2022 г.: Фискална конфронтация при несигурни икономически обстоятелства

Германският канцлер Олаф Шолц и италианският премиер Марио Драги в Рим. [MAURO SCROBOGNA EPA-EFE]

Програмата за следващата година е препълнена с преговори за фискалните правила на Европейския съюз, данъчните политики, минималните заплати и финансовите разпоредби.

В същото време търговската политика на ЕС ще трябва да съобрази с призивите за по-голяма увереност и по-устойчиви и социално отговорни практики.

Този поглед напред за 2022 г. трябва да е с предпазливо напомняне, че продължаващата пандемия и свързаните с нея икономически последици и инфлация може бързо да променят приоритетите на политиката в блока.

Фискални правила

През октомври 2020 г. Европейската комисия започна преглед на рамката за икономическо управление на ЕС. Най-противоречивите части са фискалните правила, които уреждат, наред с други неща, колко публичен дълг могат да държат държавите-членки и колко висок може да бъде годишният бюджетен дефицит.

Правилата няма да бъдат приложени до края на 2022 г. поради обща клауза за избягване, активирана в началото на пандемията, но се очаква да влязат в сила през 2023 г. Тъй като бюджетът за 2023 г. се изготвя през 2022 г., Комисията се очаква да представи първите си насоки през първото тримесечие на 2022 г.

Лидерите на ЕС трябва да се споразумеят за реформа на фискалните правила до лятото на 2022 г. И италианското, и френското правителство възнамеряват да реформират правилата, за да позволят повече инвестиции, стимулиращи растежа. Те настояват, че растежът е единственият начин за намаляване на тежестта на дълга.

Германското правителство беше силен привърженик на строги правила, но позицията на новото коалиционно правителство е неясна. Докато новият германски финансов министър, либералният лидер Кристиан Линднер, беше критичен към фискалните политики на Южна Европа,  сега той започна мандата си на много по-мек тон.

Новото нидерландско правителство, което преди беше силен привърженик на пестеливостта, сега изглежда малко по-склонно да харчи публични пари, поне на вътрешния пазар.

Дори с тези намеци за по-миролюбива среда за фискалната политика, ще бъде трудно да се постигне съгласие за реформата. При липса на споразумение за реформа на фискалните правила ще трябва да се намери временно решение за националните бюджети през 2023 г.

В същото време през 2022 г. ще има значителни плащания към държавите-членки от фонда за възстановяване. Как ще бъдат използвани тези средства и кои държави-членки ще печелят най-много от безвъзмездните средства, може да повлияе на взаимното доверие на правителствата на ЕС в преговорите за фискалните правила.

Данъци

2021 г. беше годината на знаковото данъчно споразумение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за противодействие на конкуренцията на корпоративния данък, но и на Досиета „Пандора“, разкриващи глобални данъчни злоупотреби. 2022 г. ще покаже дали светът може да изпълни споразумението.

През декември 2021 г. Европейската комисия обяви плановете си за въвеждане на минималния корпоративен данък чрез директива и изрази надеждата си, че той  може да бъде договорен през първата половина на 2022 г. от правителствата на държавите-членки и Европейския парламент.

Това обаче може да се окаже трудно, тъй като Естония, Унгария и Ирландия само колебливо се съгласиха на данъчната сделка, а директивата се нуждае от единодушие на правителствата на всички държави-членки, за да бъде приета.

В същото време политическите проблеми за президента на САЩ Джо Байдън хвърлиха съмнение върху изпълнението на другата част от данъчната сделка на ОИСР, а именно преразпределянето на данъчните права на големите корпорации от юрисдикцията, където са седалищата им, към юрисдикцията в от които печелят приходите си.

Cъглacнo cпopaзyмeниeтo cтpaнитe мoгaт дa oблaгaт чyждecтpaннитe пeчaлби нa cвoитe ĸoмпaнии, aĸo ocтaнaт нeoблoжeни чpeз дъщepни дpyжecтвa в дpyги дъpжaви. Toвa щe пpeмaxнe cтимyлa дa ce изпoлзвaт cчeтoвoдни и юpидичecĸи cxeми зa пpeнacoчвaнe нa пeчaлбитe ĸъм cтpaни c ниcĸи cтaвĸи, cлeд ĸaтo пeчaлбитe тaĸa или инaчe щe бъдaт oблaгaни y дoмa.

Не е ясно дали всички страни от ЕС все още искат да изпълнят данъчната сделка, ако САЩ не са сигурни, че ще го направят. През юли 2022 г. се очаква да бъде представено предложение за европейска реализация на преразпределяне на данъчни права въз основа на дейността на компаниите.

Освен това, като реакция на скандалите, подобни на Досиета „Пандора“, Европейският парламент призовава за разследвания, ограничения и нови закони срещу избягване на данъци, пране на пари и данъчни измами в големи мащаби..

Минимални заплати

Постигането на споразумение за директивата за минималната работна заплата е една от основните цели на френското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г.

Директивата, предложена от Комисията през 2020 г., има за цел да гарантира, че законовите минимални заплати са достатъчно високи, което означава най-малко 60% от средната заплата в съответната държава-членка. Директивата обаче не принуждава държавите-членки да въведат законово установена минимална работна заплата, ако все още нямат такава.

Освен това директивата има за цел да увеличи обхвата на колективното договаряне.

Към края на 2021 г. Европейският парламент и Съветът се споразумяха за започване на преговори. През първите месеци на 2022 г. френското председателство иска да намери компромис между двамата съзаконодатели.

Съпротива може да се очаква от Дания и Швеция, които искат да запазят пазарите си на труда свободни от влиянието на ЕС.

Към по-отговорна и по-настоятелна търговска политика?

В средата на февруари 2022 г. Комисията планира да обяви предложение да направи устойчивото корпоративно управление задължително за компаниите от ЕС. Предложението трябва да принуди компаниите да гарантират, че правата на човека и екологичните стандарти се спазват в техните вериги за доставки.

Първоначално обаче предложението беше обявено за лятото на 2021 г., след което беше отложено за октомври, след това за декември 2021 г. Следователно новообявената дата февруари 2022 г. не трябва да се разглежда като фиксиран краен срок за предложението на Комисията.

В същото време ЕС търси отговор срещу трети държави, които се опитват да използват икономическата взаимозависимост между страните. Най-пресният пример е натискът, който китайското правителство оказва върху Литва заради подкрепата й за независимостта на Тайван.

През декември 2021 г. Комисията предложи нов инструмент, който ще даде на изпълнителната власт на ЕС правото бързо да предприема контрамерки срещу принудителни действия от трети държави.

През 2022 г. ще се проведе широка дискусия по тази тема сред държавите-членки, които се опасяват, че инструментът може да доведе до протекционизъм, и тези, които виждат инструмента като важна стъпка към геополитически по-надежден съюз.

Финансови разпоредби

През 2022 г. ще има различни законодателни преговори по регулаторни предложения, които Комисията представи в края на 2021 г., например актуализираните капиталови изисквания за застрахователните компании (Платежоспособност II) и  банките (Базел III).

Освен това се очаква Комисията да представи предложения за укрепване на капиталовите пазари в Европа. През април трябва да бъде представена директива за надбавка за намаляване на отклонението между дълга и собствения капитал с цел улесняване на достъпа на компаниите от ЕС до капиталово финансиране.