Икономиката на ЕС работи, когато той пренебрегва правилата си

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Централата на Европейската централна банка

Предвид обстоятелствата икономиката на Европейския съюз се развива сравнително добре. Този успех обаче в момента разчита на това, че ЕС заобикаля собствените си правила, поставяйки под въпрос на първо място колко разумни са те.

Френските Зелени отнесоха много критики, че влязоха в коалиция с партията на крайнолевия Жан-Люк Меланшон за предстоящите парламентарни избори през юни, защото партията на Меланшон е готова да игнорира правилата на ЕС, ако те застанат на пътя на партийната програма.

„Бихме могли да поставим „Европа“ в скоби в името на партията“, коментира Сабин Тилае, депутат от партията “Република, напред!”  на президента Еманюел Макрон, защото официалното наименование на Зелените е „Европа, екология – Зелените“.

Проевропейците имат право да се страхуват от държавите, които едностранно пренебрегват правилата на ЕС, тъй като равните условия, създадени от общите правила, са в основата на функциониращ вътрешен пазар.

Фискални правила и държавна помощ

Въпреки това трябва да се помни, че ЕС като цяло в момента не прилага много от най-основните си правила и може би е още по-добре за него.

Фискалните правила, които налагат ниски бюджетни дефицити и ниски нива на дълг, са прекъснати за трета поредна година и, като се има предвид несигурната икономическа перспектива, изобщо не е ясно дали ще бъдат въведени отново през следващата година.

По същия начин правилата за държавните помощи, които обикновено са център на правото на ЕС за предотвратяване на неравно третиране на компаниите, бяха временно и частично спрени. Първо, това трябваше да помогне на компаниите да преодолеят последиците от пандемията, а сега трябва да им помогне да преодолеят икономическите последици от руската инвазия в Украйна.

Рекордно ниска безработица

През март безработицата в еврозоната достигна 6,8%, което е най-ниското ниво на от създаването на единната валута. Пренебрегването на старите правила позволи на ЕС и неговите държави-членки да реагират бързо на кризите, пред които е изправен, и да поддържат икономиката да работи.

Привържениците на правилата твърдят, че  не са били пренебрегнати, а че те просто са доказали своята гъвкавост.

Общата клауза, която позволява прекъсването на фискалните правила, например, е, строго погледнато, част от фискалните правила. Но ако едно правило  може да бъде игнорирано и нещата да вървят добре без него, човек вероятно трябва да се запита колко разумно е то.

Друго правило на ЕС е мандатът на Европейската централна банка (ЕЦБ), която на теория трябва да бъде фокусирана основно върху осигуряването на ценова стабилност, т.е. поддържане на инфлацията (или дефлацията) под контрол.

Колко устойчиво е това?

Въпреки това през последното десетилетие ЕЦБ направи много повече от това, като осигури благоприятни условия за финансиране на силно задлъжнелите страни от блока и подкрепи слабото икономическо развитие в еврозоната като цяло.

Когато в началото на пандемията президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че финансовата институция „не е тук, за да покрива спредовете (разликата между цена продава и цена купува на всеки търгуем актив)“ на разходите по заеми на страните от ЕС, пазарите реагираха панически и Лагард трябваше да отстъпи. Оказва се, че ЕЦБ играе важна роля в бизнеса.

В момента ЕС изглежда е в безизходица. Най-вече той осъзнава, че старите правила вече не са подходящи за целта, но все още не може да събере политическа воля за създаване на нови. Резултатът е, че той колективно заобикаля собствените си правила.

Това в момента изглежда работи, но ако продължи твърде дълго, целта на европейските правила може разумно да бъде поставена под въпрос, като отвори портите към пътя на Меленшон за национално неподчинение.