България постави тежки “исторически” условия пред Скопие преди Европейския съвет

Премиерите на Северна Македония и България Зоран Заев и Бойоо Борисов [Министерския съвет]

Българското правителство постави почти неизпълними „езикови“ и „исторически“ условия пред Северна Македония, които трябва да бъдат изпълнени по време на преговорния процес за присъединяване на страната към ЕС. В противен случай София си запазва правото да наложи вето. Това става ясно от рамкова позиция на българското правителство, публикувана в сряда. На 15 октомври, в рамките Европейския съвет, премиерът Бойко Борисов ще подкрепи започването на преговорите със Северна Македония и Албания.

„България приветства и подкрепя препоръката на Европейската комисия за започване на предприсъединителни преговори както с Република Северна Македония, така и с Албания. Същевременно България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа“, се казва в декларация на българското правителство.

Основната целта на декларацията е да успокои националистическите партньори на ГЕРБ в управлението. През миналата седмица вицепремиерът Красимир Каракачанов обяви, че ще подаде оставка от кабинета, ако България подкрепи европейската перспектива пред Скопие заради антибългарската реторика на местните власти. Само ден по-късно Каракачанов се отметна от намеренията си за оставка, но продължи да настоява правителството да постави ясни условия пред Северна Македония.

Такива условия бяха поставени седмица по-късно. Концепцията на София е, че преговорите на ЕС със Скопие не бива да се разглеждат като „гаранция“ за членство, а като „насърчаване на реформите“ и „поддържането на добросъседските отношения“.

Изпълнение на Договора за добросъседство

„Стриктното и цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония по начин, който да гарантира неговата необратимост, е от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС“, се казва в декларацията на българското правителство.

България ще настоява изпълнението на Договора за добросъседство със Северна Македония да стане част от официалните условия на ЕС, приложими в преговорите за членство.

Първото условие на София към Скопие е прекратяване на акцията за признаване на т.нар. “македонско малцинство” в България. България е осъждана многократно пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург за непризнаването на македонско малцинство в страната, но вече близо 20 години отказва да изпълни съдебното решение.

Второто условие е Северна Македония да премахне от табели, паметници, паметни плочи и сгради, текстовете, насаждащи открито омраза към България. Дава се пример с квалификацията “българския фашистки окупатор”, която се отнася към действията на българската армия по време на Втората световна война.

България настоява да се постигне договорка за общата история между двете страни и по специално за личността на Гоце Делчев, дейността на революционната организация ВМОРО-ВМРО и за Илинденско-Преображенското въстание.

И отново става дума за езика

В декларацията се появява и „езиковият въпрос“. София не признава съществуването на македонски език. България твърди, че езикът на Северна Македония е еволюция на българския език и неговите наречия в рамките на Югославия. Правителството на Бойко Борисов иска това да е ясно и по време на преговорите с ЕС.

„Никой документ/изявление в процеса на присъединяване (към ЕС) не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. “македонски език”, отделен от българския“, се казва в декларацията.

Отделно, България иска от Северна Македония да показва задължително в своите учебници оригиналния език, на който са написани историческите и литературните извори от XIX в. и XX век.

Българското правителство ще настоява пред ЕС Северна Македония да преодолее и говора на омразата в публичното пространство, включително спрямо хората, които се идентифицират като българи. Това искане е поставено във връзка с „прилагане на професионалните медийни стандарти и постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медиите“.

Точно това настояване е странно, защото самата България има огромен проблем в тази област. Страната се намира на 111-то място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граници“. Северна Македония се намира 16 позиции по-напред в класацията.