Доц. Инджов: Пеевски няма да се откаже скоро от медиите си

Доц. д-р Иво Инджов

“Зависимите медии успяват да манипулират част от общественото мнение като налагат три лъжливи тези – че няма нужда от предсрочни избори, защото редовните са скоро, че протестът е „платен“ от олигарси, които властта иска да тикне в затвора и че зад протеста стоят Радев, Нинова и русофилите, а крайната цел е установяване на президентска република и едва ли не марионетен на Кремъл режим“. Това казва доц. Иво Инджов, който е експерт по политически комуникации и преподавател по журналистика във Великотърновския университет в интервю за EURACTIV България.

Според него е възможно Делян Пеевски в един момент може да се откаже от медиите си, но това няма да е скоро.

„Този бизнес не носи печалба на съответните търговски структури, а се използва най-вече за търговия с влияние. Когато отпаднат основанията за този особен вид търговия, бизнесът ще стане безинтересен“, коментира експертът. Той напомни, че след фалита на „Лафка“, която помагаше за разпространяването на медиите на Пеевски, държавата се нагърбила с дистрибуцията и разпространението на онова, което е останало от българската преса. „Така на практика държавата пое бремето на един вече станал губещ бизнес“, обясни Инджов.

“В кохортата на зависимите медии има две телевизии с национален обхват, сайтове с голяма аудитория, няколко всекидневника – тяхното влияние не трябва да се подценява. Те дезинформират за протеста, охулват лидерите му, доколкото такива има и се опитват да рамкират младите протестиращи като хора като опитни мишлена на задкулисни кукловоди“, коментира той.

По думите му главният прокурор има солиден медиен гръб, който му носи комфорт от страна на медиите на Пеевски и проправителствените медии, а на опонентите му – охулване

„С действията и бездействието си – например срещу други знакови олигарси на прехода, прокуратурата подсилва убеждението сред критично мислещите граждани, че в България се води не война за отвоюване на държавата, а битка за преразпределяне на бизнес територии в нея. Създава се силно усещане за политизиране на дейността на прокуратурата, за превръщането й в пропаганден отдел на премиера Борисов. Засега главният прокурор е влязъл успешно в образа на ранния Бойко Борисов, когато настоящият премиер беше главен секретар на МВР и печелеше сърцата на своите почитатели с фрази като „Ние ги хващаме, те ги пускат“, казва доц. Инджов.

Няма шанс за нова медийна нормалност

Експерът не вижда шанс в краткосрочен план медийният сектор в България да се нормализира.

„Една част от медиите са в ръцете на медийни барони като Делян Пеевски и Кирил Домусчиев и имат ясна, дори агресивна проправителствена линия. Тя се съчетава с редакционна политика на омаскаряване на противниците на властта. Но има и куп други медии, които провеждат конюнктурна редакционна политика, в полза на силните на деня. Тези изкривявания на основните функции на медиите в България са резултат от двойната им зависимост – от един малък рекламен пазар и нарастващата роля на държавата за оцеляването им. Рекламните потоци в България не могат да осигурят стабилност и предвидимост за развитието на медиите. Освен това пазарът се свива чувствително при всяка по-сериозна криза“, обясни той.

Доцентът напомни, че рекламата продължава да изоставя класическите медии и „все по-уверено колонизира дигиталното пространство“. Големият пай от дигаталната реклама отива в ръцете на „Фейсбук“и „Гугъл“.

„За да оцеляват, медиите съкращават персонал и стават все по-зависими от различни форми на държавно и общинско финансиране, но също така и от съмнителни спонсори. Те по правило симпатизират на управляващите и често имат  бизнес, напълно зависим от властта. Някои медийни организации оцеляват с помощта на финансиране от фондации – например с грантове от „Америка за България“. Сайтът „Биволъ“ например е първопроходец в събирането на дарения от читателите за целите на провежданите от него разследвания. Но, както е казал народът, една птичка пролет не прави. Грантовото финансиране обаче е по-скоро изключение, а дигиталните абонаменти и краудфъндингът трудно ще се наложат в България в близките години“, смята той.

Ключът е в държавата

При това положение, макар и да звучи парадоксално, спасението на българската журналистика може да дойде, поне частично, от държавата, казва доц. Инджов.

Според него държавата трябва да отделя средства за подпомагане на качествената журналистика. Тези фондове трябва да бъдат разпределяни от независим комитет с максимално широка представителност от средите на журналистите, медийните неправителствени организации, преподавателите по журналистика, медийни изследователи и авторитетни публични фигури.

„Представям си този комитет, който ще решава за публичното финансиране на медиите, като публичен СЕМ, само че с много по-различни функции, една от които трябва да бъде  подпомагане на качествени журналистически програми, продукти, проекти, обучения и т.н.“, казва той и напомня, че в развитите западни демокрации вече се обсъждат идеи за създаване на такива фондове.

Според Инджов с държавни пари трябва да се подпомага конкретно качествено журналистическо съдържание, а не дадена медийна организация.

Последни в ЕС?

„Класацията на „Репортери без граници“ има голямо политическо влияние в цял свят, но същевременно страда от методологически дефицити. Очевидно един от тях е субективният момент в оценката на експертите за медийната ситуация в съответната страна“, коментира доц. Инджоев.

„С оглед на силните авторитарни тенденции в страни като Сърбия, Косово и други, които слагат силен отпечатък и върху медийния пейзаж, не считам, че 111-тото място на България е оправдано. Що се отнася до паралела с Унгария с автокрацията на Орбан и рестриктивното й медийно законодателство, той трябва да бъде много по-нюансиран. Да, натискът на властта върху медиите в Унгария, много от които бяха изкупени от близки до Орбан олигарси и вкарани под шапката на медийна фондация, е много по-силен, отколкото в България. Но гражданското общество и демократичната журналистическа култура в Унгария са много по-витални“, казва медийният експерт.

Той напомня, че през юли над 80 журналисти от водещия новинарски сайт „Индекс“ демонстративно са напуснали заради открития опит за натиск над изданието от страна на близкия до Орбан нов собственик на фирмата, която контролира рекламите и приходите.

„За да подкрепят журналистите в Будапеща на протест излязоха хиляди в защита на свободата на медиите. В България все още сме далеч от такива ярки знаци на журналистическо самосъзнание, а гражданите тепърва се учат да протестират за независимостта на медиите, разбирана като основна демократична ценност, а не като елемент от политическото противоборство. В крайна сметка, според мен представянето на България в класацията на „Репортери без граници“ отразява много точно тенденциите за влошаване на медийната ситуация, вкл. нарастването на политическия натиск върху медиите, на зависимостта им от държавно и общинско финансиране, и на насилието над журналистите. Тази ранглиста обаче би могла да бъде много по-прецизна в конкретиката на оценките“, обяснява доц. Инджов пред EURACTIV.