В борбата с коронавируса икономиката е не по-малко важна от медицината

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Безлюдно заведение в София, 14 март 2020 г. [Васил Донев/EPA/EFE]

Основният риск, който трябва да се избегне, са масови и серийни фалити в икономиката и лавинообразно разрастване на безработицата, пише Ивайло Калфин, икономист и два пъти вицепремиер на България.

Икономическите последствия от коронавируса могат да бъдат драматични. Естествено е лекарите да настояват за близка до пълната изолация, която да ограничи разпространението на вируса, но това има своите последствия и своята социална и икономическа цена също.

Усещане за импровизация и несигурност

Тези дни четох, че едва 8% от фирмите в България имат предварително разработен и обмислен план за действие при подобни кризисни ситуации. Проблемът е, че държавата не дава добър пример в това отношение. Правителството създава усещане за импровизация и несигурност от гледна точка на икономиката. Прилаганите мерки изглеждат частични и необмислени. Липсва яснота и увереност какво може да се очаква от държавата при задълбочаване на кризата.

Европейската комисия, ОИСР и редица европейски икономисти вече очертаха необходимостта, посоката, силата и времето на мерките, които националните правителства трябва да приложат. В много страни от ЕС вече се предприемат конкретни стъпки за ограничаване  на негативните икономически последствия.

Нужни са действия в три посоки

Основният риск, който трябва да се избегне, са масови и серийни фалити в икономиката и лавинообразно разрастване на безработицата. Това предполага действия в три посоки – първо, финансиране на системата на здравеопазване, включително с апаратура и възнаграждения на медицинските работници. На второ място трябва да се подпомогнат хората, които имат нужда, и на трето – поставения в стресова ситуация бизнес.

Досегашното развитие на епидемията подсказва три етапа на икономическо подпомагане – начален – за укрепване на здравната система, втори етап, в който трябва да се вземат мерки за най-засегнатите сектори – туризъм, транспорт, увеселителна и ресторантска индустрия. Третият етап е най-скъп – при засилване на карантината и спиране на икономическа дейност на много фирми, да се предотвратят техните масови фалити.

Мерките, които могат да се вземат са насочени основно към поддържане на ликвидност в икономиката и в някои особено важни случаи – предотвратяване на изпадане  в несъстоятелност.

Примерите

От страна на държавата възможните мерки включват отлагане на дължимите данъчни и осигурителни плащания (Франция), подпомагане на работодателите да задържат своите служители чрез ангажиране на трудовоосигурителния фонд (Германия), Създаване на специален фонд за борба с последствията от коронавируса (Австрия) или директни компенсации за най-ощетените сектори (Дания). Това се съчетава с промяна на регулациите и насърчаване на банките да предоговорят плащанията по кредити.

Ресурсите, които трябва да се отделят, зависят от продължителността на ограничителните мерки. Водещи европейски икономисти изчислиха, че ако възстановяването на европейската икономика започне през май-юни, то необходимите финансови ресурси ще бъдат около 1.5-2% от БВП. Това са само разходите на публичните бюджети, като бизнесът и гражданите също ще понесат своята тежест. Така вложеният в последствията от вируса ресурс може да достигне до 4-5% от БВП. Целта е с тези средства да се предотврати тежък срив в икономиката, масови фалити и висока безработица.

Особено важно за успеха на финансовите мерки е те да бъдат достатъчни, правилно насочени и навременни. Те трябва да дават увереност, че правителството знае какво прави, има план за всякакви сценарии и е готово да мобилизира огромен ресурс за справяне с кризата. Доверието е ключов елемент за успеха на мерките.

Решенията на ЕК

До този момент освен националните мерки, Европейската комисия също играе своята роля. Тя взе три много важни решения – страните-членки могат да използват държавна помощ, без да бъдат наказвани, средствата, похарчени във връзка с корона вируса няма да се отчитат в бюджетните дефицити в края на годината и се отпускат 40 милиарда евро, 8 от тях – нови средства, а останалите – пренасочени – за борба с икономическите и социални последствия от вируса.

Освен това през следващата седмица зам.председателят Маргрете Вестегер ще представи набор от мерки, която всяка страна може да използва съобразно своите условия. С това се развързват ръцете на националните правителства.

Българското правителство вече закъснява да вземе адекватни мерки. Още няколко дни забавяне ще доведе до първи фалити и необратими последствия. Важно е също мерките, които ще се вземат да не бъдат хаотични, а да са разположени в цялостна система, целите да са ясно определени и следващите стъпки да бъдат предвидими – нещо, което до този момент не се случва България.