Възстановяването на природата в Европа може да започне

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[Kletr / Shutterstock]

Тази статия е част от специалния доклад на EURACTIV „Възстановяване на природата“.

През последните 30 години законодателството на ЕС в областта на природата се върти около опазването на околната среда, но това очевидно не е достатъчно. Възстановяването на природата е най-добрият път напред, една от най-разумните инвестиции, които има обществото, както и е от решаващо значение за продоволствената сигурност, пишат Франс Тимерманс и Виргиниюс Синкявичюс.

От изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс и еврокомисаря по околна среда, океани и рибарство Виргиниюс Синкявичюс

След нахлуването на Русия в Украйна се появиха призиви за спиране на водещите предложения на Европейския съюз в областта на биоразнообразието и устойчивостта. „Сега е моментът да произвеждаме повече храна, а не по-малко“. Като оставим настрана погрешната идея, че устойчивото производство би означавало по-ниски добиви и по-малко храна, тези аргументи напълно пропускат факта, че най-големите заплахи за продоволствената сигурност са изменението на климата и загубата на биологично разнообразие.

Умишлената атака към запасите от зърно от страна на Русия всъщност ни напомня за крехкостта на световното предлагане на храни и за необходимостта да се повиши устойчивостта на Европа. Следователно, за да осигурим постоянна продоволствена сигурност, трябва да работим за намаляване на замърсяването, да развиваме здрави почви и да дадем на природата възможност да процъфтява.

Възстановяването на природата е неразделна част от този подход.

Състоянието на природата обаче не е добро. Десетилетията човешка дейност нарушиха равновесието и засилиха загубата на биоразнообразие. През последните 30 години тези дейности масово промениха нашите ландшафти. Селскостопанските и горските дейности станаха по-интензивни, градовете и инфраструктурата заемат все повече пространство, като постоянно изтласкват природата настрана.

Ние, хората, зависим от природата – много повече, отколкото си мислим. Дърветата буквално пречистват замърсения въздух и охлаждат градовете ни. Екосистемите филтрират водата, която пием. Влажните зони са естествени гъби, които попиват излишните дъждове, за да предотвратят наводненията. Дърветата и почвите съхраняват огромни количества въглерод. А когато се разхождаме в горите, имунната ни система и общото ни благосъстояние се подобряват.

Природата ни възстановява. Време е да ѝ върнем услугата.

През последните 30 години законите на ЕС във връзка с природата се въртят около опазването ѝ. Отделяме защитени територии, които трябва да се управляват по устойчив начин. Така бе създадена „Натура 2000“ – най-голямата свързана мрежа от защитени територии в света, която обхваща повече от 18 % от земята в Европа.

Но тези 30 години показаха и ограниченията, свързани с опазването на околната среда. Влошаването на състоянието на природата продължава, както в тези защитени територии, така и извън тях. Време е за нов подход. Време е възстановяването на природата да стане правно обвързващо.

Навсякъде в ЕС има чудесни примери, които чакат да бъдат възпроизведени другаде. Неизползваните кариери за чакъл в Ла Басе, Франция, са възстановени, за да осигурят биоразнообразните влажни зони и да защитят Париж от наводнения. Река Виндел в Швеция, чието свободно течение е възстановено, за да се подобри качеството на водата и да се осигурят места за хвърляне на хайвер на рибите. И ландшафтният парк Емшер в Германия, превърнат от силно замърсен индустриален район в голям парк, изпълнен с горски пътеки, мостчета, дендрариуми и градини.

Възстановяването на природата е една от най-мъдрите инвестиции, с които разполага обществото. Фермерите получават по-добра почва и стабилно опрашване, общностите – по-добра защита от наводнения, чиста вода и по-хладни градове, рибарите – възстановяване на рибните запаси, а лесовъдите – по-устойчиви гори. Инвестирането във възстановяването е разумно решение – всяко евро, похарчено за възстановяване на природата, генерира поне осем пъти по-висока възвръщаемост.

Възстановяването е от решаващо значение и за продоволствената сигурност. Земеделските стопани вече изпитват последиците от загубата на природа, като в момента почти 75 % от земеделските земи са засегнати от някаква степен на деградация на почвата. Ерозията причинява загуби на почти 3 милиона тона пшеница и 600 000 тона царевица всяка година. И като се има предвид, че близо 5 милиарда от селскостопанската продукция на ЕС е пряко зависима от опрашването от насекоми, намаляването на популациите на опрашващите насекоми означава все по-голям финансов риск за земеделските стопани, които отглеждат зависими от опрашването култури.

Възстановяването на природата може да поправи щетите и то бързо. Цветните ивици, живите плетове и особеностите на ландшафта, особено в съчетание с намалена употреба на химически пестициди, оказват бързо и положително въздействие върху опрашването. Каменните стени, тревните граници и елементите за улавяне на седименти в границите на земеделските полета могат да противодействат на ерозията на почвата.

И, разбира се, възстановяването на природата носи огромни ползи за климата. Природата е нашата най-добра технология за отстраняване на въглерод във въздуха. Нищо не отстранява въглерода от атмосферата по-ефективно и по-евтино от горите, влажните зони и моретата. Затова трябва да насочим усилията си към екосистемите с най-голям потенциал за отстраняване и съхраняване на въглерод. Знаем колко важни са решенията, вземащи предвид природата. Сега задачата е да ги приложим на практика.

Колкото по-дълго чакаме, толкова повече проблеми ще натрупаме в бъдеще.

Кризите, свързани с климата и биоразнообразието, застрашават самите основи на живота ни на Земята. Този нов закон за възстановяване на природата е огромна стъпка напред в борбата със загубата на биоразнообразие, в поправянето на щетите от миналото и в укрепването на природата в бъдеще. Науката ни казва, че се нуждаем от това, обществеността изисква да го направим: затова е време ние, политиците, да действаме.