Този път нито една мярка няма да е твърде голяма

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.

Борис Джонсън не беше единственият, който беше критикуван, че реагира бавно на социалната и икономическата криза, причинена от коронавируса.

Европейската централна банка също беше бавна в реакцията си. Миналата седмица, Кристин Лагард отбеляза, че не е работа на ЕЦБ да “затвори спреда” или да сведе до минимум разликата в доходността между дълговете, емитирани от силно задлъжнели държави от еврозоната като Италия и референтните облигации на Германия. С това изказване Лагард предизвика скок в доходността на италианските държавни облигации, с което си навлече гняв в Италия

Тази грешка бе частично поправена в сряда (18 март) с обявяването на нова програма за количествено облекчаване на допълнителните 750 милиарда евро, насочена към страните, които са най-силно засегнати от пандемията.

Имайки предвид досегашните си дългове и най-големият брой заразени и починали от коронавирус в Европа, Италия вероятно ще понесе най-големия икономически удар в ЕС. Без координирана държавна намеса милиони европейци ще загубят работата си.

Една от разликите между отговора на кризата, причинена от COVID и кризата в еврозоната от 2008-09 е, че този път всички вярват, че правителствата и централните банки трябва да направят “каквото е необходимо”, за да защитят бизнеса и работещите от най-лошата рецесия. Няма мерки, които да са прекалено големи.

В четвъртък (19 март) в Уестминстър Камарата на общините стана свидетел на сюрреалистична гледка – празно метро и празни рафтове в супермаркетите.

Дори и най-строгите консерватори, обикновено проповядващи икономии, разкритикуваха правителството на Джонсън, че не предлага повече финансова подкрепа на бизнеса и служителите му след като по-рано това седмица правителството представи плановете си да предложи на фирмите над 350 милиарда евро заем, гарантиран от държавата.

Кредитите и изкупуването на облигации очевидно не са отговорът, особено за бизнеса, който се страхува колко дълго ще може да оцелее преди нещата да се върнат към нормалното си състояние. Парите трябва да отиват директно в сметките на гражданите или бизнеса.

Правителството трябва да отмени или отложи събирането на ДДС и други данъци за бизнеса, да предостави субсидии за заплати на фирмите и да предложи универсален базов доход за всички граждани, посочиха депутатите. Много от тях призоваха правителството на Джонсън да се присъедини към Франция, Дания, Швеция, Германия, Испания и Италия за въвеждането на защитата на работното място като условие за държавна помощ на фирмите.

Реалността е, че вероятно ни очаква дълбока рецесия. В момента единственото, за което можем да спекулираме е само колко тежка ще бъде.

Икономисти в САЩ и Великобритания предупредиха за потенциално свиване в размер на 20%, докато страните остават под режим на карантина. След като излязат официалните данни за страните с най-строги ограничения на движение – Испания, Италия, Франция и Белгия – ще имаме по-ясна представа за ситуацията, пред която сме изправени.

Междувременно политиците трябва да помислят не само с колко да подкрепят гражданите, а как да го направят, за да опазят гражданите и бизнеса от пропастта.