Механизмите за влияние в медиите вече са по-изтънчени

Антоанета Николова [Личен архив]

Докладът „Невидимата ръка на медийната цензура“ на базираната в Брюксел организация „Инициатива за свободни медии на Балканите“ (BMFI) беше представен в средата на октомври. В него отчасти се повтарят известни факти, включително от годишния Доклад относно върховенството на закона, представен от Европейската комисия, предварителните отчети на наблюдателите на изборите у нас от ОССЕ или класацията на „Репортери без граници“.

Основните изводи са, че медийният пазар в България е доминиран от малък брой влиятелни играчи, много от които са свързани с правителството, а макар и в парламентарна опозиция ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са успели да съхранят контрол над медийния пазар и особено върху обществените медии. Основният регулаторен орган – Съветът за електронни медии (СЕМ), не може да осигури прозрачност на медийния пазар, защото е „уязвим от държавния контрол и влиянието на партия ГЕРБ, която помогна за избирането на настоящия му състав“.

„Дневник“ изпрати въпроси на директора на организацията Антоанета Николова, която е дългогодишен журналист, работила за български и чуждестранни медии. До 2020 г. беше кореспондент на „Нова телевизия“ в Италия, но тогавашните шефове на медията – братята Кирил и Георги Домусчиеви, прекратиха договора й след отразяване на посещение на главния прокурор Иван Гешев.

Кое за вас е най-ключовото послание на доклада на „Инициатива за свободни медии на Балканите“ (BMFI)

– Сериозни и престижни организации от години следят и документират епизоди на атаки срещу журналисти било то физически, съдебни или трудови. Овладяната медийна среда на Балканите е предмет на няколко научни труда и се индексира всяка година, но липсва методично проучване на техниките, с които политическите кръгове контролират медиите, а там е заровено разковничето.

Изследвахме ситуацията в три типа държави; страна – членка на Европейския съюз (ЕС), каквато е България, Сърбия, която е в процес на преговори за членство в съюза, а Северна Македония чука на вратите на Брюксел, за да започне преговори. Три страни на три различни етапа по пътя на евроинтеграцията. Но и трите гравитират около дъното на индекса на „Репортери без граница“ за медийна свобода в Европа. И в трите засякохме еднакви механизми за подчинение на медии и контрол над наратива: слаби закони за медиите и неефективни регулаторни органи, контрол на разпределението на средствата и неясна собственост.

И в трите страни политици и правителства контролират частните медии чрез афилирани или подставени собственици. Овладяно е дори разпределението на реклама и дистрибуцията, което би трябвало да е на пазарен принцип. Медиите се контролират с механизми, останали в сянка, а и това са което ние нарекохме ‘Невидимите ръце на цензурата“.

Не е непременно необходимо министър, премиер или някой от негово име да вдига телефона, за да окаже натиск. Разработени са по-изтънчени механизми за влияние, разработени са от години техники, чрез които се осигурява удобна медийна среда и без нужда от постоянен пряк натиск.

Това може да е една рейтингова агенция за телевизиите например, разпределение на субсидиите или комфортни закони.

Защо например е важно да се осигури „удобна“ рейтингова агенция за телевизиите? Ами защото от рейтинга зависи цената на рекламното време, а ако една телевизия няма рекламодатели, не може да предложи професионална работа. При по-внимателен анализ се вижда как и кога са се завишавали рейтинги на определени телевизионни програми в България например.

Как да се разчита на независим регулатор на медиите като назначенията в СЕМ рефлектират разпределението на квотите във властта. И в двата доклада за върховенството на закона Европейската комисия наблегна на СЕМ. Европа не финансира директно медиите, а дава възможност на правителството да ползва европейските пари като инструмент в своя полза.

В България все още има партии, които си имат телевизионни канали и няма закон, забраняващ на политик на притежава медия. В Италия например Берлускони трябваше да се откаже от медиите си, когато стана премиер. В САЩ и Европа политиците прехвърлят собствеността си на blind trust (управляващ орган, който поема пълния контрол) или ги продават.

Докладът включва познати констатации, но някак ги назовава по-конкретно. Срещнахте ли се с представители на някоя от институциите, включени в анализа, и какво коментираха те?

– Екипът ни работи няколко месеца и проучи документи, архиви и регистрации, разговаря с преки участници и експерти, подготви доклада и го подложи, както се прави, на независим фактчек. Специално за България трябваше да се проверява много внимателно, за да се избегнат скрити и явни пристрастия на някои от интервюираните.

В Сърбия има организирана независима журналистическа организация, каквато е NUNS, анализираща от доста време методично медийната среда във всичките й аспекти, които споделиха с нас. Въпреки, че срещу тях е почти цялата държавна и частна медийна машина, работеща в услуга на някогашния министър на Информацията от времето на Милошевич и настоящ президент Александър Вучич. Вучич е овладял много ловко медиите и притиска неудобните конкуренти, като се опитва да ги изтика от пазара.

На сръбския медиен пазар се сблъскват и геостратегически интереси, отразяващи се на пазара на комуникациите и медийната собственост. Някои от играчите на медийния пазар на Балканите работят с големи китайски и руски пари.

Какъв очаквате, че би бил ефектът на доклада?

– BFMI мониторира развитието на пазара и работи, за да информира правителствата и институциите.

Докладът е предназначен предимно за институциите, които могат да повлияят и окажат натиск да се регулира и подобри медийната среда, както и за да послужат на анализатори и инвеститорите за региона.

Президентът на Европейския парламент Давид Сасоли специално се ангажира в подкрепа на работата на BFMI и доклада, а рядко лидер на европейска институция се ангажира лично и поименно.

По време на дискусията в Брюксел за лансирането на доклада участниците отбелязаха, че всъщност България започва да слиза в индекса за медийна свобода след присъединяването й към Европейския съюз (ЕС), което е силен сигнал към Брюксел. Бившият директор на Би Би Си Питър Хорокс, който е в управителния съвет на BFMI и в британския орган за регулация на медиите Ocfom, направи тъжна констатация по време на дебата за доклада в Брюксел. Той е директорът, който е подписал решението за затваряне на секциите за Източна Европа, считайки, че в тези страни демократичният процес е станал необратим, а в същност нещата се влошиха.

Кой според вас е най-големият проблем на медийната среда в България?

– Контролът на медиите се обуславя от собствеността на медиите и регулацията, а за да се отсече главата на змията трябва да се разпознаят техниките.

Почти нито една от политическите партии, участвала в последните парламентарни избори, не включи темата за разпределянето на държавни средства към медиите. Как си обяснявате това?

– Политическите формации избягват темата, защото се адаптират към удобството на овладяна медийна среда.

Ако медиите работят независимо, който и когато да дойде на власт ще трябва да се отчита пред тях. Иначе просто се заменя един политически играч с друг, който ползва същите инструменти на контрол.

Добре отрегулирана медийна среда гарантира динамика на медийния пазар и позволява навлизане на инвеститори в крак с новите технологии и тенденции. Да си припомним, че най-добрият период за медиите в България беше, когато на терена имаше и чуждестранни играчи като „Нюз корпорейшън“, „Ханделсблат“, групата ВАЦ и т.н.

Бъдещето на медиите е тясно свързано с нови технологии, които ако подминат или останат под контрол на политици и неясни собственици, обричат професионалната журналистика на рудиментална борба за оцеляване. Следващото представяне на доклада се планира във Вашингтон и в Берлин след формирането на новото германско правителство.