Защо европейските военни трябва да се тревожат за изменението на климата

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

epa06145772 A firefighting helicopter spreads water over a forest fire near Kapandriti Kalamos village, 50 km north of Athens, Greece, 15 August 2017. Firefighters battle with a forest fire that burned thousands of hectares for the third consecutive day. EPA/ORESTIS PANAGIOTOU

Тъй като планетата се нагрява и екстремните метеорологични явления стават все по-опустошителни и чести, въоръжените сили на Европа ще имат повече грижи, твърди Лукас Тракимавичюс, който работи в Отдела за научни изследвания в Центъра за високи постижения на енергийната сигурност на НАТО. Преди това е работил в НАТО и Министерството на външните работи на Литва.

Освен ако през последните няколко седмици и месеци човек не е живял в пещера, е пропуснал пожарите, наводненията и горещите вълни, които причиниха проблеми на милиони души по целия свят. Въпреки това, докато последиците за хората  от изменението на климата са добре отразени в ежедневната ни преса, има също толкова сериозни последици за армията.

Макар че е възможно да изброяваме последиците до безкрайност, най-важните от тях  могат да бъдат сведени до четири точки.

Военната инфраструктура е изложена на риск

Повишаването на морското равнище ще застраши военните обекти в крайбрежните зони. Тъй като глобалните температури се покачват и континенталните ледени пластове и ледници се топят, океаните се пълнят с повече вода. С нагряването  морската вода също се увеличава по обем. През последните 100 години глобалното средно морско равнище вече се е повишило с близо 20 сантиметра и в края на този век, в зависимост от това доколко държавите спазват своите ангажименти по климата, то ще се увеличи с още 40-120 сантиметра.

Това може да предизвика проблеми за военноморските сили на Германия и Нидерландия. Очаква се наводненията все повече ще нанасят щети на военноморските съоръжения в ниско разположените крайбрежни зони и да причиняват щети на тяхната инфраструктура и оборудване.

В опит да запазят стабилна възпираща и отбранителна позиция, правителствата ще бъдат принудени да предоставят повече ресурси, за да предотвратят най-лошите последици от покачването на морското равнище. Това означава, че милиарди евро ще трябва да бъдат изразходвани не само за ремонт на инфраструктурата, но и за разработване на мерки за защита на крайбрежието като диги, морски стени и прегради. В изключителни случаи някои военноморски бази може дори да се наложи да бъдат преместени, което още повече ще натовари бюджетите за отбрана.

Нестабилност на южната граница на Европа

Глобалното затопляне ще застраши Близкия изток и Северна Африка вероятно повече от всеки друг регион в света. На практика по-високите температури означават продължителни горещи вълни и суши. По-важното е, че всички тези фактори често са предшествани от  изблици на социални вълнения и миграция. Например, преди началото на сирийската гражданска война, страната беше засегната от суша, която прогони милиони селски фермери в градски центрове като Дамаск или Алепо, което благодатна почва за бунтове и недоволство.

Макар да е очевидно, че бруталната политика на Башар Асад изигра доминиращата роля в предизвикването на гражданската война в Сирия, има малко съмнения, че фактори като недостига на вода, провалената реколта и икономическия спад могат да изострят продължаващото напрежение и да създадат нови конфронтации.

Като се има предвид близостта на региона с Европа, е много вероятно всяка бъдеща нестабилност там да означава повече работа за европейските въоръжени сили. В опит да предотвратят кръвопролития или масови потоци от бежанци, европейските военни вероятно ще трябва да се намесят в някои от тези конфликти като пазители или строители на мира.

Повече операции за оказване на помощ при бедствия

Заради повишаването на температурите ще има далеч по-опустошителни екстремни метеорологични явления. Това е така, защото топлият въздух може да задържа повече влага и при по-високи температури водата се изпарява много по-бързо. Следователно места с големи валежи, като Балканите или Алпийския регион, ще бъдат все по-застрашени от обилни дъждове и смъртоносни наводнения. Междувременно сухите райони като Средиземноморието ще преживеят повече суши и горски пожари.

Това неизбежно ще доведе до по-голяма нужда от мисии за оказване на помощ при бедствия и заради големите си логистични възможности за управление на кризи, военните вероятно ще трябва да поемат тази тежест.

Въпреки че няма нищо ново за ролята на военните в управлението на кризи във времена на бедствие, в бъдеще ситуацията вероятно ще стане по-сложна от преди. Тъй като екстремните метеорологични събития стават все по-често срещани, структурите, които ръководят отбраната,  ще трябва да гарантират, че въоръжените сили ще бъдат готови да провеждат множество мащабни операции за реакция при бедствия едновременно. В същото време те трябва да запазят своите международни ангажименти и военна готовност срещу конвенционалните заплахи.

Арктика става точка на конфликт

Тъй като арктическият лед се топи, регионът вероятно ще се превърне в геополитическа точка на конфликт. Под леда на континента има огромни находища на природни ресурси като редки минерали, благородни метали, нефт и природен газ. На всичкото отгоре с отстъпването на леда ще се отворят нови целогодишни Северни морски пътища, които ще осигурят най-кратките морски връзки между Тихия океан и Атлантическия океан.

И все пак това, което прави региона особено нестабилен, е, че страни като Русия многократно са заявявали претенции за арктическите територии. За да подкрепи агресивната си реторика, Москва също така възстанови редица военни съоръжения от съветско време, построи нови бази и обмисля да създаде още в близко бъдеще.

Не само Русия се интересува от Арктика. Дания, Финландия, Норвегия и Швеция, в допълнение към САЩ, всички имат собствени интереси в региона. И макар това да не означава, че неизбежно ще има конфронтация в Арктика, все пак означава, че с течение на времето някои европейски държави ще трябва да отделят повече от вниманието и ресурсите си на крайния север.

Предизвикателството

Като се имат предвид залозите, европейските лидери не могат да си позволят да се надяват на най-доброто стечение на обстоятелствата и да продължат да работят както обикновено. Следователно правителствата и международните организации трябва да удвоят инициативите за повишаване на осведомеността и изграждане на устойчивост и да започнат да подготвят своите въоръжени сили за предизвикателствата, свързани с изменението на климата, които предстоят.