Афганистан е изправен пред поголовна бедност в рамките на година

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Афганистански бежанци се събират на границата между Иран и Афганистан в провинция Систан-Блочестан, югоизточен Иран, 16 август 2021 г.[Handout photo/EPA/EFE]

Без сериозна финансова и логистична подкрепа хората в Афганистан са изправени пред  бедност и хуманитарна криза, предупреждава Ахим Щайнер от Програмата за развитие на ООН.

В потока от негативни заглавия, насилие и политическа несигурност е трудно да се види накъде ще тръгне Афганистан в бъдеще. Системите на управление са унищожени, а в страната цари страх и несигурност.

В зависимост от развитието на ситуацията, страната може да добави икономически загуби с до 13%  до средата на 2022 г. Този процент може да изглежда скромен предвид мащаба на кризата в страната, но не и когато се превърне в реалност в ежедневието на хората.

Според скорошен анализ на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) 10-13% спад в БВП може да доведе Афганистан до ръба на почти поголовна бедност, която обхваща 97% от населението въпреки трудния, но реален напредък, постигнат през последните 20 години.

Афганистан постигна значителен напредък през последните 20 години. Доходът на глава от населението се е удвоил от началото на 2000-та година. Продължителността на живота е удължена с девет години. Годините на обучение са се увеличили от шест на 10. Тъй като броят на учениците нарасна от 800 000 на над 8 милиона. Освен това повече от 3 милиона момичета влязоха в образователната система.

Сега, с рязкото покачване на цените на храните и прекъснатата икономика, продоволствената несигурност се увеличава стремително и се очаква да настъпят проблеми с здравето и благосъстоянието на хората. Това ще усложни проблемите, породени от ковид. Социалното въздействие на новите мерки може да се сведе до един основен фактор: пространството и статута, които ще получат жените и момичетата.

Афганистан постигна през последните години трансформация в заетостта на жените. Преди те често са били ограничавани да не ходят на работа, но са участвали в отглеждането на мак за производство на наркотици. Преди талибаните да се завърнат жените съставляваха повече от една пета от държавните служители и една четвърт от членовете на парламента.

Трябва да използваме най-доброто от това, което е посято, да го защитаваме, за да расте. Сега е моментът за огромна смелост, мъдър избор и упорита решимост какво да се преследва и как, за защита на поминъка, основните услуги, човешката сигурност и правата на човека.

Това означава, че трябва да подкрепим местните икономически, социални и екологични активи, които бяха засилени през последните двадесет години.

За да поддържаме най-уязвимите домакинства и основните услуги, можем да използваме местните мрежи. Знаем от опит какво означава това –  да подкрепяме усилията на общността чрез отпускане на средства за осигуряване на работа и основен доход,  предоставяне на помощ на земеделските стопани със семена, торове и мерки за защита от наводнения и суша.  Осигуряването на здравни и образователни услуги трябва да продължи с подкрепата за заплати на учители и здравни специалисти.

Много афганистански семейства биха предпочели да останат в страната и общностите си, ако могат да се грижат за семействата си по безопасен и достоен начин, вместо да се отправят на опасно пътуване към друг град, лагер или държава.

Финансовата стабилност сама по себе си не е достатъчна. Местните общности се нуждаят от помощ, за да подобрят своята общностна инфраструктура: да поправят моста, водещ към селския пазар, да ремонтират напояването в местната овощна градина или да построят повече училища за момичета. Ние можем да подкрепим това, като осигурим временни работни места за млади афганистанци.

В същото време технологиите и иновациите също могат да имат значение. Има непосредствени начини, например да се облекчи зависимостта от вносна електроенергия чрез слънчеви панели и мрежи и да се облекчат мобилните парични преводи. Може да се осигури телездраве, до което да имат достъп повече жени, или да се включи нова устойчива на суша и наводнения инфраструктура за отглеждане на зърно, плодове и зеленчуци.

Икономическият срив трябва да бъде предотвратен на всяка цена чрез национална фискална политика и отговорност. Ние можем и трябва да предотвратим приплъзването на най-уязвимите домакинства до крайна бедност. Краткосрочната хуманитарна помощ в този момент е от решаващо значение. Необходима е обаче дългосрочна перспектива, която да развие способностите на хората и начините за препитание. Така ще  се избегне по-нататъшна ескалация на хуманитарните нужди през следващите месеци и години. Афганистан е в извънредна ситуация за развитие, не утре, а днес.