Ваксините са малко и пристигат бавно, но България залага на АстраЗенека

Куриери товарят ваксини на летище София на 27 декември 2020 г. [Васил Донев/EPA/EFE]

Документи, до които EURACTIV България получи достъп, показват, че нашата страна е поръчала най-пестеливо ваксини от всички 27 страни членки на ЕС. Това означава, че при липсата на трета ваксина, само 2% от населението максимум биха могли да бъдат ваксинирани с договорените досега ваксини до 28 март, когато се очаква да бъдат проведени парламентарните избори. Това, което би могло да подобри положението, е появата междувременно на трета масова ваксина, AstraZeneca, която вече се използва във Великобритания.

Според документите, до които EURACTIV България получи достъп, общият брой поръчани ваксини от България до този момент леко надвишава броя на населението на страната, докато повечето страни членки са поръчали два пъти или три пъти повече ваксини от броя на тяхното население.

България се оказва в група с две други “пестеливи” страни: Чехия и Хърватия, които за население от съответно 10.6 милиона и 4 милиона са поръчали съответно 12 милиона и 6 милиона ваксини.

Данни за България

Население:                                                                             6 951 482

Процент от населението на ЕС:                                      1,55

Общ брой от петте вида ваксини за България:              9 018 323

Johnson & Johnson:                                                               2 000 000

Curevac:                                                                                 1 000 000

Moderna (първоначална доставка + опции):                      500 000

Pfizer-BioNTech (общо):                                                        1 000 000

Pfizer-BioNTech (декември 2020):                                        62 400

Pfizer-BioNTech (януари 2021):                                            5850

Pfizer-BioNTech (февруари 2021):                                       89 700

Pfizer-BioNTech (март 2021):                                              106 275

Какво прави впечатление?

  • България е подходила много пестеливо. Дания, която е със сходно население, е поръчала общо над 25 милиона ваксини, от които 6 милиона само от Moderna, в сравнение с половин милион от същата ваксина за България. Франция, с 67 милиона население, е поръчала 160 милиона ваксини. Италия, с 60 милиона население, е поръчала 145 милиона ваксини. Гърция, която е с 10.7 милиона население, е поръчала близо 24 милиона ваксини, а Румъния, с население 19.3 милиона, е поръчала 43 милиона ваксини. EURACTIV България се свърза с говорител на Европейската комисия, който обясни, че основната грижа на изпълнителното тяло на ЕС е справедливото разпределение на ваксините според населението, а оттам нататък страните членки са свободни да предпочетат или дори да изключат определени ваксини. Други източници обясниха, че страните, които поръчват повече ваксини, имат намерение да ги дарят на развиващи се страни, например Гърция имала намерение да дари ваксини на Северна Македония и Албания.
  • Липсват данни за ваксината AstraZeneca, която е най-евтината (изтекоха данните за цените: 12 евро за Pfizer-BioNTech, 18 долара за Moderna, 8.50 евро за Johnson & Johnson, 10 евро за Curevac, 7.56 евро за Sanofi-GSK и само 1.78 евро за AstraZeneca). Очаква се именно AstraZeneca да бъде масовата ваксина, но в ЕС, бeз да го признават, я недолюбват, защото този британско-шведска компания със седалище в Кембридж е донякъде символ на „успешен Брекзит“. AstraZeneca още не е одобрена от Европейската агенция по лекарствата, но вече се използва във Великобритания.
  • Има разминаване с данните, публикувани от МЗ за броя внасяни ваксини Pfizer-BioNTech по месеци, в сравнение с документите, до които EURACTIV България получи достъп, но то не е съществено.
  • Ако изборите са на 28 март, и ако се използват всички ваксини, до които България има достъп (Pfizer-BioNTech и Moderna), ще бъдат ваксинирани между 161 хиляди души (по данните, до които EURACTIV България получи достъп) и 153 хиляди (по данни на МЗ). Това са пренебрежими разлики, като съотношението е равно на 2% от населението. Това, което би могло да промени положението до изборите, е одобрението на AstraZeneca от Европейската агенция по лекарствата и спешното предоставяне на големи количества до страните членки. Не е реалистично да се очаква одобрение на ваксини на Johnson & Johnson и Curevac в много близък срок, а още по-малко на Sanofi-GSK.

Българската стратегия е да се заложи на ваксина, различна от Pfizer-BioNTech и Moderna. Дания например ще получи до края на март 722 475 ваксини Pfizer-BioNTech, в сравнение с 264 225 за България.

Неофициално от Министерството на здравеопазването съобщиха, че в началото на март България трябва да получи половин милиона ваксини от AstraZeneca. Масовата ваксинацията в страната трябва да се проведе с тази ваксина, защото тя не изисква сложен температурен режим на съхранение.

Това означава, че при добра организация само през март трябва да се ваксинират 250 хиляди българи с британската ваксина, от която сме поръчали общо 4.5 милиона бройки. Неофициалната информация от МЗ е, че AstraZeneca ще подаде документи за одобрение в ЕС през следващата седмица и доставка през март изглежда съвсем реалистична.