Неудобният бизнес на Франция в Русия

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Цените на петрола и газа вече се бяха вдигнали преди войната, но се повишиха рязко след нахлуването на Русия в Украйна. ЕС разчита на Русия за 40% от своя газ и около 27% от своя петрол.

Тази седмица компанията Total Energies се изправи срещу гнева на Яник Жадо, кандидата на Зелените на президентските избори във Франция, който разкритикува петролния гигант, че продължава дейността си на руска земя въпреки войната в Украйна и призова френските компании да се изтеглят от страната.

Жадо стигна дотам, че обвини Total Energies, че е „съучастник във военни престъпления“ в Украйна, преди да каже, че компанията „напълно дискредитира Франция“ в дипломатическия си опит да спре войната, превръщайки я в държавен въпрос.

Ден преди това обаче Total Energies обяви в изявление решението си да спре да купува руски петрол или петролни продукти „най-късно до края на 2022 г.“ – решение, което Жадо смята за недостатъчно.

Главният изпълнителен директор на Total Energies Патрик Пуяне защити позицията на компанията си по радио RTL на 23 март. „Ако решим да спрем вноса на руски газ, не знам как да го заменим, нямаме налични опции“, каза той и добави, че „имат 25-годишни договори и не знаят как да излязат от тях.“

Поради тази причина дейността на компанията се поддържа, при стриктно спазване на политиката на Европейския съюз, който все още не е решил да наложи петролно ембарго срещу Русия. Това означава, че наред с хилядите жертви на войната на Путин в Украйна, голяма френска компания продължава да работи както обикновено, от което руската държава печели и финансира войната си.

Това е  манихейският възглед за ситуацията, но както често се случва по време на война, реалността е по-сложна.

Ръководителят на региона О дьо Франс Ксавие Бертран коментира на 23 март, че „ако утре всички френски фирми, които са в Русия, прекратят дейността си, какво ще се случи? Тяхното място ще заемат руски или международни компании. Това е достатъчно, за да се замислим дали трябва да се оттеглят от Русия, особено след като продажбата на руски нефт и газ в Европа в момента все още е законна“.

Каролайн Мини, старши мениджър на проекти във френския мозъчен тръст La Fabrique de l’industrie, също подчерта последиците за индустрията от забраната за внос на енергия. „Ако останем без руски газ, във Франция ще има ограничаване на газа през зимата на 2023 г. и производителите биха могли да бъдат засегнати първи“, каза тя  в интервю за EURACTIV.

“Освен това газът е суровината за производство на амоняк и следователно за производството на торове, които са важни за зърнените култури и животновъдите. Може да бъде засегнат целият сектор“, добави тя.

Total Energies не е единствената френска компания, която продължава дейността си в Русия. Енергийната компания Engie също е под съмнение за връзките си с Русия. В изявление от 2 март компанията заяви, че „групата няма индустриална дейност в Русия и не разработва инвестиционни проекти там“, въпреки че „през 2021 г. делът на доставките на групата в резултат на дългосрочни договори с „Газпром“ е бил около 20% от глобалните продажби и потребление на газ“.

Total Energies и Engie обаче нямат една и съща стратегия. Докато Total продава петрола и газа, които добива в полза на своите частни акционери, Engie препродава газ само на своите клиенти. Следователно последиците от потенциално изтегляне от Русия не са еднакви. „Engie е по-склонен да се оттегли от Русия, докато за Total това би било по-голям проблем“, коментира Тиери Брос, професор в университета Science Po Paris.

Освен енергийния сектор, който беше широко отразяван в медиите през последните седмици, други индустрии също се разглеждат внимателно. С около 160 000 служители и „повече от 500 френски филиала в различни области (включително 35 регистрирани компании)“, Франция е водещият чуждестранен работодател в Русия, показват данни на френското министерство на икономиката.

Днес компании като банката Société Générale, фармацевтичната лаборатория Sanofi, производителят на автомобили Renault, хранителния гигант Danone и търговецът на дребно Auchan са призовани от редица политици да се оттеглят от Русия.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба дори директно атакува Auchan в Tуитър в неделя (27 март), призовавайки за бойкот на супермаркетите след съобщението на компанията, че ще продължи дейността си в Русия.

На 23 март украинският президент Володимир Зеленски вече призова френските компании да „напуснат руския пазар. Renault, Auchan, Leroy Merlin и други трябва да спрат да спонсорират руската военна машина.

Някои компании, като Renault , ускоряват нещата, докато други, като Total Energies, се ограничават до това, което е строго необходимо за облекчаване на ситуацията.

Според Жадо президентът Еманюел Макрон трябва да нареди изтеглянето на Total от Русия. Но президентът реши друго. На 24 март, на пресконференция след срещата на върха на НАТО, Макрон каза, че френската „позиция е да позволи на компаниите да решават сами“.

„Изборът на ръководителите на тези компании е да оценят според баланса си дейността си, да изберат това, което е подходящо“, добави Макрон.

Напускането на Русия несъмнено може да бъде труден избор от гледна точка на бизнеса, тъй като може да означава загуба на инвестиции, масови съкращения на руски служители, задължение за спазване на договорите… Бизнес мениджърите могат да се почувстват в капан.

Морално обаче въпросът е много по-ясен. Още повече, че, както ни припомни украинският президент в речта си пред френския парламент, „ценностите са по-важни от печалбите“.

Ценностите изграждат репутацията на компаниите.

„Това, което може да се случи, е големите акционери да се оттеглят от Total“,  посочи Брос, като предположи, че големите фондове могат да променят играта и да натиснат Total Energi, да се оттегли от Русия.

Големите финансови играчи, които са известни със склонността си към риск, може наистина да имат последната дума. Междувременно френските корпоративни групи ще оправдават все по-трудно присъствието си в страна, чиито лидери са отговорни за военни престъпления.