Забраната на руския петрол: ЕС търси рафинирано решение на груб проблем

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Цената на петрола се повиши след нарастващите опасения относно ситуацията в Украйна. Снимка: Shutterstock, photomaster

След седмици на спекулации, новините от Брюксел са, че санкциите срещу руския петрол ще бъдат финализирани днес и ще бъдат предоставени на страните членки в сряда.

Германия най-накрая застана зад повечето си колеги от ЕС, като потвърди, че няма възражения срещу постепенното премахване на руския петрол до края на 2022 г. Преди това страната отхвърляше забраната с мотива, че ще навреди твърде силно на германската икономика.

„След два месеца работа мога да кажа, че Германия не е против петролното ембарго за Русия“, заяви вицеканцлерът Роберт Хабек в понеделник (2 май) преди спешната среща на министрите на енергетиката на ЕС в Брюксел. Австрия по подобен начин потвърди, че е оттеглила ветото си върху петролните санкции.

Премахването на Тевтонската крепост е сигурен знак, че предстоят санкции, но остава препятствието Унгария на Виктор Орбан.

Унгария е твърдо настроена срещу всяко ембарго за изкопаеми горива срещу Русия, за голямо огорчение на Брюксел.

По подобен начин Словакия е загрижена за енергийната си сигурност, като се има предвид, че разчита на руския петрол.

Дипломатически източници посочват, че ще бъде намерен компромис, като например специален статут на страните, който да позволи на забраната да продължи напред.

Малко вероятно е санкциите срещу петрола да се приложат незабавно. По-реалистичният вариант е постепенното премахване до края на годината.

Това ще даде време на ЕС да сключи споразумения със страни производителки на петрол, които не са въвлечени в смъртоносни конфликт (войната на Саудитска Арабия с Йемен или продължаващата намеса на Съединените щати в Сомалия са конфликти,  които Европа е готова да пренебрегне).

По отношение на ефективността ембаргото на руския петрол в ЕС ще навреди на Москва, но няма да осакати икономически страната (газът остава най-мощното оръжие в арсенала на енергийните санкции).

Русия вероятно ще се насочи към Индия и Китай, като потенциално ще им предложи отстъпки, за да направи своя петрол по-привлекателен. Този ход може да помогне за поддържане на световните цени под контрол.

Ако Русия може ефективно да прехвърли своя пазар в Азия, като същевременно поддържа нивата на производство постоянни, тогава предлагането на петрол в глобален план може да остане непроменено (в по-голяма или по-малка степен), което ще помогне за предотвратяване на скокове на цените.

Но ако производството бъде спряно или ако ЕС реши да настоява за ембарго, при което трети страни, които купуват петрол от Русия, също да бъдат санкционирани, уравнението се променя.

Всичко това поставя транспортния сектор в нервно положение.

Предвид търсенето на петрол в ЕС, особено рафинирани продукти като дизеловото гориво, доставчиците може да се изкушат да вдигнат цените (какъвто е естественият пазарен ред). Това би засегнало не само всички хора, които шофират, но и товарите и корабоплаването.

Ако цените се покачат в краткосрочен план, правителствата вероятно ще предложат допълнителни субсидии. Но това може само да смекчи проблемът.

Транспортният сектор вероятно ще плати сметката за безразсъдната зависимост на Европа от руската енергия.