Албания, Македония и Сърбия правят малък Шенген

Албанският премиер Еди Рама, сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Северна Македония Зоран Заев (от ляво надясно) се срещнаха в Нови Сад на 10 октомври. [BETAPHOTO/DRAGAN GOJIC/DS]

Докато чакат да бъдат приети в ЕС, Албания, Северна Македония и Сърбия решиха да подобрят сътрудничеството си, като сформират т. нар. малък Шенген.

Идеята за сближаване на страните от Западните Балкани беше лансирана по време на регионална среща на върха в Триест през 2017 г. Тогава държавните лидери договориха план за действие за регионална икономическа зона.

Премиерите на Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев и сръбският президент Александър Вучич подписаха декларация за намерение за установяване на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали между трите държави. Срещата беше в четвъртък в сръбския град Нови Сад.

Очаква се малкият Шенген да започне да функционира през 2021 г. Тогава хората от трите държави ще могат да преминават границите между тях “най-много” с лична карта, обясни Вучич.

Инициативата е отворена за останалите шест държави от Западните Балкани, подчертаха тримата лидери и приканиха Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово да се присъединят към тях. Рама обясни и че това е причината в целия текст на декларацията да се говори за шестте държави от Западните Балкани.

Вучич каза, че и останалите три страни са поканени в малкия Шенген, независимо от различията им в признаването на независимостта на Косово. Той подчерта, че Сърбия иска да развие добри отношения и да премахне административните бариери в региона, а различията в Косово нямат нищо общо със свободната търговия и движението.

Косово обяви независимост от Сърбия преди 11 години. Към днешна дата тя не е призната от Сърбия и Босна и Херцеговина, както и пет от страните в ЕС и от почти половината от държавите в ООН.

“Това, че имаме различия за Косово и че тези две държави са признали неговата независимост, няма нищо общо с потока от стоки, хора, услуги и капитали”, каза Вучич в отговор на въпрос дали към Косово има покана за присъединяване към малкия Шенген.

Всички държави от Западните Балкани са напът към ЕС, макар и на различни етапи. Черна гора и Сърбия са единствените, които са започнали преговори за присъединяване. През май Европейската комисия препоръча започване на преговорите с Албания и Северна Македония. Решение за това се очаква на срещата на Европейския съвет на 17-18 октомври.

Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са една от предпоставките за членство в ЕС.

По думите на Заев никога не е било трудно да се разговаря с държавите от ЕС, но е крайно време страните в региона да направят нещо и в свой интерес. “ЕС е добре дошъл, но тази инициатива е фокусирана върху интересите на страните в региона”, каза македонският премиер.

Рама допълни, че Брюксел няма пръст в инициативата за малък Шенген. “Целта ни е да сме част от по-голямото европейско семейство, но докато те имат своите проблеми, ние не можем да бъдем заложници на миналото или някои разногласия… Ние не сме приоритет на ЕС. Трябва ние да се направим приоритет, и то не само нашите три страни, но всичките шест държави в Западните Балкани”, каза Рама.

Следващата тристранна среща е насрочена за 10 ноември в Охрид. Тогава трябва да бъдат представени конкретни стъпки за материализирането на мини шенгенското пространство.

Няма нова Югославия

Сръбският вицепремиер Зорана Михайлович каза, че малкият Шенген не е заместител на членството в ЕС, нито е създаването на нова Югославия или пряк път до реализиране на националистически проекти на Балканите.

Според нея мини шенгенската декларация е доказателство, че Албания, Северна Македония и Сърбия са неделима част от обединена Европа, която е целта на всички страни от Западните Балкани.

Генералният секретар на “Европейското движение в Сърбия” Сузана Грубешич приветства декларацията. “В ситуация, в която ЕС се справя със собствените си проблеми и вероятно отлага началото на преговорите с Албания и Северна Македония, е важно да се подкрепят подобни инициативи, защото те спомагат за създаването на по-свободни и стабилни Западни Балкани”, каза тя пред EURACTIV Сърбия.

Единствената критика дойде от председателя на търговската камара в Северна Македония Данела Арсовска. Според нея страната й се нуждае от структурни реформи за присъединяване към ЕС, а не от малък Шенген със Сърбия и Албания, което би довело до по-нататъшна изолация.

“В момент, когато сме пред присъединяване към НАТО и с възможността да започнем преговори с ЕС, е странна идея да влезем в икономическа„ незаконна структура “ със Сърбия, която има различни позиции от Македония във външната политика, особено по отношение на присъединяването към Евроатлантическия алианс”, каза Арсовска. Тя намекна за тесните връзки на Сърбия с Москва и решението на Белград да остане извън НАТО, което бомбардира страната през 1999 г., за да спре насилието над етнически албанци в Косово.