Необходими са директни и безвъзмездни плащания към хората

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Хора чакат пред бюро по труда в София на 8 април 2020 г. [Васил Донев/EPA/EFE]

Всички страни повишават ликвидността, като подпомагат безвъзмездно  фирмите и населението и по този начин се намалява отрицателното въздействие на кризата. България трябва да направи същото, пише Румен Гълъбинов.

Румен Гълъбинов е икономист, член на Стратегическия съвет при Президента на Република България.

Националната статистика отчита рязко увеличение на безработните от въвеждането на извънредното положение в страната досега. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) писа за 105 217 новорегистрирани безработни.

Редица икономически субекти изпитват сериозни затруднения, най-засегнати от кризата са малките и средни предприятия, някои от които са застрашени от фалити. В България правителството, за разлика от други страни, не предлага директни и безвъзмездни плащания към хората.

Има само кредити, като за тези кредити за физически лица могат да кандидатстват хора, които са загубили работа и доходи. Кредитите са безлихвени и с гратисен период, но ако кредитополучателят има проблем с плащането по вноските или въобще спре да плаща, тогава кредитът става изискуем и с наказателна лихва.

Хората да си направят добре сметката

В крайна сметка всеки кредит е необходимо да се обслужва редовно и да се връща в определения срок, за да продължи да е безлихвен. Затова, който има нужда от такъв безлихвен кредит, трябва да си направи добре сметката преди да го изтегли.

Представиха се и още варианти за подкрепа към граждани и бизнес, но те отново са свързани с допълнително кредитиране при преференциални условия, като дори част от микрокредитите са алтернатива на мярката 60/40.

В същото време мярката, която предвижда държавата да плаща част от заплатата на служители, е прах в очите на хората. Всъщност няма ясна процедура и критерии за одобрение, като през това време тече задължението за плащане на осигуровки и заплати. И двете страни – работник и работодател, предпочитат съкращенията и регистриране на борсата за безработни. Работодателят няма разходи, а работникът има гарантирано обезщетение за целия период на кризата.

Тази мярка изглежда като имитация и отбиване на номера, Въпросът е дали ще издържи държавата на няколкостотин хиляди нови безработни през следващите месеци. Финансовите институции са на етап приемане на документи и преговори с потенциалните бенефициенти, като дебатът за ефикасността и обхвата на мерките вече е закъснял.

В същото време мерките законодателно са регламентирани по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставят – запазване на заетостта и способността на фирмите да продължат да съществуват.

Ресурсът не стига до нуждаещите се

За съжаление от началото на извънредното положение до момента към гражданите и бизнесa не е достигнал достатъчно финансов ресурс. България трябва да се възползва от започналия процес на пренасочване на инвестиции от Китай към други държави, включително и към Европа. Това дава възможност за привличане на повече инвеститори.

Вече се наблюдават процеси на диверсификация на инвестициите на големите мултинационални компании с цел намаляване зависимостта от доставките на една голяма икономика като китайската.

На този фон влошената икономическа обстановка и повишеното ниво на безработица в страната ще натовари допълнително социалните системи.

От вдигане на забраната за сезонните работници в редица страни от ЕС и Великобритания ще се възползват една част от безработните лица и ще заминат на сезонна работа в чужбина.

Негативните ефекти от кризата ще наложат актуализация в бюджета на здравната каса, предвид извънредните разходи на здравната система, ще намалеят осигурителните вноски в социалните ни системи и данъчните приходи от подоходните данъци.

Необходимо е правителството да изготви стратегически план с бързи мерки по социално икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната.

Ефектът на доминото

Оценките за икономическите щети от извънредното положение в България са притеснителни. БВП на страната вероятно ще намалее с 12-13 милиарда лева или около 10% на годишна база.

Получава се ефектът на доминото – населението по-малко купува, фирмите намаляват производството, транспортните фирми са с по-малко работа, по-малка консумация на електрическа.енергия и горива, туризмът намалява, търговията също.

Много от малките компании ще фалират и е необходимо да бъде увеличена безвъзмездната помощ на домакинства и фирми за да могат да оцелеят. Тъй като износът ще бъде драстично намален, то необходимо е да бъде компенсиран от повишено вътрешно потребление. Вътрешното потребление е най-силния фактор за растежа на БВП, неговият дял е около 70% от БВП.

Всички страни повишават ликвидността, като подпомагат безвъзмездно  фирмите и населението и по този начин се намалява отрицателното въздействие на кризата. На безработните в България трябва да се предоставят големи компенсации, тъй като това са автоматични стабилизатори на потреблението в икономиката.

Трябва много бързо да се погрижим за реалната икономика на България, за производството на храни, за производство на крайни продукти, за внедряване на иновации и привличане на повече преки инвестиции.