Темата за медиите трябва да влезе в предизборния дебат

Павол Салай, регионален координатор на "Репортери без граници" за Европейския съюз и Балканите. [Biela vrana/Citbor Bachraty]

От международната организация “Репортери без граници”, в чиято класация България заема 111-о място по свобода на медиите, публикува през миналата седмица за първи път предложение, което е отправила към правителството на Бойко Борисов за създаване на независима комисия за свобода на медиите в България.

Причината то да стане публично, е че въпреки поетия ангажимент, няма никаква реакция от страна на правителството. За тази идея стана известно на международната конференция, която евродепутатът Елена Йончева организира преди дни съвместно с EURACTIV България. По време на конференцията координаторът на “Репортери без граници” Павол Салай разказа за срещата с Борисов през декември миналата година и за това, че липсата на реакция ясно показва и липсата на воля за промяна на влошаващата се медийна среда.

EURACTIV препечатва разговора на редакционния си партньор “Дневник” със Салай по тази тема, както и по мерките, които Европейската комисия предвижда за медиите.

 

Какво е значението на факта, че “Репортери без граници” направиха публично своето предложение към българските власти за създаването на независима комисия за подобряване ситуацията с медиите в България?

“Репортери без граници” реши да разкрие това предложение, което отправихме до премиера Бойко Борисов, защото за 7-те месеца откакто е направено нямаме никакъв отговор от правителството. То беше отправено след среща с господин Борисов, на която той изрази интерес към подобна стъпка. По-рано България вече беше подписала Международното сътрудничество за информация и демокрация, пуснато/разпространено от “Репортери без граници”.

За съжаление към днешна дата трябва да констатираме, че на правителството очевидно липсва политическа воля да подобри медийната свобода в България и да уважава поетите международни ангажименти.

За сметка на това ситуацията с медийната среда в България се влошава все повече. Един от многото примери е полицейското насилие срещу журналисти по време на антиправителствените протести. Един от тези случай е този на журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан, беше му отказан достъп до адвокат – все нарушения на свободата на медиите, а по случая му няма проверка и разследване, както и наказани служители.

В тази ситуация ние публикувахме предложението, за да може да допринесем за публичния дебат за медийната свобода в България. Ще бъде добре ако различните медийни и политически участници вземат становище по това предложение и така да направят медийната свобода основен акцент в предстоящия дебат преди парламентарните избори през пролетта.

Какви бяха ангажиментите, които премиерът Бойко Борисов пое към “Репортери без граници”?

– На срещата с “Репортери без граници” през декември 2019 година министър-председателят пое ангажимент да прегледа предложението ни. Ние го изпратихме през март 2020 година.

На срещата през декември 2019 година ние настояхме правителството да предложи законови изменения, които да бъдат основа за подобряване на медийна плурализъм и редакционна независимост на медиите в България и с които да се забрани конфликта на интереси и политическото използване на медиите.

“Репортери без граници” очерта и други проблеми на медийната среда в България – липсата на независимост при обществените медии, правителствения натиск към медиите, негативната практика някои собственици да използват своите медии за политически цели, липсата на прозрачност на медийната собственост и разпространението, юридическото преследване срещу журналисти и издатели, физическите заплахи, липсата на стандарт при използването на политическата реклама.

“Репортери без граници” изрази съжаление и за решенията на правителството да подкрепи избора на главен прокурор, който се отличи с отмъстителни коменари към журналисти (бел. ред. Иван Гешев) и назначението на нов директор на обществената телевизия (бел. ред. Емил Кошлуков), които уволни журналисти, за това, че са прекалено независими. Бяхме критични и към кризата в Българскто национално радио.

Част от участниците в конференцията, организирана от евродепутата Елена Йончева, се обединиха около становището, че законодателството не е толкова голям проблем, колкото е върховенството на закона. Как предлагана от вас комисия ще може да се вмести в тази ситуация?

Този въпрос има две страни.

Вярно е, че върховенството на закона в България е слабо, което означава, че съществуващите закони не се прилагат или се прилагат избирателно и че правораздавателните институции не защитават основни права, а даже ги потискат.

Но е също вярно, че законодателната рамка е непълна или дори лошо изготвена. Пример в тази насока е т.нар закон “Пеевски”, който се проваля в това да направи публично разпределението на европейски средства към медии, въпреки че това е и една от целите, прокламирани от закона.

Освен това, задължавайки доставчиците на медийни услуги да декларират приходи от публично финансиране, законът налага допълнителна административна тежест на малките и независимия медии и рискува да заплаши техните контрибутори, които трябва да бъдат разкрити.

За да подобри свободата на медиите, България трябва да измени регулаторната рамка за обществените медии и съдебната защита на журналистите, например. комисията, предложена от “Репортери без граници”, е предвидена като първа стъпка в реформирането на законодателната и регулаторната рамка. На следващ етап, препоръките на тази комисия трябва да бъдат обсъдени от парламента и от експерти. Такъв дебат е необходим, за да могат бъдещите нови правила да бъдат точни, ефективни и устойчиви в дългосрочен план.

Решенията за свободата на печата могат и ще идват от Европейския съюз и други международни организации, но те също могат и трябва да идват от националните органи, които носят най-голямата отговорност за правоприлагането.

Според евродепутата Елена Йончева в бюджета на Европейската комисия трябва да бъдат заделени средства за разследваща журналистика, но средствата не трябва да бъдат разпределяни през националните правителства, а чрез международни организации. Какъв е вашият коментар на подобно предложение?

Съгласен съм, че относно такава чувствителна сфера като разследващата журналистика, националните правителства не трябва директно да разпределят финансиране. Лош пример е разпределението на европейските фондове. Най-важното е подобно финансиране да бъде разпределяно по честен и прозрачен начин.

Какъв е вашият коментар на идеята в европейския екшън план за демокрация да бъде включен план срещу преследването на журналисти и издатели по съдебен ред?

Подобни дела са използвани от политици и други заинтересовани групи, както в България, така и в Европа с основна цел да тормозят и сплашват журналисти чрез различни юридически процедури. Приветстваме, че Европейската комисия разработва екшън плана за демокрацията и че в нея този проблем ще бъде адресиран.

Смятам, че основната цел на този план трябва да бъде комисията да предложи директива срещу това явление, европейски акт, който впоследствие да бъде транспониран към националните законодателства. Според “Репортери без граници”, тази директива трябва да включва превантивни мерки и санкции.

Преди такава директива да влезе в сила обаче тя трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и Европейския съвет, а това ще отнеме години. Затова предлагаме други мерки – регулярен мониторинг на дела срещу журналисти и издатели, финансова помощ за журналисти, които са жертви на такова преследване или общи правила за правна помощ за такива журналисти.