Колко да плащаме за ЕС?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Измъчените преговори за дългосрочния бюджет на ЕС, които наподобиха селски пазар, ясно показаха, че лидерите на ЕС вече не се на едно мнение за добавената стойност на блока, потвърждавайки бавния разпад на проекта, за който сигнализира напускането на Великобритания.

След повече от 27 часа преговори 27-те лидери на ЕС не успяха да постигнат споразумение за многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. Още от началото на преговорите тонът на срещата на върха миналата седмица беше зададен от блок от държави нетни платци под името “Пестеливата четворка” (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция).

Интензивните разговори бяха най-вече за това как да се оттегли консервативното предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, докато по-голямата част от правителствата, застъпващи се за по-амбициозен бюджет, отсякоха: “Стига толкова”. Големите различия между лидерите до момента направиха невъзможно насрочването на нова дата за среща на върха.

Според “Пестеливата четворка” проектобюджетът на Мишел в размер на 1.074% от БВП на ЕС (1,094 милиарда евро) трябва да се намали до 80 милиарда евро, разпределени за земеделските производители и кохезионните фондове.

Техният непоколебим отказ да увеличат вноските си може да бъде разбран, само ако това, което получават в замяна е незначително или в днешно време ЕС е просто скъп “аксесоар”.

Но като сравнително малки нации те се възползват повече от общия пазар и търговските сделки на Европа по света, отколкото много други подобни страни.

Според оценка на Европейската комисия през следващия период, единният пазар ще генерира годишни приходи от около 84 милиарда евро за Нидерландия (9,45% от нейния БВП), 35,6 милиарда евро за Австрия (7,85% от БВП), 22 милиарда евро за Дания (6,21% от БВП) и 29 милиарда евро за Швеция (5,31% от БВП).

Размерът на тези държави ги прави неспособни да се справят с неотложните предизвикателства, включително глобалното затопляне, намаляването на глобалната сила на Европа и миграцията, което важи и за всички останали държави членки.

Мишел предложи да се намалят съответно с 14% и с 12% фондовете за селско стопанство и кохезия, в сравнение с настоящия седемгодишен бюджет, за да се финансира дългия списък с приоритети, пред които е изправена Европа. Председателят на Европейския съвет предложи и годишно увеличение с 0,02 евро на глава от населението.

Но лидерите на “Пестеливата четворка” заявиха, че тези разходи са непоносилни за данъкоплатците в страните им. Според предложението на Мишел, Нидерландия ще допринася годишно средно 6,85 милиарда евро (0,83% от БНД за 2018 г.), Австрия 3,64 милиарда евро (0,91%), Дания 2,93 милиарда евро (0,88%) и Швеция 4.39 млрд. евро (0,85%).

Португалия, един от водещите гласове в противоположния лагер “Приятели на кохезията”, ще допринесе с 2,01 милиарда евро към бюджета, значително повече спрямо нейния БНД (0,99%).

Дипломат от една от държавите от “Пестеливата четворка” заяви, че въпросът не е само в парите, а в разбирането за това какво трябва да се финансира на равнище ЕС и какво на национално ниво.

За съжаление лидерите на ЕС не са на едно мнение по този основен въпрос. Някои от тях заявиха, че сред техните избиратели има понижаващ апетит към ЕС, което бе потвърдено и от Евробарометър. Но докато европейският проект все още не е “допечен”, никой не би искал да опита това, което излиза от фурната.

“Все по-близкият съюз” е в застой от години  – все още няма единно мнение как да се завърши паричния съюз или как да се справим с някои от най-големите предизвикателства.

На този фон е почти илюзорно да се вярва, че някои държави биха помислили за приноса си към хазната на ЕС извън това, което получават в замяна от Брюксел.

Но надежда винаги има.

“Да, елементът на транзакцията винаги ще го има”. Всички държави членки се възползват от единния пазар, паричния съюз и свободното движение на хора”, заяви нидерландският премиер Марк Рюте през юни 2018 г.

“Но е също толкова важно ЕС да гарантира сигурността, стабилността и върховенството на закона. Самият факт, че работим заедно, че сме част от този съюз, ни два сила, безопасност и ефективност”.

Гарантирането на тези ценности днес надхвърля разходите, които някои лидери са готови да платят. В този бурен и конкурентен свят пределният процент от БНД не трябва да бъде пречка да останем “по-силни, по-сигурни и по-ефективни”.