Къде бърка енергийният популизъм за нисковъглеродния преход

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Енергийният преход се случва и упоритото противопоставяне и отрицание само ни обрича на изоставане и загуби. [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Хората са скептични, разтревожени или гневни за предстоящите промени в енергетиката. Доскоро мнозина ги смятаха за нещо наложено от Брюксел, от което ще се изплъзнем или на което няма да се дадем. После правителството подкрепи целта на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 година и до 0% до 2050. Стана ясно, че нямаме намерение да се измъкваме.

Юлиан Попов е бивш журналист, бивш министър на околната среда и един от признатите европейски експерти по въпросите на климата, член на борда на директорите на Euractiv България. Препечатваме коментара му от партньора на Euractiv България – “Дневник”.

Целта 0% беше приета от Япония, Южна Кореа, Китай (до 2060). Джо Байдън върна САЩ в Парижкото споразумение и заяви, че също ще приеме целта за климатична неутралност до 2050. Така 2/3 от световната икономика е поела този ангажимент. Очевидно не става дума за брюкселска прищявка.

Скептицизмът и тревогата обаче само нарастват. Никой не казва какво ще правим. Уж експерти, но всъщност просто енергийни популисти, постоянно раздухват тревогата. Какво ще стане, ако утре затворим въглищните централи в “Марица Изток”? С какво ще ги заменим? А през зимата? Къде са соларките, когато спре един блок на “Козлодуй”? Кой ще балансира електроенергийната система? Ясен отговор няма.

Кой и къде греши в дебата за енергийния преход

Енергийният популизъм бърка преди всичко в начина, по който поставя въпроса за енергийния преход. Въпросът “какво ще стане, ако сега спрем Мариците” има много ясен отговор. Ще оставим една трета от страната без ток. Нито въпросът, нито отговорът обаче имат нещо общо с онова, което наричаме енергиен преход. Все едно да попитаме “какво ще стане с това 5-годишно дете, ако го хвърлим в средата на Дунава”. Ще се удави. Нека обаче попитаме “може ли това 5-годишно дете да преплува Дунава след 5 години” отговорът e, “би могло”. (През 1988 година Том Грегъри преплува Ламанша на 11-годишна възраст.)

Въпросът за енергийния преход не може да се разглежда, без да се вземат предвид поне 5 взаимосвързани фактора, които го определят: време, пазар, ефективност, потребление и технологии.

1. Време. Замяната на въглищата е процес, който ще трае 10, може и повече години. Разпръскваната тревога “какво ще правим, ако утре спрат” е неадекватна. “Утре” нищо не би трябвало да спира и никой не го предлага.

В случая с въглищата първият въпрос, който е редно да зададем е защо не започнахме подготовка за алтернативни енергийни решения през 2005 година, когато стартира Европейския пазар на емисии, или поне от 2007 година, когато влязохме в ЕС, и когато на всеки, който мислеше за енергетика му беше ясно накъде горе-долу вървят нещата.

След това трябва да преценим как да наваксаме загубеното време и едва тогава може да правим преценки за това за колко години реалистично може да се проведе преходът. Той всъщност е започнал. За последните 5 години въглищното електропроизводство е спаднало с 22%, без обаче да са проведени значителни реформи в енергетиката, може би с изключение на създаването на независимата енергийна борса.

Отговорът за времето съвсем не е прост. Необходими са икономически и енергийни модели, които да помогнат за развитието на стратегически сценарии и политическите и бизнес решения за затваряне на въглищните централи. Необходима е ясна, но и гъвкава стратегия не само за заместващи мощности, но и за комплексна промяна. Всичко това просто липсва.

2. Пазар. Нито едно решение или прогноза за енергийния преход не биха били смислени, без да вземем предвид развитието на енергийния пазар. Не българския енергиен пазар, а интегрирания европейски, най-вече електроенергиен, пазар.

Електроенергийният пазар постоянно се отваря, либерализира и интегрира. До края на годината българският електроенергиен пазар ще се интегрира с пазарите на Гърция и Румъния. Гърция от своя страна започна интеграцията си с пазара на Италия. После ще се осъществи пазарна интеграция със Западните Балкани, по-късно и с Турция и Украйна. Това е неизбежно.

Каквото и да построим в България, то трябва да е конкурентно в рамките на тази много обширна пазарна територия. Засега всички сметки и прогнози, включително и “експертните”, се правят сякаш интегриран пазар няма и България е остров. Това е несериозно.

3. Енергийна ефективност. България пилее огромни количества енергия. Ние може да стигнем икономическото равнище на Италия и пак да намалим потреблението си на енергия.

Сега България харчи на човек около 2,500 кг петролен еквивалент на година. Италия, Гърция, Унгария, Великобритания харчат приблизително същото количество на човек. Турция, чийто брутен вътрешен продукт е по-висок от този на България, консумира около 1,600 кг п.е. на човек.

Сградният ни фонд е особено неефективен. Това води не само до висок разход на енергия, но и на трудно управляеми пикове на потребление, когато температурите паднат и всички включват реотаните. Масово се чудим кога най-сетне ще намерим добра технология за съхранение на енергия. Добре изолираните сгради, които консумират 40% от енергията, са една от най-добрите технологии за съхранение на енергия. Енергийната ефективност на сградите, уличното осветление, индустрията би трябвало да се сметнат добре, за да имаме представа какъв тип преход можем да реализираме.

4. Управление на потреблението. На практика това е дигитализация на енергийния сектор и превръщане на гъвкавостта на потребление в пазарен продукт. Умното и пазарно управление на потреблението може още да изравни пиковете на потребление и значително да намали нуждата от големи мощности, които да покриват това пиково потребление.

Управлението на потреблението също спомага за много по-ефективното използване на енергията и за изграждане на адекватна зависимост между цена и недостиг или свръхналичност на енергия. Без умно управление на потреблението не може напълно да се развие и енергийният пазар.

5. Технологии. Технологичното развитие на енергийния сектор се движи в момента с много висока скорост и не винаги в предсказуема посока. Преди 10 години никой не очакваше, че фотоволтаичната енергетика ще бъде днес най-евтината или че офшорният вятър би могъл в обозримо бъдеще да стане конкурентен на конвенционалната енергетика. А той вече е.

Сега всички заговориха за водород. Други настояват, че газът ще замести всичко, трети развяват ядрената енергетика като безспорното нисковъглеродно решение. Нито едно монотехнологично решение не звучи сериозно. Новата енергетика вече разчита на десетки различни технологии, техният брой и разнообразие ще се увеличава още. Въпросът за интеграцията на технологиите, бързото им усвояване и участието на страната в тяхната разработка и внедряване трябва да е неотменна част от всеки разговор за енергийния преход.

Едва след анализ и включване на тези пет фактора можем да говорим откъде да вземем енергия и каква да бъде тя. Източниците са десетки, PV соларна и наземна вятърна са само две, макар и най-очевидните и евтини засега, технологии. Възникват много нови технологии, които ще станат част от енергийния ни преход.

Въодушевлението около водорода сега е високо, той няма да замести газа, но несъмнено ще играе важна роля, в прехода. Би било прибързано да казваме каква точно. Биомасата, течните биогорива, биогазът и отпадъците са други недостатъчно използвани източници. Офшорният вятър и още хидроенергийни мощности ще добавят енергиен капацитет. Важна роля може би ще играят наземните и подводните далекопроводи на прав ток. Геотермалната енергия и соларната термална енергия също. Природният газ може да играе роля в прехода, но далеч не такава каквато газовите ентусиасти си представят.

Енергийният преход се случва и упоритото противопоставяне и отрицание само ни обрича на изоставане и загуби. Загубите и пропуснатите ползи за България са вече милиарди, дори десетки милиарди. Нито инатът, нито монотехнологичният ентусиазъм ще ни донесат разумно решение. Енергетиката става все по-сложен сектор, който изисква комплексни дългосрочни решения, а не приповдигнат енергиен популизъм.