Делата на корпорациите срещу държавите поставят в риск борбата с климатичните промени

Арбитражните механизми за решаване на спорове между бизнеса и държавите трябва да бъдат реформирани и подобрени, гласува ЕП през 2015. [European Parliament / Flickr]

Увеличаването на броя на съдебните дела, които инвеститорите водят срещу държавите в световен мащаб излага на опасност законите за опазване на климата, предупреждават активистите. Сега ЕС настоява да създаде своя собствена система за уреждане на спорове между инвеститори и държавите.

Не са редки случаите, в които компаниите съдят правителствата. Според данни на ООН в момента 117 държави по света са изправени на съд заради предполагаемо поставяне в риск на частни интереси. В резултат на това правителствата често предпочитат да отслабят екологичното си законодателство, за да избегнат потенциални съдебни спорове.

Франция например смекчи своите закони за защита на климата, които предвиждаха ограничения за производството на природен гази нефт след заплаха от съдебни действия от страна на канадската компания Vermilion. В момента енергийната компания Uniper подготвя дело срещу Холандия заради планирания отказ на страната от въглищата. От 2012 г. Vattenfall съди Германия за намеренията й да спре да използва атомна енергия. Компенсацията и съдебните разходи по това дело възлизат на над 6 милиарда евро.

Правото на инвеститорите да съдят държавите е “отрова за борбата срещу изменението на климата”, казва Бетина Мюлер, служител по търговията в базираната в Берлин неправителствена организация PowerShift. Активистите не са сами в тази борба. Дори ООН има резерви към системата за защита на инвеститорите, която отслабва законите за борба с климатичните промени.

През лятото на 2015 г., в разгара на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС, група експерти от ООН написаха отворено писмо до Върховния комисар на ООН за правата на човека, за да предупредят за “смразяващите ефекти” на клаузите за защита на инвеститорите, съдържащи се в проекта. “Не е нормално инвеститорите да имат защита, а държавите и населението – не. Инвеститорите имат възможност да съдят държавите, но не и обратното”, гласеше писмото. С него се призоваваше за баланс, както и за това решенията на арбитражните съдилища да подлежат на контрол пред международен съд, или да бъде създаден Международен инвестиционен съд, който да работи прозрачно.

Трудно е да се каже доколко рискът от правни спорове е подтикнал държавите да променят законите си. Доклад на ООН, публикуван през май, обаче показа, че броят на съдебните дела рязко се е увеличил след 90-те години. По света са известни 983 такива случая, което означава, че броят им се е увеличил около десет пъти от началото на хилядолетието. Срещу Испания има 50 дела. На второ място е Аржентина. В ЕС след Испания е Чехия с 38 висящи дела.

Арбитражните дела като бизнес

Механизмите за уреждане на спорове с инвеститорите са залегнали в двустранните споразумения за защита на чуждестранните компании в съответствие с правилата на Световната банка и Конференцията на ООН за търговия и развитие. Инвеститорите могат да търсят обезщетение в случай, че печалбите им са ограничени от внезапни промени в националното законодателство. Споровете се решават от частен арбитражен съд. В състава му влизат равен брой съдии, посочени от държавата и от компанията.Тази система обаче от години търпи критики. Арбитрите не са неутрални и преговорите не се оповестяват публично. Мюлер казва, че преди всичко клаузите на Системата за уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) са твърде неясни. Те дават на инвеститорите изключителни права да използват успоредно с националните съдилища и такива, до които други нямат достъп. “Държавата или някой, чиито човешки права са нарушени, не може да разчита на тези арбитражни съдилища”, каза Мюлер пред EURACTIV.

Увеличаването на делата показва, че системата отдавна се е превърнала в бизнес за компании и хедж фондове. “Ищците се надяват на огромни печалби. Това е така, защото при производството корпорациите искат не само възстановяване на инвестициите, но често търсят и компенсация за неосъществени очаквани печалба. И те могат да бъдат далеч по-високи”, добави Мюлер.

В повечето случаи арбитражните съдилища са склонни да се произнасят в интерес на инвеститорите. Около 70% от съдебните решения през 2018 г. са били в интерес на корпорациите, сочат данните на ООН. През последните 30 години средно 23% от случаите са уредени между двете страни. Според Мюлер това често означава, че държавата или е обезщетила компанията, или е отслабила, или дори оттеглила, законодателни предложения.

ЕС планира постоянен съд за делата на бизнеса

Европейската комисия иска да създаде свой съд, който да направи системата по-справедлива. Тя вече представи документа с концепцията за това пред ООН. Предложението е този съд да е постоянен и да не се свиква от ищците, какъвто е случаят със системата УСИД. Споразуменията за свободна търговия на ЕС с Канада, Виетнам, Сингапур и Мексико вече разполагат с предшественика на този съд. Комисарят на ЕС в областта на търговията Сесилия Малмстрьом се надява, че това ще направи съдилищата по-независими. “Само постоянен орган от експерти на пълен работен ден може да премахне потенциално изкривените стимули на сегашната система”, каза тя.

Предложеният съд ще може да ползва за консултации синдикатите и неправителствения сектор. Нещо, което в момента е невъзможно.Но според критиците на идеята това далеч не е достатъчно. От 2019 г. съюз, в който влизат 200 европейски организации, синдикати и социални движения, се бори за пълното премахване на възможността за корпоративни действия, включително и от подобен постоянен съд. Техният лозунг е “Защита на правата на човека – спиране на корпоративните действия!” Според този съюз компаниите трябва да ограничават своите действия до националните съдилища, които са достъпни за всички. Според Мюлер този съд би подобрил ситуацията, но “не променя несправедливата и едностранна структура на системата”.

Засега този съд е само на хартия, тъй като не всички държави-членки са ратифицирали частта за за защита на инвестициите в новите търговски споразумения на ЕС. Но тъй като през март миналата година Съветът на ЕС даде зелена светлина, предложението от Брюксел и реформата на системата УСИД продължава да се обсъжда пред ООН.

Междувременно съдебните дела продължават да се трупат. През септември Германия отново беше призована пред арбитражния съд. Този път от австрийската строителна и енергийна компания Strabag, която я съди заради промените в Закона за възобновяемите енергийни източници.