Хамилтън срещу коронавируса

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.

COVID-19 е най-сериозната криза, с която Европа се e сблъсквала след Втората световна война. Това послание дойде от множество държави членки през последните дни. В допълнение към тревожния брой жертви, европейската икономика върви към състояние “като по време на война”.

Европейските лидери използват военния жаргон не само в реториката за борбата с вируса, но и предприемат безпрецедентни мерки: Европа затвори външната си граница, фискалните правила на съюза бяха “поставени на пауза”, а страните членки приемат стимули, невиждани дори по времето на Голямата рецесия.

Европа се нуждае от нов план “Маршал”, както в следвоенните години, за да възстанови икономиките си, заяви ОИСР, организацията наследник на онези, които са работели по плана на САЩ в Европа преди няколко десетилетия.

В основата на плана би могло да влезе съвместното емитиране на дълг – забранения плод, който обаче в тази ситуация изглежда достъпен.

Споразумението за фискалния стимул може да бъде постигнато още през тази седмица, тъй като лидерите и финансовите им министри са готови да се опитат да постигнат споразумение за формата и размера на дълга.

Нови инструменти за спасителния фонд на ЕС (ЕМС) като кредитни линии с “леки” условия и продажба на “коронаоблигации”, ще бъдат сред вариантите. Всичко това се обсъжда, въпреки факта, че временните еврооблигации все още са трудни за преглъщане от някои страни, особено от Германия и Холандия.

Рядко обаче може да има по-ясен пример за европейска солидарност. Тази криза не беше предизвикана от безразсъдното харчене на Юга, а от непредвиден шок, който засяга всички и е извън контрола на правителствата.

И все пак солидарността е в недостиг – като маските и респираторите.

Еврооблигациите са дългогодишна битка не само за федералистите, но и за тези, които предупреждават за рисковете от незавършения икономически и паричен съюз.

В разгара на кризата с еврото през 2012 г., противниците на еврооблигациите се бориха срещу мнозина, които призоваха за емитиране на общ дъл в еврозоната. Nein “докато съм жива”, заяви Ангела Меркел.

Но германският канцлер сега призна, че настоящата ситуация е надминала Голямата рецесия и може да се сравни само с годините след войните.

След гражданската война САЩ също решиха да обединят дълга на своите 13 първоначални колонии.

Министърът на финансите Александър Хамилтън убеди Джеймс Медисън и Томас Джеферсън от Вирджиния за необходимостта от издаването на държавни облигации. В замяна столицата преминава към южните щати.

Компромисът, постигнат по време на вечеря, сега популярен благодарение на едноименния мюзикъл, е един от любимите исторически моменти на автора на тази статия (не можах да не напиша за него и по време на кризата с еврото).

Както в онези дни от другата страна на Атлантика, това, което днес е заложено на карта, не е само събирането на пари от инвеститорите. Мнозина подлагат на съмнение европейската солидарност, която до момента не се вижда на преден план на фона на тежката криза.

След като държавите членки обърнаха гръб на молбите за помощ от Италия и Испания, вакуумът се запълва от Китай и Русия.

“Духът на солидарността сега е по-важен от всякога”, публикува в Туитър в еврокомисарят Стела Кириакидес в неделя.

“В тeзи трудни времена трябва да се цени най-вече принципа на солидарност, на който е основан и европейският проект“, написа управителят на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос през почивните дни.

Облигациите на Хамилтън спасиха от фалит първия републикански експеримент в съвременната история преди да стъпи здраво на земята. Лидерите на ЕС трябва да научат този урок и да преразгледат старите табута. “Коронаоблигациите” са най-силният сигнал, че Съюзът е готов да вдъхне нов живот в замиращата европейска солидарност.