Кой има нужда от врагове с приятели като тези в Карлсруе…

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Кой има нужда от евроскептици, когато имате конституционния съд на Германия?

За тези от нас, които преди няколко години отразяваха криза в еврозоната и неубедителния отговор от политическите лидери на ЕС – докато шефът на Европейската централна банка Марио Драги не се притече на помощ – решението на конституционния съд в Карлсруе от вторник (5 май) остави неприятно чувство.

Конституционния съд на Германия, който е със седалище в Карлсруе, посочи, че програмата за закупуване на активи на публичния сектор на ЕЦБ трябва да бъде преразгледана, и че банката не трябва да се разсейва от целите си за ценова стабилност, по съображения за икономически мерки.

Последиците от това са, че ако не бъде удовлетворена, германската централна банка има възможността да се оттегли от програмата на ЕЦБ след три месеца – което би било голям удар за еврозоната.

Решението се отнася за държавния дълг на стойност 2,1 трлн. евро, закупен от ЕЦБ от 2015 г. насам. Съдиите положиха усилия да подчертаят, че той не покрива покупките по време на здравната криза, в това число и новата програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации на стойност 750 млрд. евро.

Но това са подробности.

Произнасянето на съда точно в момент, в който ЕС сглобява така необходимата програма за финансово спасяване след пандемията – от която зависят няколко държави членки – означава намаляване на възможностите на ЕС за икономическо възстановяване.

Съдиите твърдят, че независимостта на ЕЦБ приключва, когато банката започне да се занимава с икономическа, вместо с парична политика. Това не е нещо ново – лидерите на германската централна банка повтарят тази фраза от години. Но е най-малкото наивно да мислим, че двете неща могат да бъдат ясно разграничени.

Още по-зловеща е атаката срещу решението на Европейския съд от 2018 г. относно програмата, като съдиите  от Карлсруе го наричат “неразбираемо” и “надхвърлящо правомощията”.

Най-разочароващото е, че тези атаки не се отнасят до икономиката или до конкретна сума пари. Това е политически акт, чиято цел е да се попречи на ЕЦБ да се държи като нормална централна банка, и да й се навлече усмирителна риза.

Сред ищците по делото са Бернд Люк, бивш евродепутат от крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” и академици, чиято крайна цел е разпадането на еврозоната. Изглежда тази цел се споделя и от съдиите в конституционния съд в Карлсруе.

ЕЦБ сега има завидното задължение да обясни на германските съдии защо програмата ѝ за изкупуване на облигации е пропорционална.

Може би ЕЦБ би могла да предостави на съдиите и оценка на въздействието, която те също поискаха, като посочи икономическата касапница, която можеше (и все още може) да се случи, ако Италия или Испания изпаднат от еврозоната.

Съдът в Карлсруе отново ще бъде тихо игнориран от правителството на Ангела Меркел. Това обаче не е достатъчно.

Истината е, че ако върховният съд в Полша или Унгария беше взел такова крещящо политическо решение, стремящо се да накърни независимостта на европейска институция и да пренебрегне Съда на Европейския съюз, критиките към тях щяха да са бързи и безкомпромисни.