждите и цялата хранителна система на страната ни зависи от вноса. През 2019 г. са внесени семена на стойност 11,9 милиона долара (9,9 милиона евро)”, обясни Силвия Колар-Фодор. Законът въвежда термина „семена от земеделско стопанство“ – семената на различни земеделски растения, произведени и предназначени за сеитба изключително в собствена ферма – и забранява те да се продават на пазара.

Другият спорен момент е включването на текст в закона, който ограничава използването на тези семена в семейни ферми. “Този термин не съществува в нито една от директивите на ЕС, които регулират производството на семена”, каза Колар-Фодор и подчерта, че Законът за семената се прилага изключително за търговска употреба и пазара на семена.

“Проектозаконът урежда семената от земеделските стопанства, като същото време изрично забранява пускането им на пазара. Затова смятаме, че този термин и всички разпоредби, които се отнасят до него, трябва да бъдат премахнати”, подчерта тя.

Министерството на земеделието твърди, че новият закон не налага нови ограничения върху системата за производство и сертифициране на семена, а вместо това опростява въвеждането на стари и местни сортове.

Според министерството секторът за производство на семена е нараснал с 23% през последните три години, но всяка година около 20% от семената са с изключително ниско качество – което води до спад в производството.

“Добивите от непреработени семена са по-ниски от сертифицираните семена, а преработката им увеличава добивите до почти 3 тона”, посочи министерството.

Междувременно Хърватската агенция за земеделие и храни (HAPIH) подчерта, че чрез регистриране на сортове в Националната сортова листа всички съществуващи сортове ще бъдат събрани на едно място и това ще улесни производството и предлагането на пазара на стари местни генотипи.

HSEP обаче твърдят, че това е спорно, тъй като чл. 16 от проекта гласи, че фермерите могат да отглеждат само сертифицирани семена за собствена употреба, при условие че могат да докажат произхода им.

Експерт от катедрата по растениевъдство към факултета по земеделие в Загреб обясни, че въпросният чл. 16 е „вътрешна идея на нашите законодатели“ и не е взет от директивите на ЕС. В този смисъл правните мерки, свързани с контрола на семената за собствени нужди на фермерите, са по-строги в Хърватия в сравнение с други страни от ЕС.

HSEP допълва, че производителите в други страни от ЕС могат свободно да отглеждат семена без ограничения за собствените си нужди и да използват нерегистрирани сортове. “Единствените разлики са дали могат да обменят такива семена помежду си и при какви условия”, каза тя.

Например страни като Австрия, Франция и наскоро Италия признаха значението на обмена между производители като част от „практика на солидарност, важна за опазването и развитието на агробиоразнообразието“.

Биляна Борзан, евродепутат от „С&Д“ и докладчик за стратегията „От фермата към трапезата“ подчерта необходимостта да се подкрепи развитието на семената. „Предвид големия ръст на екопроизводството в Хърватия и плановете за по-нататъшно увеличаване в рамките на стратегията, министерството трябва да се намеси и да предприеме мерки за започване на производството“, каза Борзан, като предупреди, че без семена няма „независимост в производството“. “Но изглежда, че се случва обратното”, предупреди тя.

На 16 март комисарят по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакидес, от името на Комисията, отговори на въпроса за спазването на законодателството на ЕС. Тя обяви, че все още не е информирана за хърватското законодателство, така че може да се позовава само на Законодателство на ЕС за търговия със семена.

По искане на Съвета в момента Комисията проучва възможностите за актуализиране на закона за търговията със семена.

“Хърватия има изцяло природен потенциал за устойчиво земеделие. Вярвам, че новата европейска стратегия – Зелената сделка на ЕС, ще ни позволи да постигнем напредък, ако приемем последователни стратегии и планове навреме”, заключи университетският експерт.