Кой ще плати цената на санкциите?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

EPA/MAXIM SHIPENKOV

Как Европейският съюз може да накаже Русия за евентуално нахлуване в Украйна, като приеме санкции, които обаче да не навредят твърде много на страните-членки? Това е въпрос, който затруднява дипломатите в последно време. В случай, че руското нахлуване започне, решението за санкции трябва да бъде взето много бързо.

ЕС вече наложи различни видове санкции срещу Русия след незаконното анексиране на Крим. Русия отговори с контрасанкции срещу страните от ЕС, включително пълна забрана за внос на храни. По принцип се смята, че санкциите са отслабили руската икономика, но контрасанкциите също причиниха щети на редица страни от ЕС за милиарди евро, особено на тези, които са износители на селскостопански храни, като България.

Санкционирането на Русия не е лесно решение, като се знае, че ЕС разчита на тази страна за приблизително 35% от вноса си на газ. Дребно неразбирателство между Русия и Украйна през зимата на 2008-2009 г. спря газовите потоци и остави част от Европа на студено. Много българи го помнят.

Една от най-тежките западни санкции, предвидени в случай на руска инвазия в Украйна, е изключването на Русия от базираната в Белгия глобална платежна система SWIFT. Тя се използва от 11 000 банки в 200 държави за извършване на трансгранични плащания.

Проблемът, който според информацията ни е бил повдигнат от Германия, е, че Европа не само се нуждае от внос на газ от Русия, но и от възможността да плаща за това. Дори ако бъде въведена алтернативна система за плащания, свързаните с това прекъсвания на газа могат да имат много лоши последици за страните от ЕС.

Но дори ако Западът се откаже от идеята да изключи Русия от SWIFT, в случай на руско нахлуване в Украйна газовите потоци ще бъдат засегнати. Ако конфликтът излезе извън контрол, доставките на руски газ през „Турски поток“ е възможно да останат непроменени, но потоците през украинска територия ще спрат. При липсата на друга алтернатива това би затруднило много решението да се „пожертва“ газопроводът „Северен поток 2“, който в момента се предвижда като може би най-тежката санкция на ЕС.

Западните компании „Бритиш Петролиум“, „Шел“ и „Ексон“ имат дялове в руския нефтен и газов сектор и ще бъдат изложени на рискове, точно както западният банков сектор, който оперира в Русия, и секторът на търговията на дребно. Някои държави от ЕС не подкрепят особено санкциите и затова Путин ухажва техните представители на бизнеса. Дори в САЩ Американският петролен институт, който е най-голямата американска лобистка организация за сондажи за нефт и газ, поиска санкциите да бъдат възможно най-целенасочени, за да се ограничи потенциалната вреда за конкурентоспособността на САЩ.

Косвено, една руска инвазия неизбежно би се отразила върху цените на петрола, в момент в който цените в бензиностанциите вече са много високи в цяла Европа. Това би засилило и инфлацията. А блокада на Черно море може да повлияе на износа на пшеница и царевица от региона и да увеличи цените на храните в световен мащаб.

Като цяло икономическите загуби от очаквания конфликт могат да надхвърлят икономическия спад заради Covid-19, заради който ЕС създаде фонд за възстановяване от 750 милиарда евро.

За да помогнем за единството на ЕС и да направим санкциите и свързаните с тях трудности устойчиви във времето, предполагаме, че ЕС ще се нуждае от инициатива, подобна на този фонд.

Ако планът за възстановяване е и опит да се направи икономиката на ЕС по-благоприятна за климата, новите усилия трябва да са насочени към изграждането на по-надеждна Европа в глобален контекст. Ето как продължава европейското строителство – по трудния път.