Ценообразуването на CO2 за сградите и транспорта е необходимо, ако се направи добре

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

В Полша почти половината от всички сгради все още се отопляват с въглища, а 70% имат много нисък стандарт на енергийна ефективност, пише Йоана Маковяк-Пандера [ Peter Brewer / Shutterstock ]

Без да се определят цените на емисиите на въглеродния диоксид от сгради и транспорт, Европа ще пропилее целта си за понижение с 55%. Тя обаче трябва да е наясно с политическите и обществените рискове, особено в страни като Полша, пише Йоана Мачковяк -Пандера, главен изпълнителен директор на полския мозъчен тръст Forum Energii.

Европейската комисия представи предложение за регламенти на ЕС, които да помогнат за постигане на целта за намаляване на емисиите с 55% през 2030 г. Един от ключовите елементи в пакета “Готови за 55“ е прилагането на механизъм за таксуване на емисиите на CO2 от сгради и транспорт.

Това предложение предизвика противоречия сред политиците и екологичните организации за евентуалното му въздействие върху обществото на ЕС. Само че без ценообразуването на CO2 в тези сектори няма да стигнем до 55%-но намаление. Въпросът е как да се проектира механизмът така, че да спечели политическото признание на всички държави -членки?

За много страни, включително Полша, този дебат ще бъде неудобен. От 2005 г. насам емисиите в Полша са намалели само с 5%, а в транспорта те дори са се увеличили. Това има отрицателно въздействие върху климата, но също така плащаме за замърсен въздух, влошаване на околната среда и нашето собствено здраве.

От икономическа гледна точка външните разходи се поемат от обществото като цяло, независимо от това кой замърсява и кок взема решения. В Полша годишните  разходи възлизат средно на около 2000 евро на жител (данни от Министерството на труда и социалната политика ).

Държавите с по-ниско ниво на развитие плащат средно повече от по-богатите. Без да се отчитат разходите за здраве и околна среда в цената на енергията или горивата, все още е ефективно да се купуват котли на въглища за отопление на домовете и да се внасят стари дизелови  коли  от “запад“.

Намаляването на емисиите в транспорта и сградите е от съществено значение, ако ЕС иска да постигне 55% намаление на емисиите до 2030 г. Въвеждането на ценообразуване на разходите за емисии за сгради и транспорт в светлината на приетите цели за неутралност на климата е от съществено значение, но как да го направим? Трябва да се вземат предвид всички политически рискове.

Първо, въвеждането на единна цена може да попречи на декарбонизацията, ако цената на емисиите е твърде ниска в транспорта и изключително висока за сградите. В Полша почти половината от всички сгради все още се отопляват с въглища, а 70% имат много нисък стандарт на енергийна ефективност.

Въпреки че има план за замяна на черното гориво с по-чисти форми на отопление до 2030 г., около 2025 г., когато механизмът за таксуване на емисиите влезе в сила, много жилища все още ще се отопляват не само с газ, но и с въглища. Ако приемем, че цената на CO2 е 50 евро, цената на 1 MWh газ ще се увеличи с около 12 евро.

Това означава, че потребителите ще плащат около 100 евро повече за газ за отопление на  къща от 150 квадрата от среден енергиен стандарт. В подобна сграда, отоплявана с въглища, цената ще се повиши с 450 евро. Струва си да си припомним, че в Полша повечето сгради, отоплявани с въглища, се обитават от хора от селата с по-ниски доходи.

Вторият основен риск е именно несъответствието в нивата на доходи между държавите -членки на блока. Приетите решения трябва да включват механизъм за справедливо разпределение на разходите, включително подкрепа за по-малко заможните части на обществото. Новият социален фонд е движението в правилната посока.

Трети рисков фактор при въвеждането на механизъм за ценообразуване на CO2 за транспорта и сградите може да бъде страхът от бързо покачване на цените на емисиите на CO2. Увеличението на цените в схемата за търговия с емисии на ЕС не е далечен спомен: само през последната година цената на квотите се е увеличила със 150%.

Липсата на прекъсвач за предотвратяване на бързото нарастване на разходите може да доведе до вълна от социално недоволство. Тя може да се превърне и в гориво за популистите и следователно да възпрепятства прехода.

И така, как трябва да работи новата система за търговия с емисии за сгради и транспорт?

Необходимо е да има два отделни стълба за сгради и транспорт поради разликата в разходите за намаляване на тон CO2 в тези сектори. Цените на надбавките трябва да започват от по-нисък таван и да се покачват поетапно с определени минимални и максимални стойности.

Това е важно, за да се избегне ценовият шок от увеличаването на разходите за топлинна енергия и транспорт при въвеждане на регулация.

Страните от блока, които са в по-добра изходна позиция (по-ниски средни емисии и по-високи доходи) могат да въведат допълнителни такси за емисии съгласно единни правила на национално ниво.

Всички финансови ресурси, генерирани от новата система, трябва да се използват за преразпределение към домакинствата, което ще изравни условията за участие на гражданите с различни нива на доходи в Зелената сделка.

Мерките трябва да включват социално подпомагане, включително субсидии за разходи за енергия (за домакинствата) – но преди всичко подкрепа за енергийна ефективност – подмяна на източници на отопление, развитие на обществения транспорт и електромобилност.

Създаването на социален фонд, както беше обявено от вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс, е важно и необходимо, но не е достатъчно.

ЕС трябва да разработи общи принципи за борба с енергийната бедност и да вземе този въпрос много сериозно. Липсват унифицирани дефиниции, мониторинг на явлението и ефективни инструменти. Полша, както и много други страни, определящи бедността като основна бариера за трансформацията, все още прави твърде малко, за да реши ефективно този проблем.

Предстоят ни много важни месеци на преговори за прилагането на пакета “Готови за 55“. Без намаляване на емисиите от транспорта и сградите ще бъде невъзможно да се постигне целта за неутралност на климата.

Нуждаем се от механизъм за ценообразуване на разходите за емисии в тези сектори, но е много важно новите разпоредби да бъдат въведени с голяма чувствителност към обществените проблеми. Без внимателното въвеждане на регламентите, Комисията може да изхвърли бебето с водата от коритото.